Съдържание
79 отношения: Кълбовиден звезден куп, Кафяво джудже, Камертонна диаграма на Хъбъл, Квазар, Кома (астрономия), Комета, Пулсар, Пръстеновидна галактика, Празнина (астрономия), Протопланетарен диск, Променлива звезда, Плутон (планета джудже), Планета, Планета джудже, Планетарна система, Планетарна мъглявина, Пояс на Кайпер, Остатък от свръхнова, Облак на Оорт, Астероид, Астероиден пояс, Неутронна звезда, Нептун (планета), Неправилна галактика, Разсеян звезден куп, Съзвездие, Сатурн (планета), Свръхгигант, Свръхмасивна черна дупка, Слънце, Слънчева система, Спирална галактика, Тъмна галактика, Тяло (физика), Транснептунов обект, Троянски астероиди, Уран (планета), Фобос (спътник), Хипергигант, Черна дупка, Черно джудже, Юпитер (планета), Мъглявина, Марс (планета), Магнетар, Метеор, Метеорит, Метеорен поток, Меркурий (планета), Междузвездна среда, ... Разширете индекс (29 Повече ▼) »
- Астрономически обекти
Кълбовиден звезден куп
Кълбовидният звезден куп M80 Кълбовиден (още сферичен) звезден куп е кълбовидно струпване на звезди, които се въртят по орбита около центъра на галактическо ядро.
Виж Астрономически обект и Кълбовиден звезден куп
Кафяво джудже
Кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето.
Виж Астрономически обект и Кафяво джудже
Камертонна диаграма на Хъбъл
Диаграма на Хъбъл за класификация на галактиките Типове галактики Камертонната диаграма на Хъбъл е графично представяне на класификацията на типовете галактики, предложено през 1925 г.
Виж Астрономически обект и Камертонна диаграма на Хъбъл
Квазар
newspaper.
Виж Астрономически обект и Квазар
Кома (астрономия)
Комета Икея — Джанг (март 2002) Комета C/2001 Q4 (NEAT) Кома (из coma, от χομη/κομη — коси) е облак от космически прах, лед и газове, които обгръщат ядрото на кометата.
Виж Астрономически обект и Кома (астрономия)
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Виж Астрономически обект и Комета
Пулсар
#виж Неутронна звезда.
Виж Астрономически обект и Пулсар
Пръстеновидна галактика
NGC 1365 е пример за пръстеновидна галактика PGC 54559 Обектът на Хоуг - пръстеновидна галактика Пръстеновидна галактика е галактика с формата на пръстен.
Виж Астрономически обект и Пръстеновидна галактика
Празнина (астрономия)
Разпределение на материята в кубичен отрязък от вселената. Сините нишковидни структури представляват материя (главно тъмна материя), а празните региони помежду им са космически празнини.
Виж Астрономически обект и Празнина (астрономия)
Протопланетарен диск
Протопланетарен диск. Бик с релативистична струя. Протопланетарен диск е въртящ се околозвезден диск от гъст газ и прахоколо новообразувана звезда, звезда от тип Т Телец или звезда на Хербиг Ae/Be, от който впоследствие се образуват планети.
Виж Астрономически обект и Протопланетарен диск
Променлива звезда
Променливите звезди са всички звезди, чиито блясък не е постоянна величина, а се изменя с определена амплитуда.
Виж Астрономически обект и Променлива звезда
Плутон (планета джудже)
Плутон е планета джудже, обикаляща около Слънцето за приблизително 248 години, така че от откриването си тя не е изминала дори половината от пътя по орбитата си.
Виж Астрономически обект и Плутон (планета джудже)
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Астрономически обект и Планета
Планета джудже
Плутон, снимка от 2015 г. Планета джудже е небесно тяло, сходно по параметри с планета, което отговаря на следните условия.
Виж Астрономически обект и Планета джудже
Планетарна система
Художествено представяне на планетарна система. Планетарна система е сбор от гравитационно свързани незвездообразни обекти в или извън орбита около звезда или звездна система.
Виж Астрономически обект и Планетарна система
Планетарна мъглявина
диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел Планетарната мъглявина е сравнително кратка фаза от еволюцията на 95% от звездите (включително и Слънцето), при която червените гиганти се превръщат в бели джуджета.
Виж Астрономически обект и Планетарна мъглявина
Пояс на Кайпер
Поясът на Кàйпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.
Виж Астрономически обект и Пояс на Кайпер
Остатък от свръхнова
Остатъкът от свръхновата SN 1054 (Ракообразна мъглявина). Остатък от свръхнова е структура, която остава след взривяването на звезда в свръхнова.
Виж Астрономически обект и Остатък от свръхнова
Облак на Оорт
Слънчевата система За Облака на Оорт се предполага, че има форма на сфера, съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 до 100 хил.
Виж Астрономически обект и Облак на Оорт
Астероид
Диаграма на астероидите. В бяло е астероидният пояс между Марс и Юпитер, а в зелено – други астероидни групи Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.
Виж Астрономически обект и Астероид
Астероиден пояс
Юпитер Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер.
Виж Астрономически обект и Астероиден пояс
Неутронна звезда
Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.
Виж Астрономически обект и Неутронна звезда
Нептун (планета)
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея.
Виж Астрономически обект и Нептун (планета)
Неправилна галактика
Големият Магеланов облак са неправилни галактики. Неправилните галактики нямат определена форма.
Виж Астрономически обект и Неправилна галактика
Разсеян звезден куп
Разсеяният звезден куп Дива патица (М11) в съзвездието Щит Разсеяният звезден куп е групировка от няколко стотици до няколко хиляди звезди, образуващи гравитационно свързана система без определена форма.
Виж Астрономически обект и Разсеян звезден куп
Съзвездие
В миналото и в ежедневието, под съзвездие се разбира група от звезди.
Виж Астрономически обект и Съзвездие
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Сатурн (планета)
Свръхгигант
Свръхгигантите са категория звезди, в която попадат най-масивните и най-ярки звезди.
Виж Астрономически обект и Свръхгигант
Свръхмасивна черна дупка
accessdate.
Виж Астрономически обект и Свръхмасивна черна дупка
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Слънце
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Астрономически обект и Слънчева система
Спирална галактика
Нормалната спирална галакика М-101 или NGC-5457 в Голяма мечка Пресечената спирална галакика NGC-1300 Спиралните галактики са съставени от ядро и спирални ръкави.
Виж Астрономически обект и Спирална галактика
Тъмна галактика
Тъмната галактика е хипотетична галактика, с много малко или без звезди.
Виж Астрономически обект и Тъмна галактика
Тяло (физика)
Тяло във физиката (или физическо тяло, физичен обект) е веществен материален обект, имащ постоянни: маса, форма (като правило проста) и съответен обем; при това е отделен от други тела с външна граница.
Виж Астрономически обект и Тяло (физика)
Транснептунов обект
Транснептунов обект (ТНО) е обобщаващ термин за обекти, които се намират в Слънчевата система, но обикалят около Слънцето отвъд орбитата на Нептун.
Виж Астрономически обект и Транснептунов обект
Троянски астероиди
Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Троянски астероиди
Уран (планета)
Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Уран (планета)
Фобос (спътник)
Фобос е по-големият и на по-ниска орбита спътник на Марс.
Виж Астрономически обект и Фобос (спътник)
Хипергигант
Хипергигант е звезда с огромна маса и светимост.
Виж Астрономически обект и Хипергигант
Черна дупка
accessdate.
Виж Астрономически обект и Черна дупка
Черно джудже
Черно джудже е хипотетичен остатък от звезда, образувана, когато едно бяло джудже стане прекалено студено, за да излъчва топлина, светлина или енергия.
Виж Астрономически обект и Черно джудже
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Юпитер (планета)
Мъглявина
Хъбъл, 17 януари 1995 г. Мъглявината представлява междузвезден облак от прах, газ и плазма.
Виж Астрономически обект и Мъглявина
Марс (планета)
#пренасочване Марс.
Виж Астрономически обект и Марс (планета)
Магнетар
Художествено представяне на магнетар заедно с линиите на магнитното поле Магнетарите (magnetar, съкр. от англ. magnetic star, букв. „магнитна звезда“) са вид неутронни звезди с изключително мощно магнитно поле, оценявано на около 109 до 1011 T (или 1013 до 1015 G).
Виж Астрономически обект и Магнетар
Метеор
Метеор Метеоритен дъжд, снимка НАСА Метеорът представлява светлинен ефект и е явление, което се наблюдава при навлизането на твърдо тяло (метеороит) в земната атмосфера.
Виж Астрономически обект и Метеор
Метеорит
1,47 кг метеорит от Сахара Метеоритът („огнебесгур“, „божа сгур“, „божа огнесгур“, „небесна шлака“) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник).
Виж Астрономически обект и Метеорит
Метеорен поток
Метеорен поток Метеорен поток (oще познат като „звезден/метеорен дъжд“) e астрономическо явление, при което голям брой метеори се виждат за кратък период от време.
Виж Астрономически обект и Метеорен поток
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Астрономически обект и Меркурий (планета)
Междузвездна среда
Разпределение на йонизирания водород в частите от галактическата междузвездна среда, видима от северното полукълбо на Земята Междузвездната среда е материята, заемаща пространството между звездните системи в дадена галактика.
Виж Астрономически обект и Междузвездна среда
Междузвездна планета
Междузвездна планета е планета, която се движи свободно в междузвездното пространство, без да обикаля около някоя звезда.
Виж Астрономически обект и Междузвездна планета
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Астрономически обект и Звезда
Звезден куп
Звездният куп е група от десетки до стотици хиляди звезди, задържани от взаимната си гравитация и с предполагаем общ произход.
Виж Астрономически обект и Звезден куп
Земя (планета)
#виж Земя.
Виж Астрономически обект и Земя (планета)
Бяло джудже
Бяло джудже се нарича звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Виж Астрономически обект и Бяло джудже
Близкоземни астрономически обекти
Траектория на околоземния астероид 2011 MD, преминал на 12000 km от повърхността на Земята на 27 юни 2011 Към близкоземните астрономически обекти се причислява всяко тяло от Слънчевата система (астероид, комета, метеороид), което преминава в диапазона между 0,983 до 1,3 а.е.
Виж Астрономически обект и Близкоземни астрономически обекти
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Астрономически обект и Вселена
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Астрономически обект и Венера (планета)
Галактична нишка
Галактичните нишки, стени и празнини заедно образуват мрежовидни структури. Галактична нишка (също галактична стена или комплекс от свръхкупове) са най-големите познати структури във вселената.
Виж Астрономически обект и Галактична нишка
Галактически куп
#виж Галактическо струпване.
Виж Астрономически обект и Галактически куп
Галактичен свръхкуп
празнините около Земята. Галактичен свръхкуп е голяма група от по-малки галактични струпвания.
Виж Астрономически обект и Галактичен свръхкуп
Галактика
Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.
Виж Астрономически обект и Галактика
Галактика джудже
Големият Магеланов облак е сателитна галактика на Млечния път. accessdate.
Виж Астрономически обект и Галактика джудже
Гигант (звезда)
Звезда гигант е звезда със значително по-голям радиус и светимост в сравнение със звезда от главната последователност със същата повърхностна температура.
Виж Астрономически обект и Гигант (звезда)
Горещ Юпитер
#виж Екзопланета#Горещ Юпитер.
Виж Астрономически обект и Горещ Юпитер
Двойна звезда
Двойната звезда Албирео Двойната звезда е система от две звезди, отдалечени една от друга на неголямо разстояние.
Виж Астрономически обект и Двойна звезда
Деймос (спътник)
Деймос (Δείμος – „ужас“) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс.
Виж Астрономически обект и Деймос (спътник)
Естествен спътник
Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета.
Виж Астрономически обект и Естествен спътник
Естествени спътници на Плутон
#пренасочване Плутон (планета джудже).
Виж Астрономически обект и Естествени спътници на Плутон
Естествени спътници на Нептун
Нептун (горе) и Тритон (долу), три дни след като Вояджър 2 преминава покрай тяхпрез 1989 г. Известни са 14 естествени спътника на Нептун.
Виж Астрономически обект и Естествени спътници на Нептун
Естествени спътници на Сатурн
Сатурновата система (монтаж) За Сатурн са известни 117 естествени спътника.
Виж Астрономически обект и Естествени спътници на Сатурн
Естествени спътници на Уран
За Уран са известни 27 естествени спътника.
Виж Астрономически обект и Естествени спътници на Уран
Естествени спътници на Юпитер
Юпитер има 95 известни естествени спътници.
Виж Астрономически обект и Естествени спътници на Юпитер
Екзопланета
450px Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето).
Виж Астрономически обект и Екзопланета
Елиптична галактика
Елиптична галактика гигант ESO 325-G004. Елиптичните галактики са най-старите, яйцевидни или кръгли галактики, съдържащи трилиони звезди.
Виж Астрономически обект и Елиптична галактика
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Виж Астрономически обект и Луна
Лещовидна галактика
Дракон. Видимо е значителното количество прахв диска на галактиката. NGC 2787 е лещовидна галактика с видима прахова абсорбция. Лещовидна галактика е вид галактика, междинна между елиптична и спирална в морфологичната класификация на галактиките.
Виж Астрономически обект и Лещовидна галактика
1 Церера
#пренасочване Церера (планета джудже).
Виж Астрономически обект и 1 Церера
90377 Седна
90377 Седна (символ) е планета джудже и транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г.
Виж Астрономически обект и 90377 Седна
Вижте също
Астрономически обекти
- Астрономически обект
- Комета