Отваряне в Google MapsСъдържание
50 отношения: Крайна (провинция), Католическа църква, Каринтия, Карл I (Австро-Унгария), Клагенфурт, Православна църква, Прага, Поляци, Опава, Австрия, Австрийска империя, Австрийско приморие, Австро-Унгария, Немци, Русини, Столица, Санкт Пьолен, Силезия, Словенци, Сплит, Транслейтания, Триест, Франц Йозеф, Форарлберг, Хървати, Чехи, Черновци, Щирия, Моравия, Италианци, Инсбрук, Залцбург, Залцбург (провинция), Бърно, Буковина, Брегенц, Бохемия, Виена, Грац, Галиция, Горна Австрия, Далмация, Долна Австрия, Европа, Любляна, Латински език, Лвов, Линц, Лейта, 1914.
Крайна (провинция)
#пренасочване Карниола.
Виж Цислейтания и Крайна (провинция)
Католическа църква
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.
Виж Цислейтания и Католическа църква
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Карл I (Австро-Унгария)
Карл I, пълно име Карл I Франц Йозеф (Karl I Franz Josef; * 17 август 1887; † 21 април 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III (Karel III) и крал на Унгария (1916 – 1918, де юре 1916 – 1920) като Карой IV (IV.).
Виж Цислейтания и Карл I (Австро-Унгария)
Клагенфурт
Клагенфурт (Klagenfurt или Klagenfurt am Wörthersee, Клагенфурт ам Вьортерзе,Клагенфурт ам Вьортерзе, което означава Клагенфурт на Вьортерзе Celovec или Celovec ob Vrbskem jezeru) e град в Южна Австрия, административен център на провинция Каринтия.
Православна църква
Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.
Виж Цислейтания и Православна църква
Прага
Прага (Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Поляци
Поляците са западнославянски народ.
Опава
Опава (Opava; Troppau; Opawa) е град в Моравско-силезкия край на Чешката република, разположен на едноименната река.
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Цислейтания и Австрийска империя
Австрийско приморие
Австрийско приморие (Österreichisches Küstenland; Litorale Austriaco; Avstrijsko primorje или само Küstenland, Litorale, Primorska) е сред земите на короната в състава на Австрийската империя (по-късно Австро-Унгария) от 1813 до 1918.
Виж Цислейтания и Австрийско приморие
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Цислейтания и Австро-Унгария
Немци
#виж Немец.
Русини
Русини (карпато-русини) или рутени е общото наименование на няколко съвременни етнически групи, които говорят русински език.
Столица
Столицата е главният град на една държава.
Санкт Пьолен
#виж Санкт Пьолтен.
Виж Цислейтания и Санкт Пьолен
Силезия
Силезия (Śląsk (Шльонск); Schlesien; Slezsko) е исторически регион в Централна Европа.
Словенци
Словенците са южнославянски народ.
Сплит
Пристанището на Сплит ферибот в пристанище Сплит Сплит (Split) е град в Хърватия, най-важният център в Далмация.
Транслейтания
Транслейтания (Transleithanien) се нарича унгарската част от Австро-Унгарската империя, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.
Виж Цислейтания и Транслейтания
Триест
Трѝест (Trieste – Триесте; на фриулийски и Triest; на словенски и Trst, Тръст) е град и община в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в регион Фриули-Венеция Джулия.
Франц Йозеф
#виж Франц Йосиф (Австрия).
Форарлберг
Форарлберг (Vorarlberg) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Хървати
Хърватите (Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението.
Чехи
Чехите (Češi) са западнославянски народ от Централна Европа, населяващ предимно Чешката република, където представляват около 94% (включително моравците: 3,7% и силезците: 0,1%) от населението на страната.
Черновци
#пренасочване Чернивци.
Щирия
Щирия (Steiermark; Štajerska) е федерална провинция в състава на Австрия.
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Италианци
Италианците са романоезичен народ с обща численост между 120 и 140 000 000 души, което прави около 2% от населението на света.
Инсбрук
Ѝнсбрук (Innsbruck) е град в Западна Австрия и център на провинция Тирол.
Залцбург
За̀лцбург (Salzburg) е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург.
Залцбург (провинция)
Залцбург (Salzburg) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Цислейтания и Залцбург (провинция)
Бърно
Бърно (Brünn; Bruna; ברין, Брин) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край.
Буковина
Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа.
Брегенц
Брѐгенц (Bregenz) е град в Западна Австрия, административен център на федерална провинция Форарлберг и на едноименния окръг Брегенц.
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Галиция
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).
Горна Австрия
Горна Австрия (Oberösterreich) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Цислейтания и Горна Австрия
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Долна Австрия
Долна Австрия (Niederösterreich; Dolní Rakousy) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Цислейтания и Долна Австрия
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Любляна
Любляна (Ljubljana) е столицата на Словения.
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Виж Цислейтания и Латински език
Лвов
Лвов (на украински; Львов; Lwów; Lemberg) е най-големият по население град в Западна Украйна с над 850 хил.
Линц
Линц (Linz) е град в Североизточна Австрия, център на провинция Горна Австрия.
Лейта
#пренасочване Лайта.
1914
Календар за 1914.