Съдържание
33 отношения: Кралство Англия, Киев, Киевска Рус, Кнут Велики, Комитопули, Константинопол, Конкубина, Първа българска държава, Преспа (средновековен град), Петър Делян, Островска битка, Осло, Олаф II, Олаф III, Англия, Англичани, Норвегия, Норманско нашествие в Англия, Сицилийски емират, Уилям Завоевателя, Харал Прекраснокосия, Харолд II, Ярослав I, Магнус I, Магнус II, Битка при Фулфърд, Битка при Хейстингс, Въстание на Петър Делян, Варяжка тагма, Византийска империя, Датчани, Дания, Елисавета Ярославна.
- Варяжка тагма
- Въстание на Петър Делян
- Основатели на градове
- Починали през 1066 година
- Родени през 1010-те години
Кралство Англия
Кралство Англия (Kingdom of England) е бивше кралство на Британските острови, просъществувало от 927 г.
Виж Харалд Хардрада и Кралство Англия
Киев
Кѝев (Київ,, Киев, Kijów) е столица и най-голям град в Украйна.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Харалд Хардрада и Киевска Рус
Кнут Велики
Кнут I Велики (Knud den Store; Canute the Great) е крал на Англия (от 1016 г.), крал на Дания (от 1018 г.), крал на Норвегия (от 1028 г.), представител на династията Горма.
Виж Харалд Хардрада и Кнут Велики
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
Виж Харалд Хардрада и Комитопули
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Харалд Хардрада и Константинопол
Конкубина
Конкубина (Konkubine; concubitus) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка.
Виж Харалд Хардрада и Конкубина
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Харалд Хардрада и Първа българска държава
Преспа (средновековен град)
#пренасочване Преспа (град).
Виж Харалд Хардрада и Преспа (средновековен град)
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Виж Харалд Хардрада и Петър Делян
Островска битка
Битката при Острово между византийските и българските войски се провежда в 1041 г.
Виж Харалд Хардрада и Островска битка
Осло
Òсло (Oslo – Ушлу), наричан между 1624 и 1925 г.
Олаф II
Олаф Харалдсон (Óláfr Haraldsson; Olav den hellige/Heilag Olav), (995 – 29 юли 1030) е крал на Норвегия от 1015 до 1028 г.
Олаф III
Олаф III наречен Тихия (Óláfr Haraldsson; Olav Haraldsson), (1050 – 22 септември 1093), е крал на Норвегия от 1067 до 1093 г.
Виж Харалд Хардрада и Олаф III
Англия
А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.
Англичани
Англичаните са народ, основно население на Англия, където са съсредоточени половината от англичаните.
Виж Харалд Хардрада и Англичани
Норвегия
Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров.
Виж Харалд Хардрада и Норвегия
Норманско нашествие в Англия
Норманското нашествие в Англия се води от Уилям Завоевателя (William the Conqueror) през 1066 г.
Виж Харалд Хардрада и Норманско нашествие в Англия
Сицилийски емират
Сицилийският емират (на арабски: إِمَارَة صِقِلِّيَة) е ислямско кралство, което управлява остров Сицилия от 831 до 1091.
Виж Харалд Хардрада и Сицилийски емират
Уилям Завоевателя
Уилям I Завоевателя, известен още като Уилям Завоевателя или Вилхелм Завоевателя (William I the Conqueror – „Завоевателя“ – или William the Bastard – „Копелето“; Guillaume de Normandie), е херцог на Нормандия (1035 – 1087) и крал на Англия (1066 – 1087).
Виж Харалд Хардрада и Уилям Завоевателя
Харал Прекраснокосия
Харал Прекраснокосия (Harald Hårfagre (произношение на български: Харал Хорфагре), или Харал I (ок. 850 г. – ок. 933 г.) е първият викингски владетел, който успява да подчини и обедини голяма част от територията на днешна Норвегия, поради което е считан и за първия крал на Норвегия.
Виж Харалд Хардрада и Харал Прекраснокосия
Харолд II
#виж Харолд Годуинсън.
Виж Харалд Хардрада и Харолд II
Ярослав I
Ярослав I Мъдри е княз на Новгород (1010 – 1019) и велик княз на Киевска Рус (1019 – 1054).
Виж Харалд Хардрада и Ярослав I
Магнус I
Магнус I (Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (Magnus den gode), (ок. 1024 – 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г.
Виж Харалд Хардрада и Магнус I
Магнус II
Магнус II Харалдсон (Magnús Haraldsson; Magnus II или Magnus Haraldsson), (1048 – 28 април 1069), е крал на Норвегия от 1066 до 1069 г.
Виж Харалд Хардрада и Магнус II
Битка при Фулфърд
Битката при Фулфорд се състои на 20 септември 1066 г.
Виж Харалд Хардрада и Битка при Фулфърд
Битка при Хейстингс
Битката при Хейстингс се състои на 14 октомври 1066 г.
Виж Харалд Хардрада и Битка при Хейстингс
Въстание на Петър Делян
Териториален обхват на въстанието на Петър Делян Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г.
Виж Харалд Хардрада и Въстание на Петър Делян
Варяжка тагма
Варяжката гвардия в хрониката на Скилица. Варяжката тагма (на гръцки език: Τάγμα των Βαράγγων) или както е по-известна Варяжката гвардия или Варяжката стража, е военно подразделение във византийската армия от периода X век - XIV век, съставено от викинги на наемна имперска служба.
Виж Харалд Хардрада и Варяжка тагма
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Харалд Хардрада и Византийска империя
Датчани
Датчаните са етническа група от северната група на германските народи, които са част от европеидната раса.
Дания
Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа.
Елисавета Ярославна
Елисавета Ярославна (Ellisif или Elisabeth; * 1025; † ок. 1067) е киевска княгиня и кралица на Норвегия, съпруга на крал Харалд III.
Виж Харалд Хардрада и Елисавета Ярославна
Вижте също
Варяжка тагма
- Варяжка тагма
- Гръцки рунически камъни
- Рунически надписи в „Света София“
- Харалд Хардрада
Въстание на Петър Делян
- Алусиан
- Битка при Солун (1040 втора)
- Битка при Солун (1040 първа)
- Въстание на Петър Делян
- Михаил IV Пафлагон
- Островска битка
- Петър Делян
- Тихомир (военачалник)
- Харалд Хардрада
Основатели на градове
- Александър III Македонски
- Алфонсо X
- Амр ибн ал-Ас
- Ардашир I
- Артър Филип
- Атал II
- Бертхолд V (Церинген)
- Веспасиан
- Веспасиано I Гонзага
- Гедимин
- Густав I (Швеция)
- Даниил Галицки
- Дарий I
- Евренос
- Ехнатон
- Калистрат
- Кир II
- Кобад I
- Константин I
- Константин Острожки (пълководец)
- Манфред
- Марк Клавдий Марцел (консул 166 пр.н.е.)
- Минамото но Йоритомо
- Петрон Каматир
- Публий Ситий
- Рама I
- Руперт от Залцбург
- Селевк I Никатор
- Стамфорд Рафълс
- Турахан бей
- Фарнаваз I
- Фируз I
- Ханс Егеде
- Харалд Хардрада
- Хасдрубал Красивия
- Хормазд I
- Хосров I Ануширван
- Шапур I
- Шапур II
- Яздегерд II
- Ян ван Рибек
Починали през 1066 година
- Готшалк
- Еберхард фон Трир
- Едуард Изповедник
- Куно I фон Пфулинген
- Харалд Хардрада
- Харолд Годуинсън
- Яхия Антиохийски
Родени през 1010-те години
- Адалберо III фон Люксембург
- Адалберо от Вюрцбург
- Андраш I
- Анно II
- Балдуин V (Фландрия)
- Бенедикт IX (папа)
- Бено фон Майсен
- Виктор II (папа)
- Гебхард фон Залцбург
- Григорий VII
- Еберхард фон Трир
- Зигфрид I (Спанхайм)
- Йоан Комнин (доместик на схолите)
- Михаил IV Пафлагон
- Михаил V Калафат
- Михаил Псел
- Ото II (Монферат)
- Петер Орсеоло
- Рамануджа
- Робер Гискар
- Свен II
- Тимо фон Ветин
- Фернандо I (Кастилия)
- Флоренс I (Холандия)
- Харалд Хардрада
- Харолд I
- Херман IV (Швабия)