Съдържание
20 отношения: Ктезифон, Кавказка Албания, Кидарити, Кобад I, Константинопол, Персия, Армения, Сасаниди, Трансоксиана, Фирдоуси, Хормазд III, Херат, Царство Иверия, Яздегерд II, Източната Римска империя, Бактрия, Балх, Балаш, Велика Армения, Дербентска стена.
- Основатели на градове
- Починали през 484 година
Ктезифон
Ктезифон или Ктесифон (на средноперсийски: 𐭲𐭩𐭮𐭯𐭥𐭭; تیسفون; قطيسفون; Κτησιφῶν) е един от най-големите градове в древна Месопотамия, съществувал от V век пр.
Кавказка Албания
Албания, наричана още и Кавказка Албания, Агвания (на старогръцки: Αλβανεια; Albania; староперсийски: Арран; староарменски: Алуанк; новоарменски: Агванк) е историческата държава, възникнала през I век пр.н.е.
Виж Фируз I и Кавказка Албания
Кидарити
Азия през 400 г. Сребърни драхми на неизвестен цар на Кидаритите Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централноазиатското Кидаритското царство, васал на Кушана през 320 и около 467/477 г.
Кобад I
Кобад I или Кавад (Kawād, Qobād) е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Виж Фируз I и Персия
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Сасаниди
#пренасочване Сасанидска империя.
Трансоксиана
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.
Фирдоуси
Фирдоуси/Фирдауси или Хаким Абу'л-Касим Фердоуси Туски (още Абулкасем, ابوالقاسمفردوسی توسی) (940 – 1020) е един от най-именитите и велики поети на Персия, известен с прозвището „Омир персийски“.
Хормазд III
Хормазд III или Ормизд III е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Херат
Изглед от града Хератската крепост Джамията „Джума Масджид“ Херат (هرات; هرات) е град в Западен Афганистан, провинция Херат.
Виж Фируз I и Херат
Царство Иверия
#пренасочване Иверия.
Яздегерд II
Яздегерд II (Йездигерд II) е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Източната Римска империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Фируз I и Източната Римска империя
Бактрия
Разположение на Бактрия Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тяхоколо своя главен град Балхв Афганистан.
Балх
Балх(بلخ – Balx) е малък град в провинция Балх, Афганистан, на 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.).
Виж Фируз I и Балх
Балаш
Балаш е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Виж Фируз I и Балаш
Велика Армения
Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 пр.н.е. Велика Армения (Մեծ Հայք; Μεγάλη Ἀρμενία; Armenia Magna; დიდი სომხეთი) е независима арменска държава от 190 г.
Дербентска стена
Дербентската стена (Дербентская стена) е укрепително съоръжение в град Дербент, Република Дагестан, Русия.
Виж Фируз I и Дербентска стена
Вижте също
Основатели на градове
- Александър III Македонски
- Алфонсо X
- Амр ибн ал-Ас
- Ардашир I
- Артър Филип
- Атал II
- Бертхолд V (Церинген)
- Веспасиан
- Веспасиано I Гонзага
- Гедимин
- Густав I (Швеция)
- Даниил Галицки
- Дарий I
- Евренос
- Ехнатон
- Калистрат
- Кир II
- Кобад I
- Константин I
- Константин Острожки (пълководец)
- Манфред
- Марк Клавдий Марцел (консул 166 пр.н.е.)
- Минамото но Йоритомо
- Петрон Каматир
- Публий Ситий
- Рама I
- Руперт от Залцбург
- Селевк I Никатор
- Стамфорд Рафълс
- Турахан бей
- Фарнаваз I
- Фируз I
- Ханс Егеде
- Харалд Хардрада
- Хасдрубал Красивия
- Хормазд I
- Хосров I Ануширван
- Шапур I
- Шапур II
- Яздегерд II
- Ян ван Рибек
Починали през 484 година
- Елия Верина
- Емилиан (светец)
- Ойрих
- Фируз I
- Хунерик