По-бързо от браузъра!
13 отношения: Квинт Цецилий Метел Пий Сципион, Авъл Дидий Гал, Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон, Римската република, Сирия (римска провинция), Фабриции, Цицерон, Марк Калпурний Бибул, Мизия, Британия (римска провинция), 1 век пр.н.е., 50 пр.н.е., 51 пр.н.е..
Квинт Цецилий Метел Пий Сципион
Квинт Цецилий Метел Пий Сципион (Quintus Caecilius Metellus Pius Scipio; * 95 пр.н.е.; † 46 пр.н.е., Hippo Regius) е консул и военен командир по времето на последната фаза на Римската република.
New!!: Фабриций Вейентон и Квинт Цецилий Метел Пий Сципион · Виж повече »
Авъл Дидий Гал
Авъл Дидий Гал (Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и военачалник през 1 век.
New!!: Фабриций Вейентон и Авъл Дидий Гал · Виж повече »
Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон
Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон (Aulus Didius Gallus Fabricius Veiento; † 98 г.) e сенатор на Римската империя през 1 век.
New!!: Фабриций Вейентон и Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон · Виж повече »
Римската република
#виж Римска република.
New!!: Фабриций Вейентон и Римската република · Виж повече »
Сирия (римска провинция)
Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.
New!!: Фабриций Вейентон и Сирия (римска провинция) · Виж повече »
Фабриции
Фабрициите (Fabricii) са фамилия, произлизаща от Алетриум в Древен Рим.
New!!: Фабриций Вейентон и Фабриции · Виж повече »
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.
New!!: Фабриций Вейентон и Цицерон · Виж повече »
Марк Калпурний Бибул
Марк Калпурний Бибул (Marcus Calpurnius Bibulus; † 48 пр.н.е.) е политик от късната Римска република.
New!!: Фабриций Вейентон и Марк Калпурний Бибул · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Фабриций Вейентон и Мизия · Виж повече »
Британия (римска провинция)
Терминът Римска Британия се свързва с тези части на острова, контролирани от Римската империя между 43 г.
New!!: Фабриций Вейентон и Британия (римска провинция) · Виж повече »
1 век пр.н.е.
Въстанието на Спартак.
New!!: Фабриций Вейентон и 1 век пр.н.е. · Виж повече »
50 пр.н.е.
#виж 50 г. пр.н.е.
New!!: Фабриций Вейентон и 50 пр.н.е. · Виж повече »
51 пр.н.е.
#виж 51 г. пр.н.е.
