Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон

Index Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон

Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон (Aulus Didius Gallus Fabricius Veiento; † 98 г.) e сенатор на Римската империя през 1 век.

17 отношения: Comes, Публий Корнелий Тацит, Авъл Дидий Гал, Нерон, Римската империя, Тит, Фабриций Вейентон, Мизия, Британия (римска провинция), Веспасиан, Дидии, Домициан, 1 век, 62, 74, 80, 83.

Comes

Comes (мн. ч.: comites) e титла в Древен Рим.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Comes · Виж повече »

Публий Корнелий Тацит

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (Publius Cornelius Tacitus, Gaius) е известен римски историк и политик.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Публий Корнелий Тацит · Виж повече »

Авъл Дидий Гал

Авъл Дидий Гал (Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и военачалник през 1 век.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Авъл Дидий Гал · Виж повече »

Нерон

Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Нерон · Виж повече »

Римската империя

#виж Римска империя.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Римската империя · Виж повече »

Тит

Тит Флавий Веспасиан (Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus) е император на Римската империя от 79 до 81 година.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Тит · Виж повече »

Фабриций Вейентон

Фабриций Вейентон (Fabricius Veiento; Veientonius) е политик и сенатор на Римската република през 1 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Фабриции.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Фабриций Вейентон · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Мизия · Виж повече »

Британия (римска провинция)

Терминът Римска Британия се свързва с тези части на острова, контролирани от Римската империя между 43 г.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Британия (римска провинция) · Виж повече »

Веспасиан

Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus) е римски император през периода от 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Веспасиан · Виж повече »

Дидии

Дидиите (Didii, gens Didia, Deidia) са (nomen gentile) римска плебейска фамилия от gens Didia в Древен Рим.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Дидии · Виж повече »

Домициан

Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и Домициан · Виж повече »

1 век

1 век започва на 1 януари 1 г.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и 1 век · Виж повече »

62

62 (шестдесет и втора) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и 62 · Виж повече »

74

Няма описание.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и 74 · Виж повече »

80

Колизеят в Рим.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и 80 · Виж повече »

83

Няма описание.

New!!: Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон и 83 · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »