Съдържание
23 отношения: Контраст, Оксиморон, Асонанс, Алюзия, Алитерация, Алегория, Антитеза, Антиметабола, Антономазия, Анафора, Апосиопеза, Риторичен въпрос, Сарказъм, Синекдоха, Хипербола, Хипербола (литература), Метонимия, Ирония, Инверсия, Градация, Етимологична фигура, Епифора, Литота.
- Реторика
- Тропи
- Фигури на речта
Контраст
Контрастът представлява разликата между две неща.
Виж Троп и Контраст
Оксиморон
Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност.
Виж Троп и Оксиморон
Асонанс
Асонансът (assonance от латински ad – при, и sono – звуча) е съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, което създава музикално звучене на строфите.
Виж Троп и Асонанс
Алюзия
Волтер, майстор на алюзията Алюзия (allusio, означаващо „шега, намек“) е стилистически и реторически обрат, (вид троп) с предназначение да породи впечатление или идея, не чрез пряко изразяване, а по асоциативен (заобиколен) път.
Виж Троп и Алюзия
Алитерация
Алитерацията (alliteratio, от ad – към и littera – буква) е вид звукова организация на стиха, при която едни и същи или няколко близки по звучене съгласни се повтарят неколкократно.
Алегория
Високия Ренесанс, много от които са от гръцката митология. Алегорията (от гръцки говоря публично) е начин преносно да се изрази смисъл, различен или допълващ буквалния.
Виж Троп и Алегория
Антитеза
Антитеза (от гръцки анти.
Виж Троп и Антитеза
Антиметабола
Антиметабола е стилистична фигура, при която думите от един стихсе повтарят в обратен ред в следващия.
Антономазия
Антономазия (ἀντονομασία – „преименуване“) е стилистична фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет.
Анафора
Анафора (ἀναφορά – „повторение“) е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.
Виж Троп и Анафора
Апосиопеза
Апосиопеза (от старогръцки: ἀποσιώπησις, замълчаване) е стилистична фигура в реториката, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство.
Риторичен въпрос
#виж Реторичен въпрос.
Сарказъм
Сарказмът (σαρκασμός от σαρκάζω, буквално „разкъсване на плътта“) е вид сатирично инкриминиране, язвителна насмешка, най-високата степен на ирония.
Виж Троп и Сарказъм
Синекдоха
Синекдоха в литературата е похват, при който наименованието на един предмет или явление се замества с наименованието на отделна негова част.
Виж Троп и Синекдоха
Хипербола
Хиперболите ''x2-y2.
Виж Троп и Хипербола
Хипербола (литература)
Хиперболата в литературата е вид троп или стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях.
Виж Троп и Хипербола (литература)
Метонимия
Метонимия (metonymia, преименуване) е литературен термин, вид троп, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума.
Виж Троп и Метонимия
Ирония
Корица на дисертацията на Сьорен Киркегор „Върху понятието за ирония с постоянно позоваване на Сократ“ (1841). Ирония (εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава.
Виж Троп и Ирония
Инверсия
Инверсия (inversio – обръщане) може да се отнася за.
Виж Троп и Инверсия
Градация
Градация е художествено средство в литературата, използвано основно в поезията, изградено върху изреждане на еднородни езикови части с цел да се разкрие повишаването или понижаването на чувството, емоцията.
Виж Троп и Градация
Етимологична фигура
Етимологичната фигура е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
Виж Троп и Етимологична фигура
Епифора
Епифората (от ἐπιφορά — повторение) е стилистична фигура, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази.
Виж Троп и Епифора
Литота
Литотата е стилистична фигура, троп, която по своето въздействие е противоположна на хипербола.
Виж Троп и Литота
Вижте също
Реторика
- Ad hominem
- Анаколут
- Антиметабола
- Антитеза
- Аполог
- Апологетика
- Апория
- Апосиопеза
- Аспазия
- Градация
- Диалектика
- Диалог
- Дипломна работа
- Единство на противоположностите
- Ентимема
- Епидеиктична реч
- Еристика
- Етос
- Здрав разум
- Когнитивна реторика
- Логическа грешка
- Логограф (право)
- Настрадин Ходжа
- Парафраза
- Парс про тото
- Перифраза
- Плеоназъм
- Полисиндетон
- Приложение (граматика)
- Приложна лингвистика
- Публично говорене
- Рекурсивен акроним
- Реторика
- Реторическа критика
- Реторическа ситуация
- Сантименталност
- Сардонически смях
- Сарказъм
- Сатира
- Синекдоха
- Списък с логически грешки
- Срещу Катон
- Съдебен активизъм
- Тавтология (език)
- Федър
- Фразеология
Тропи
Фигури на речта
- Алегория
- Алюзия
- Анаколут
- Анафора
- Антитеза
- Антономазия
- Апория
- Апосиопеза
- Градация
- Евфемизъм
- Елизия
- Епифора
- Епоним
- Етимологична фигура
- Литота
- Метафора
- Метонимия
- Монолог
- Олицетворение
- Парс про тото
- Перифраза
- Плеоназъм
- Полисиндетон
- Сарказъм
- Синекдоха
- Сравнение
- Тотум про парте
Известен като Тропи, Фигура на мисълта, Фигура на речта.