Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Теория на алгоритмичната информация

Index Теория на алгоритмичната информация

Теория на алгоритмичната информация е раздел от теорията на информацията и информатиката, който се занимава с взаимоотношенията между изчисленията и информацията.

Съдържание

  1. 20 отношения: Калифорнийски технологичен институт, Клод Шанън, Когнитивна наука, Алън Тюринг, Андрей Колмогоров, Реално число, Рекурсия, Структура от данни, Статистика, Теория на вероятностите, Теория на изчислителната сложност, Теория на информацията, Универсална машина на Тюринг, Физика, Цяло число, Машина на Тюринг, Икономика, Бръснач на Окам, Биология, Език за програмиране.

  2. Теория на информацията

Калифорнийски технологичен институт

Калифорнийският технологичен институт, известен още като Калтек (California Institute of Technology или Caltech) е частен, смесен университет намиращ се в Пасадена, Калифорния в САЩ.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Калифорнийски технологичен институт

Клод Шанън

Клод Елууд Шанън (Claude Elwood Shannon) е американски електроинженер и математик, известен като „баща на теорията на информацията“.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Клод Шанън

Когнитивна наука

Когнитивната наука (и като когнитивистика) може накратко да се дефинира като изучаването на природата на интелигентността.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Когнитивна наука

Алън Тюринг

Алън Матисън Тюринг (Alan Mathison Turing) е британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Алън Тюринг

Андрей Колмогоров

Андрèй Николàевич Колмогòров (Андрей Николаевич Колмогоров) е руски математик със значим принос в областта на теорията на вероятностите, топологията, геометрията, математическата логика, класическа механика, теория на информацията, теория на приближаването на функция, теория на множествата, теория на диференциалните уравнения и теория на динамичните системи.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Андрей Колмогоров

Реално число

В математиката реалните числа могат интуитивно да бъдат дефинирани като елементи на множество, съответстващи на всички точки на една права.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Реално число

Рекурсия

Реклама върху кутия с какао, илюстрираща идеята за рекурсията: жената държи обект, който съдържа нейно изображение, държащо същия обект и т.н. Рекурсията е понятие, използвано в области като математическата лингвистика, програмирането и особено в математиката, което означава един обект да се дефинира чрез самия себе си, чрез по-проста версия на самия себе си или като част от самия себе си.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Рекурсия

Структура от данни

Структурите от данни са множество от данни, които са организирани на основата на логически и математически закони.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Структура от данни

Статистика

централната гранична теорема Диаграмите на разсейване се използват в описателната статистика, за да визуализират наблюдаваните отношения между различни променливи Статистиката е наука, която се занимава със събирането, организирането, анализа, интерпретацията и представянето на данни.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Статистика

Теория на вероятностите

Теорията на вероятностите е приложна математическа дисциплина, която изучава оценката за възможността да се случи дадено събитие.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Теория на вероятностите

Теория на изчислителната сложност

Теория на изчислителната сложност е клон на компютърните науки, който изследва ресурсите, необходими за решаване на дадена задача, с помощта на компютър, както и сравнение на ефикасността на различните алгоритми, за решаването на този проблем.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Теория на изчислителната сложност

Теория на информацията

Теорията на информацията е клон от теорията на вероятностите и математическата статистика; неин обект е информацията.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Теория на информацията

Универсална машина на Тюринг

Универсална машина на Тюринг в теоретичната информатика е машина на Тюринг, която може да симулира произволна друга машина на Тюринг при случайни входни данни.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Универсална машина на Тюринг

Физика

Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Физика

Цяло число

Целите числа са числова област \mathbb, която се получава чрез разширяване на множеството на естествените числа с изискването операцията изваждане a−b (като обратна операция на събирането) да може да се извършва в него еднозначно за всяка наредена двойка естествени числа (а,b).

Виж Теория на алгоритмичната информация и Цяло число

Машина на Тюринг

Художествено представяне на машината на Тюринг Машина на Тюринг е абстрактно изчислително устройство, описано от английския математик Алън Тюринг през 1936 г.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Машина на Тюринг

Икономика

Икономика (οίκος – „домакинство“ и νέμoμαι – „управлявам“) е област от производството, разпространението и търговията, както и потреблението на стоки и услуги от различни посредници.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Икономика

Бръснач на Окам

Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Бръснач на Окам

Биология

Биологията (βιολογία; βίος – живот и λόγος – учение, наука – „наука за живота“) е фундаментална природна наука, изучаваща живота и живите организми, включително тяхното устройство, начин на функциониране, растеж, разпространение, произход и развитие, таксономия и връзките между тяхи неживата природа.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Биология

Език за програмиране

Виртуалната Java машина. Език за програмиране е изкуствен език, предназначен за изразяване на изчисления, които могат да се извършат от машина, по-специално от компютър.

Виж Теория на алгоритмичната информация и Език за програмиране

Вижте също

Теория на информацията