Съдържание
70 отношения: Magister militum, Крайбрежна Дакия, Касиодор, Консул (Древен Рим), Константинопол, Панония, Песен за Нибелунгите, Острогота (кралица), Одоакър, Аудофледа, Аталарих, Арианство, Аквилея, Аларих II, Амалазунта, Амали, Анастасий I (Византийска империя), Нарсес, Норик, Нове, Равена, Римската империя, Реция, Суавегота, Сабиниан Магн, Свищов, Сигизмунд, Тракия, Тиудимир, Теудигота, Теодимунд, Теодорих I, Теодорих Страбон, Феликс IV, Хилдерих I, Хервиг Волфрам, Юстиниан I, Македония (област), Малх Филаделфиец, Мала Азия, Мизия, Милано, Исаврия, Италия, Ил, Зенон (Византийска империя), Балатон, Балканите, Византия, Воден, ... Разширете индекс (20 Повече ▼) »
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
Виж Теодорих Велики и Magister militum
Крайбрежна Дакия
Крайбрежна (Брегова) Дакия или Дакия Рипензис (Dacia Ripensis) е римска провинция, която се образува ок.
Виж Теодорих Велики и Крайбрежна Дакия
Касиодор
Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.
Виж Теодорих Велики и Касиодор
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Теодорих Велики и Консул (Древен Рим)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Теодорих Велики и Константинопол
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Песен за Нибелунгите
#пренасочване Песен за нибелунгите.
Виж Теодорих Велики и Песен за Нибелунгите
Острогота (кралица)
Острогота Ариагна (Ostrogota, Ariagne; * ок. 475/ 480, Мизия; † сл. 500) е кралица на бургундите.
Виж Теодорих Велики и Острогота (кралица)
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
Аудофледа
Аудофледа (Audofleda; * ок. 470; † сл. 526) е дъщеря на краля на франките, меровинга ХилдерихI и Базина от Тюрингия и сестра на по-късния крал Хлодвиг I, Албофледа († 498) и Лантехилд.
Виж Теодорих Велики и Аудофледа
Аталарих
Аталарих(Athalarich; * 516; † 2 октомври 534, Равена) е крал на остготите в Италия през 526 – 534 г.
Виж Теодорих Велики и Аталарих
Арианство
Арианството е антитринитарен възглед, поддържан от последователите на Арий.
Виж Теодорих Велики и Арианство
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
Аларих II
Пръстен с АларихII АларихII (Alaricus; Alarich II, Alaric II; * 460 † 507 във Vougle) е крал на вестготите от 484 г.
Виж Теодорих Велики и Аларих II
Амалазунта
Амалазунта (Amalasuntha, също Amalasuentha, Amalaswintha, Amalasuintha; * 496; † 30 април 535, убита на остров Мартана в Болсенското езеро, Лациум) е кралица на остготите (526 – 535).
Виж Теодорих Велики и Амалазунта
Амали
Амалите (Amali, Amals, Amalings) са господарствен род на готите, който дава царе на остготите и по времето на Ерманарихпрез 4 век господства над цялото готско царство.
Анастасий I (Византийска империя)
Флавий Анастасий (Flavius Anastasius) e източноримски (византийски) император от 11 април 491 до 9/10 юли 518 г.
Виж Теодорих Велики и Анастасий I (Византийска империя)
Нарсес
Мъж, традиционно идентифициран като Нарсес от мозайката, изобразяваща Юстиниан и неговия антураж в базиликата Сан Витале в Равена Нарсес (Narses; гръцки: Ναρσής; * 490; † 574 в Рим) е евнухи генерал на източно римския император Юстиниан I.
Норик
Норик (Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.
Нове
Нове (Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от центъра на днешния град Свищов, България в местността Паметниците, наричана още Стъклен.
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Теодорих Велики и Римската империя
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети.
Суавегота
Суавегота (Suavegotta; Suavegotho) е кралица на франките, съпруга на крал ТеодорихI.
Виж Теодорих Велики и Суавегота
Сабиниан Магн
Сабиниан Велики (Sabinianus Magnus) e висш военачалник и областен управител в Източната Римска империя през 5 век при император Зенон.
Виж Теодорих Велики и Сабиниан Магн
Свищов
Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България.
Сигизмунд
#виж Сигизмунд Люксембургски.
Виж Теодорих Велики и Сигизмунд
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Тиудимир
Тиудимир (Thiudimir; † 474) е крал на остготите (469 – 474).
Виж Теодорих Велики и Тиудимир
Теудигота
Теудигота (Theudigota, Thiudigoto; ок. 475/ 480; † след 500) e кралица на вестготите, съпруга на АларихII.
Виж Теодорих Велики и Теудигота
Теодимунд
Теодимунд (Theodimund; * 450; † 479) е остготски принц и генерал.
Виж Теодорих Велики и Теодимунд
Теодорих I
ТеодорихI (Theuderich I; Thierry * пр. 484; † 533) е от 511 до 533 г.
Виж Теодорих Велики и Теодорих I
Теодорих Страбон
ТеодорихСтрабон (Theoderich „Strabo“-„der Schieler“; Theodoricus, Theodericus, Theoderic Strabo; † 481) е военноначалник magister militum от остготски произход.
Виж Теодорих Велики и Теодорих Страбон
Феликс IV
Свети Феликс IV (Felix PP.) е римски папа от 526 до 530 г.
Виж Теодорих Велики и Феликс IV
Хилдерих I
Хилдерих(ок.440 – 481) е меровингски крал на Салическите франки, управлявал от 457 до смъртта си през 481 г.
Виж Теодорих Велики и Хилдерих I
Хервиг Волфрам
Проф.
Виж Теодорих Велики и Хервиг Волфрам
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Виж Теодорих Велики и Юстиниан I
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Теодорих Велики и Македония (област)
Малх Филаделфиец
МалхФиладелфиец (Μάλχος, Málkhos; Malchus) е византийски историк през късния 5 век.
Виж Теодорих Велики и Малх Филаделфиец
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Теодорих Велики и Мала Азия
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Исаврия
Исаврия (Ισαυρία) е неголяма историческа област в южната част на Мала Азия, днес на територията на Турция.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Ил
Ил (Illus, Ἰλλός; † 488, Исаврия) e византийски военачалник от исаврийски произход, който играе важна роля по времето на управлението на императорите Зенон и Василиск.
Зенон (Византийска империя)
Флавий Зенон (Flavius Zeno; Ζήνων) е един от най-видните ранни източноримски императори.
Виж Теодорих Велики и Зенон (Византийска империя)
Балатон
Балатон (Balaton) е тектонско езеро в Западна Унгария (области Веспрем, Шомод и Зала), най-голямото в Централна Европа.
Балканите
#виж Балкански полуостров.
Виж Теодорих Велики и Балканите
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Теодорих Велики и Византия
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
Велизарий
Флавий Велизарий (Βελισάριος; Flavius Belisarius) (505 – 565) или Белисарий или Белисариус е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от най-известните пълководци.
Виж Теодорих Велики и Велизарий
Великото преселение на народите
#виж Велико преселение на народите.
Виж Теодорих Велики и Великото преселение на народите
Гориция
---- Горѝция (Gorizia; Gurize, Гурице; Gorica, Горица; Görz, Гьорц) е град и община в Североизточна Италия, административен център на провинция Гориция в регион Фриули-Венеция Джулия.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Виж Теодорих Велики и Далмация
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
Виж Теодорих Велики и Долна Мизия
Деций Марий Венанций Василий
Деций Марий Венанций Василий (Decius Marius Venantius Basilius) е римски политик по времето на Одоакър през 5 век.
Виж Теодорих Велики и Деций Марий Венанций Василий
Еутарих
Еутарих(Flavio Eutarico Cillica; лат.: Flavius Eutharicus Cillica; * ок. 480; † 522) е вестготски княз, от амалите, и съпруг на кралицата на остготите Амалазунта.
Ерелиева
Ерелиева-Овзебия (Hereleuvae – Eusebia; * пр. 440; † 500) e майка на ТеодорихВелики.
Виж Теодорих Велики и Ерелиева
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Лъв I (император)
#пренасочване Лъв I Тракиец.
Виж Теодорих Велики и Лъв I (император)
Йоан I (папа)
Свети Йоан I (Johannes PP.) е римски папа от 523 до 526 г.
Виж Теодорих Велики и Йоан I (папа)
Йоан Скита
Йоан Скита (Iohannes Scytha; Ἰωάννης ὁ Σκύθης) e политик и военачалник на Източната Римска империя през края на 5 век.
Виж Теодорих Велики и Йоан Скита
10 юли
10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна).
15 март
15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година).
25 февруари
25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Теодорих Велики и 25 февруари
30 август
30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).
Виж Теодорих Велики и 30 август
462
Статуята на Зевс изгаря в двореца на императора Теодосий II в Константинопол.
5 март
5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година).