Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Острогота (кралица) и Теодорих Велики

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Острогота (кралица) и Теодорих Велики

Острогота (кралица) vs. Теодорих Велики

Острогота Ариагна (Ostrogota, Ariagne; * ок. 475/ 480, Мизия; † сл. 500) е кралица на бургундите. ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).

Прилики между Острогота (кралица) и Теодорих Велики

Острогота (кралица) и Теодорих Велики има 7 общи неща (в Юнионпедия): Аудофледа, Амалазунта, Амали, Суавегота, Теудигота, Теодорих I, Мизия.

Аудофледа

Аудофледа (Audofleda; * ок. 470; † сл. 526) е дъщеря на краля на франките, меровинга ХилдерихI и Базина от Тюрингия и сестра на по-късния крал Хлодвиг I, Албофледа († 498) и Лантехилд.

Аудофледа и Острогота (кралица) · Аудофледа и Теодорих Велики · Виж повече »

Амалазунта

Амалазунта (Amalasuntha, също Amalasuentha, Amalaswintha, Amalasuintha; * 496; † 30 април 535, убита на остров Мартана в Болсенското езеро, Лациум) е кралица на остготите (526 – 535).

Амалазунта и Острогота (кралица) · Амалазунта и Теодорих Велики · Виж повече »

Амали

Амалите (Amali, Amals, Amalings) са господарствен род на готите, който дава царе на остготите и по времето на Ерманарихпрез 4 век господства над цялото готско царство.

Амали и Острогота (кралица) · Амали и Теодорих Велики · Виж повече »

Суавегота

Суавегота (Suavegotta; Suavegotho) е кралица на франките, съпруга на крал ТеодорихI.

Острогота (кралица) и Суавегота · Суавегота и Теодорих Велики · Виж повече »

Теудигота

Теудигота (Theudigota, Thiudigoto; ок. 475/ 480; † след 500) e кралица на вестготите, съпруга на АларихII.

Острогота (кралица) и Теудигота · Теодорих Велики и Теудигота · Виж повече »

Теодорих I

ТеодорихI (Theuderich I; Thierry * пр. 484; † 533) е от 511 до 533 г.

Острогота (кралица) и Теодорих I · Теодорих I и Теодорих Велики · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Острогота (кралица) · Мизия и Теодорих Велики · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Острогота (кралица) и Теодорих Велики

Острогота (кралица) има 17 връзки, докато Теодорих Велики има 94. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 6.31% = 7 / (17 + 94).

Препратки

Тази статия показва връзката между Острогота (кралица) и Теодорих Велики. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: