Съдържание
57 отношения: Късмет, Карма, Китайска философия, Книга Притчи Соломонови, Коран, Конфуций, Псалми (книга), Провидение, Парки, Парменид, Пиндар, Посейдон, Омир, Онтология, Архаична Гърция, Архилох, Аллах, Анаксимандър, Ананке (митология), Норни, Релативизъм, Страшен съд, Свободна воля, Софокъл, Тюхе, Талант, Талес, Фатализъм, Фортуна, Хадес, Хаос (митология), Хераклит, Хезиод, Мюсюлманин, Митология, Микенска цивилизация, Минойска цивилизация, Мойри, Месопотамия, Илиада, Индоевропейци, Зевс, Битие, Герой, Древна Гърция, Древногръцка философия, Древен Рим, Древен Египет, Есхил, Ефект на пеперудата, ... Разширете индекс (7 Повече ▼) »
Късмет
Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турското kismet, „предопределение“) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие и сполука, които облагодетелстват някои хора без оглед на това дали са го заслужили.
Виж Съдба и Късмет
Карма
Понятието Карма (कर्म) означава действие, дело или дейности също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията на индивида са причина, която определя неговото бъдеще.
Виж Съдба и Карма
Китайска философия
Гуанси Повечето традиционна китайска философия произхожда от ерите Пролет и есен и Войнстващи държави по време на период, известен като „Сто школи на мисълта“, който се характеризира със значителни интелектуални и културни развития.
Виж Съдба и Китайска философия
Книга Притчи Соломонови
Книга Притчи Соломонови (на иврит: מִשְלֵי Mishlay) е книга от Стария завет на Библията.
Виж Съдба и Книга Притчи Соломонови
Коран
Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, qur'ān – „четиво, лекция“) е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г.
Виж Съдба и Коран
Конфуций
Конфуций (孔子; Kǒngzǐ, Кун Дзъ) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам.
Виж Съдба и Конфуций
Псалми (книга)
#пренасочване Псалтир.
Провидение
Провидението или Божественото провидение е намесата на Бог във Вселената, според богословието на християнството и юдаизма.
Парки
Па́рките (parcae) са трите богини на съдбата в римската митология, дъщери на Юпитер и Юстиция, които съответстват на мойрите в древногръцката митология.
Виж Съдба и Парки
Парменид
Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.
Виж Съдба и Парменид
Пиндар
Пиндар (Πίνδαρος; Pindarus) е древногръцки поет.
Виж Съдба и Пиндар
Посейдон
Посейдон, (Ποσειδών, микен. po-se-da-o, беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата.
Виж Съдба и Посейдон
Омир
Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.
Виж Съдба и Омир
Онтология
Атинската школа Онтология (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие, съществуващо“, и λόγος, logos, „наука, знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.
Архаична Гърция
Архаичният период от историята на Древна Гърция започва след гръцките тъмни векове, някъде от 9 век пр.н.е./8 век пр.н.е. – и продължава до персийската инвазия и началото на гръко-персийските войни.
Архилох
Архилохе древногръцки поет родом от остров Парос и е живял в периода 680 пр.н.е. – 645 пр.н.е. Може би той е и най-ранният лирик в европейската литература.
Виж Съдба и Архилох
Аллах
Аллах(الله, اللّه, اللّٰه, ﺍﷲ, Allāh) е арабската дума за „Бог“, образувана от определителния член ال al и إل ilah „бог“, т.е.
Виж Съдба и Аллах
Анаксимандър
Анаксимандър (на гръцки: Άναξἰμανδρος) от Милет е древногръцки, предсократически философ, ученик на Талес и живее в Милет.
Ананке (митология)
Ананке (Ἀνάγκη, Ananke) в древногръцката митология е богинята на съдбата, която се разпорежда с живота на всички хора – върти вретеното на човешкия живот и посредством мойрите (трите си дъщери според някои източници от Зевс) – Лахесис (хвърлящата жребия), Клото (предящата) и Атропос (неизбежната), изплита нишките и предопределя съдбата на хората, която всеки следва неотклонно в живота си.
Виж Съдба и Ананке (митология)
Норни
Норни в германско-скандинавската митология са трите жени магьосници, определящи съдбата на света, хората и дори боговете.
Виж Съдба и Норни
Релативизъм
Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).
Страшен съд
Сикстинската капела Страшният съд. Фрагмент от фреска в бенедиктинския манастир Помпоза от Витале да Болоня (1361–1376). Страшният съд (или Денят на страшния съд) е основна концепция в есхатологията на християнството и на другите авраамически религии.
Свободна воля
Снимка на момче, скачащо във водата. Широко приет е възгледът, че хората вземат решения като това да скочат във водата въз основа на своята свободна воля Свободната воля е възможността за безпрепятствен избор между различни възможни начини на действие.
Софокъл
Софокъл е древногръцки драматург и поет.
Виж Съдба и Софокъл
Тюхе
Тюхе или Тихи (Τύχη; старогръцко произношение Тюхе, новогръцко – Тихи) в древногръцката митология е богиня на съдбата, щастието и благоденствието.
Виж Съдба и Тюхе
Талант
Талант – присъщи по рождение, или някои изявени способности и умения, които се отварят с опит Широко разпространено е мнението, че талантът е само последица от вродени, генетично обусловена характеристики на дадено лице или дар от Бога.
Виж Съдба и Талант
Талес
Талес (на гръцки: Θαλής) от Милет е древногръцки философ, един от Седемте мъдреци.
Виж Съдба и Талес
Фатализъм
Фатализмът е философска доктрина, която подчертава връзката между всички събития или действия на съдбата.
Фортуна
Фортуна (Fortuna – значейки „щастие“, „съдба“; Fors Fortuna: „Сила на съдбата“; прозвището: Antias) е богиня на щастието и късмета в римската митология.
Виж Съдба и Фортуна
Хадес
Хадес, наричан и Аѝд (от старогръцки: ᾍδης, Hadēs, първоначално Ἅιδης, Haidēs или Άΐδης, Aidēs) се отнася за бога на Подземното царство в древногръцката митология, както и за неговите владения.
Виж Съдба и Хадес
Хаос (митология)
Хаосът (Χαος) според древните гърци стои в основата на всичко.
Хераклит
Хераклит (Ηρακλειτος) е древногръцки философ, произхождащ от знатен род.
Виж Съдба и Хераклит
Хезиод
Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия.
Виж Съдба и Хезиод
Мюсюлманин
Мюсюлмани. Мюсюлманин е човек, който изповядва исляма.
Митология
Митология (μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете.
Микенска цивилизация
Микенска цивилизация, също микенска култура, се нарича късният еладски период в историята на Гърция.
Виж Съдба и Микенска цивилизация
Минойска цивилизация
Карта на селищата в минойски Крит Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г.
Виж Съдба и Минойска цивилизация
Мойри
Мойрите са богини на съдбата в древногръцката митология.
Виж Съдба и Мойри
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Илиада
Илиада (Ἰλιάς) е древногръцка епическа поема от Омир.
Виж Съдба и Илиада
Индоевропейци
Миграция на индоевропейските народи (4000 – 1000 г. пр.н.е) Индоевропейци, в немскоезичната историография „индогермани“ (Indogermanen), е сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от индоевропейските езици.
Зевс
Зевс (Ζεύς), наричан още гръмовержец, в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят.
Виж Съдба и Зевс
Битие
Битие, в най-общ и понятен смисъл, е една от основните философски категории за обозначаване на обективната реалност, съществуваща независимо от човешкото съзнание.
Виж Съдба и Битие
Герой
Герой в общия смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности.
Виж Съдба и Герой
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Древногръцка философия
древногръцката архитектура Древногръцката философия се заражда през 6 век пр.н.е.
Виж Съдба и Древногръцка философия
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Есхил
Есхил (Αισχύλος) е древногръцки драматург.
Виж Съдба и Есхил
Ефект на пеперудата
Илюстрация на ефекта на пеперудата с две Лоренцови орбити В теорията на хаоса ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния.
Виж Съдба и Ефект на пеперудата
Еринии
Ериниите (Ερινύες) в древногръцката митология са богини на отмъщението.
Виж Съдба и Еринии
Едип цар
„Едип цар“ (Οἰδίπους Τύραννος) е трагедия от Софокъл, изпълнена на сцена за първи път през 429 г.
Виж Съдба и Едип цар
Езичество
Езичество или паганизъм се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство.
Еклисиаст
#пренасочване Книга на Еклисиаста.
Елинистическа епоха
Пергамският олтар на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г.
Виж Съдба и Елинистическа епоха
2 хилядолетие пр.н.е.
Второто хилядолетие обхваща периода от началото на 2000 пр.н.е. до края на 1001 пр.н.е. Старият Ориент през 13 век пр.н.е.
Виж Съдба и 2 хилядолетие пр.н.е.
3 хилядолетие пр.н.е.
Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.
Виж Съдба и 3 хилядолетие пр.н.е.