Архаична Гърция и Съдба

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Архаична Гърция и Съдба

Архаична Гърция vs. Съдба

Архаичният период от историята на Древна Гърция започва след гръцките тъмни векове, някъде от 9 век пр.н.е./8 век пр.н.е. – и продължава до персийската инвазия и началото на гръко-персийските войни. Beatrice Offor „Съдбата“ (1894) Съдба е съвкупността от всички събития и обстоятелства, считани за предопределени в битието на човек, народ и т.н.

Парменид

Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.

Архаична Гърция и Парменид · Парменид и Съдба · Виж повече »

Анаксимандър

Анаксимандър (на гръцки: Άναξἰμανδρος) от Милет е древногръцки, предсократически философ, ученик на Талес и живее в Милет.

Анаксимандър и Архаична Гърция · Анаксимандър и Съдба · Виж повече »

Талес

Талес (на гръцки: Θαλής) от Милет е древногръцки философ, един от Седемте мъдреци.

Архаична Гърция и Талес · Съдба и Талес · Виж повече »

Хераклит

Хераклит (Ηρακλειτος) е древногръцки философ, произхождащ от знатен род.

Архаична Гърция и Хераклит · Съдба и Хераклит · Виж повече »

Хезиод

Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тяхпо-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание. В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

Архаична Гърция и Хезиод · Съдба и Хезиод · Виж повече »