Карта на Рило-Родопския масив с Асеновградско в централната северна част Асеновградско (в миналото Станимашко) е историко-географска област в Южна България, около град Асеновград.

New!!: Сурвакане и Асеновградско · Виж повече »

Рупците са българска етнографска група, населяваща дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река). Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от „ропа“, „рупа“ в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други – от славянския глагол „рубить“ – сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура. Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти – абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към Беломорието, а по-късно към вътрешността на страната. Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура – започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците. Облеклото за мъжете е чернодрешно, а за жените – саичено, с типична пъстроцветна карирана престилка. Забраждането в миналото е ставало с огромни бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите. Храната у рупците е предимно млечна и ръжен хляб. Развитото пастирство е позволило да се утвърди като представително ястие печеното на шиш агне, т.нар. чевермьо. Навлезлите отрано капиталистически отношения в устройството на едрото пастирство и на развитите занаяти довежда и до установяване на малкото семейство, но, от друга страна, и до склонността към коопериране и засилена взаимоспомагателност. Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното сурвакане само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за „тежко“ щастие. Кукерските игри са слабо застъпени (в Широколъшко), затова заговезнишките огньове са придружени с хора и песни, с прескачане на огньове, а в някои райони (Хасковско, Разложко) и с хвърлянето на огнени стрели, наричани чевги. Голям празник на рупците е Гергьовден, когато посрещали връщащите се от зимуване край Беломорието овчари със стадата си, и денят, в който овцете са изкарвани на мандра. Костадиновден, Илинден и др. летни празници са изпълнени с много веселия, свързани с големи районни събори в Родопите, най-голям от които е Роженският събор. Народната песен е лирична с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Тук е предпочитана голямата с нисък регистър гайда, т.нар. каба гайда. Характерна черта на танците на рупците е спокойното, както у тракийците, несключено хоро, съпроводено с песен или гайда. В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиждащи се предмети). С тези особености на езика и останалата си битова култура рупската група се оказва най-архаичната у българите.

New!!: Сурвакане и Рупци (етнографска група) · Виж повече »

Рупчос

Рупчос или Рупча е историко-географска област в България.

New!!: Сурвакане и Рупчос · Виж повече »

Радомир

Ра̀домир е град (село) в Западна България.

New!!: Сурвакане и Радомир · Виж повече »

Разложко

#виж Разлог (област).

New!!: Сурвакане и Разложко · Виж повече »

Рогош

Рого̀ш е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Рогош · Виж повече »

Родопи (списание)

Родопи e българско месечно печатно обществено-политическо, научно-популярно и литературно списание на Националния съвет на Отечествения фронт.

New!!: Сурвакане и Родопи (списание) · Виж повече »

Сурваки

Сурвакари Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

New!!: Сурвакане и Сурваки · Виж повече »

Странджа

Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.

New!!: Сурвакане и Странджа · Виж повече »

Старосел

Старосел е село в Южна България, област Пловдив, община Хисаря.

New!!: Сурвакане и Старосел · Виж повече »

Стоян Райчевски

Стоян Чилов Райчевски е български общественик, публицист, политик, историк и етнограф.

New!!: Сурвакане и Стоян Райчевски · Виж повече »

Садово

Са̀дово е град в Южна България.

New!!: Сурвакане и Садово · Виж повече »

Сакар

Сакар и Странджа – географска карта Сакар известна и със старите си имена- тракийското Мастейра (Свещена Планина), Авролева (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бранница) е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

New!!: Сурвакане и Сакар · Виж повече »

Ситово (Област Пловдив)

#пренасочване Ситово (област Пловдив).

New!!: Сурвакане и Ситово (Област Пловдив) · Виж повече »

Славейно

Славейно е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Славейно · Виж повече »

Смолянско

Карта на Рило-Родопския масив със Смолянско в централната част Смолянско (в миналото Ахъчелебийско и Пашмаклийско) е историко-географска област в Южна България, около град Смолян.

New!!: Сурвакане и Смолянско · Виж повече »

Северна България

Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.

New!!: Сурвакане и Северна България · Виж повече »

Турян

Турян е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Турян · Виж повече »

Христо Попконстантинов

Христо Попконстантинов Манолов е български стенограф, писател и фолклорист.

New!!: Сурвакане и Христо Попконстантинов · Виж повече »

Чокманово

Чокманово е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Чокманово · Виж повече »

Чешнегирово

Чешнегирово е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Чешнегирово · Виж повече »

Ябълка

Ябълка Ябълката (преходни говори: ябука, костурски говор: лапка, лерински говор: ябъка) е сладък, годен за консумация плод, произведен от домашната ябълка (M. domestica).

New!!: Сурвакане и Ябълка · Виж повече »

Мраченик

Мраченик е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Мраченик · Виж повече »

Манастир (Област Пловдив)

#пренасочване Манастир (област Пловдив).

New!!: Сурвакане и Манастир (Област Пловдив) · Виж повече »

Михилци

Михилци е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Михилци · Виж повече »

Ивайловградско

Рило-Родопския масив с Ивайловградско в източната част Ивайловградско, в миналото Ортакьойско, е историко-географска област в Южна България, около град Ивайловград.

New!!: Сурвакане и Ивайловградско · Виж повече »

Игнажден

Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано).

New!!: Сурвакане и Игнажден · Виж повече »

Илинден (село)

Илѝнден е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.

New!!: Сурвакане и Илинден (село) · Виж повече »

Бъзовец (Област Монтана)

#пренасочване Бъзовец (област Монтана).

New!!: Сурвакане и Бъзовец (Област Монтана) · Виж повече »

Гоцеделчевско

Карта на Пирин с Гоцеделчевско в югоизточната част Гоцеделчевско (в миналото Неврокопско) е историко-географска област в Югозападна България, около град Гоце Делчев.

New!!: Сурвакане и Гоцеделчевско · Виж повече »

Дивля

Дивля е село в Западна България.

New!!: Сурвакане и Дивля · Виж повече »

Димитър Маринов

Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

New!!: Сурвакане и Димитър Маринов · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

New!!: Сурвакане и Добруджа · Виж повече »

Добралък

Добралък е село в Южна България.

New!!: Сурвакане и Добралък · Виж повече »

Дебрене (Област Добрич)

#пренасочване Дебрене (област Добрич).

New!!: Сурвакане и Дебрене (Област Добрич) · Виж повече »

Ломско

Карта на област Монтана с Ломско в северната част Ломско е историко-географска област в Северозападна България, около град Лом.

New!!: Сурвакане и Ломско · Виж повече »

Лешник

#виж Леска.

New!!: Сурвакане и Лешник · Виж повече »

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Цялата информация се извлича от Уикипедия, и това е достъпен при условията на лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност

Сурвакане

Езици