Съдържание
27 отношения: Кузман Шапкарев, Карел Шкорпил, Под игото, Петър Динеков, Атанас Илиев (просветен деец), Александър Теодоров-Балан, Стоян Романски, Стефан Младенов, София, Херман Шкорпил, Цветана Романска, Марко Цепенков, Михаил Арнаудов, Министерство на народното просвещение, Иван Шишманов, Иван Вазов, БКД, БАН, Беньо Цонев, Васил Златарски, Гаврил Кацаров, Димитър Матов, Димитър Маринов, Любомир Милетич, Йордан Иванов, 1900, 2002.
- Български фолклор
- Исторически списания
- Списания на български език
Кузман Шапкарев
Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Кузман Шапкарев
Карел Шкорпил
Гробът на Карел Шкорпил, Плиска Карел Шкорпил (Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Карел Шкорпил
Под игото
„Под игото“ е роман в 3 части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Под игото
Петър Динеков
Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Петър Динеков
Атанас Илиев (просветен деец)
Атанас Трифонов Илиев е български просветен деец.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Атанас Илиев (просветен деец)
Александър Теодоров-Балан
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Александър Теодоров-Балан
Стоян Романски
Стоян Маринов Романски е български езиковед и етнограф славист, член-кореспондент, действителен член (академик) и секретар на БАН.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Стоян Романски
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Стефан Младенов
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и София
Херман Шкорпил
Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Херман Шкорпил
Цветана Романска
#виж Цветана Романска-Вранска.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Цветана Романска
Марко Цепенков
Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Марко Цепенков
Михаил Арнаудов
Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Михаил Арнаудов
Министерство на народното просвещение
#пренасочване Министерство на образованието и науката на България.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Министерство на народното просвещение
Иван Шишманов
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Иван Шишманов
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Иван Вазов
БКД
#виж Българска академия на науките.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и БКД
БАН
#виж Българска академия на науките.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и БАН
Беньо Цонев
Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Беньо Цонев
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Васил Златарски
Гаврил Кацаров
Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Гаврил Кацаров
Димитър Матов
Димитър Христов Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Димитър Матов
Димитър Маринов
Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Димитър Маринов
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Любомир Милетич
Йордан Иванов
Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и Йордан Иванов
1900
Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и 1900
2002
2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина и 2002
Вижте също
Български фолклор
- Баба Марта
- Болен Дойчин
- Български народни песни (сборник)
- Веда Словена
- Герман (обичай)
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово
- Змей
- Караконджул
- Крали Марко
- Кузман капитан
- Кукери
- Кума Лиса
- Народни песни на македонските българи
- Пеперуда (обичай)
- Самодива
- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
- Сурвакане
- Хала
- Хитър Петър
Исторически списания
- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
Списания на български език
- PC Mania
- Литературен клуб
- Любословие (Смирна)
- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
- Стършел (вестник)
- Тема (списание)
- Факел (1981 – 2011)