Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Изтегляне
По-бързо от браузъра!
 

Сурваки

Index Сурваки

Сурвакари Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

50 отношения: Къкрина, Кюстендилско, Кукери, Катма, Ковачевица, Коледа, Пчелен кошер, Православна църква, Приемане на григорианския календар, Предбалкан, Панагюрско, Пирин, Пловдивско, Плевенско, Обрезание Господне, Одринско, Натриев хлорид, Нова Черна, Нова година, Рупци (етнографска група), Рупчос, Родопи, Сурва (фестивал), Сурвачка, Странджа, Стефаново (Област Ловеч), СбНУ, Света Богородица, Сирни заговезни, Софийско, Тръстеник, Хасковско, Чепинска котловина, Мръсни дни, Мая (готварство), Ивайловградско, Бъдни вечер, Българската православна църква, Банго Васил, Вълк, Василий Велики, Граово, Господ, Димитър Маринов, Добруджа, Долно Луково, Дедеагачко, Еленско, Ловешко, 1 януари.

Къкрина

Къкрина е село в Северна България.

New!!: Сурваки и Къкрина · Виж повече »

Кюстендилско

Карта на Краище с Кюстендилско в югозападната част Кюстендилско е историко-географска област в Югозападна България, около град Кюстендил.

New!!: Сурваки и Кюстендилско · Виж повече »

Кукери

Кукери в село край Карлово. Бабугери в село Брежани Кукери в Разлог Кукери от с. Горна Василица Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, джумали, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа.

New!!: Сурваки и Кукери · Виж повече »

Катма

Катмите са ястие от Странджанския район, Родопите и други райони на България, подобни са на палачинки или гьозлеме.

New!!: Сурваки и Катма · Виж повече »

Ковачевица

Кова̀чевица е село в Югозападна България.

New!!: Сурваки и Ковачевица · Виж повече »

Коледа

#виж Рождество Христово.

New!!: Сурваки и Коледа · Виж повече »

Пчелен кошер

Дадан-блатов кошер Пчелен кошер (диалектно улище) се нарича създадено от човека съоръжение, служещо за промишлено отглеждане на медоносната пчела и за стопански добив на пчелен мед.

New!!: Сурваки и Пчелен кошер · Виж повече »

Православна църква

Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.

New!!: Сурваки и Православна църква · Виж повече »

Приемане на григорианския календар

Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.

New!!: Сурваки и Приемане на григорианския календар · Виж повече »

Предбалкан

Предбалканът представлява северната хълмиста и нископланинска ивица на Старопланинската (Балканска) зона и е междинно звено между Дунавската равнина на север и същинската високопланинска част на Старопланинската (Балканска) зона.

New!!: Сурваки и Предбалкан · Виж повече »

Панагюрско

Карта на Същинска Средна гора с Панагюрско в средната част Панагюрско е историко-географска област в Южна България, около град Панагюрище.

New!!: Сурваки и Панагюрско · Виж повече »

Пирин

Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връхВихрен (2914,3 м).

New!!: Сурваки и Пирин · Виж повече »

Пловдивско

Карта на Горнотракийската низина с Пловдивско в централната част Пловдивско е историко-географска област в Южна България, около град Пловдив.

New!!: Сурваки и Пловдивско · Виж повече »

Плевенско

Карта на Средната Дунавска равнина с Плевенско в западната част Плевенско е историко-географска област в Северна България, около град Плевен.

New!!: Сурваки и Плевенско · Виж повече »

Обрезание Господне

Обрезание Господне е християнски празник, който се чества на 1 януари според православния календар.

New!!: Сурваки и Обрезание Господне · Виж повече »

Одринско

#виж Одрински революционен окръг.

New!!: Сурваки и Одринско · Виж повече »

Натриев хлорид

Готварска сол под увеличение Натриевият хлорид, познат още като готварска сол или просто сол, е химическо вещество с химическа формула NaCl.

New!!: Сурваки и Натриев хлорид · Виж повече »

Нова Черна

Нова Черна е село в Североизточна България.

New!!: Сурваки и Нова Черна · Виж повече »

Нова година

Hова година е празник, характерен за използващите годишен календар култури, като отбелязване на края на текущата и началото на следващата календарна година.

New!!: Сурваки и Нова година · Виж повече »

Рупци (етнографска група)

Рупците са българска етнографска група, населяваща дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река). Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от „ропа“, „рупа“ в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други – от славянския глагол „рубить“ – сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура. Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти – абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към Беломорието, а по-късно към вътрешността на страната. Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура – започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците. Облеклото за мъжете е чернодрешно, а за жените – саичено, с типична пъстроцветна карирана престилка. Забраждането в миналото е ставало с огромни бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите. Храната у рупците е предимно млечна и ръжен хляб. Развитото пастирство е позволило да се утвърди като представително ястие печеното на шиш агне, т.нар. чевермьо. Навлезлите отрано капиталистически отношения в устройството на едрото пастирство и на развитите занаяти довежда и до установяване на малкото семейство, но, от друга страна, и до склонността към коопериране и засилена взаимоспомагателност. Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното сурвакане само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за „тежко“ щастие. Кукерските игри са слабо застъпени (в Широколъшко), затова заговезнишките огньове са придружени с хора и песни, с прескачане на огньове, а в някои райони (Хасковско, Разложко) и с хвърлянето на огнени стрели, наричани чевги. Голям празник на рупците е Гергьовден, когато посрещали връщащите се от зимуване край Беломорието овчари със стадата си, и денят, в който овцете са изкарвани на мандра. Костадиновден, Илинден и др. летни празници са изпълнени с много веселия, свързани с големи районни събори в Родопите, най-голям от които е Роженският събор. Народната песен е лирична с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Тук е предпочитана голямата с нисък регистър гайда, т.нар. каба гайда. Характерна черта на танците на рупците е спокойното, както у тракийците, несключено хоро, съпроводено с песен или гайда. В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиждащи се предмети). С тези особености на езика и останалата си битова култура рупската група се оказва най-архаичната у българите.

New!!: Сурваки и Рупци (етнографска група) · Виж повече »

Рупчос

Рупчос или Рупча е историко-географска област в България.

New!!: Сурваки и Рупчос · Виж повече »

Родопи

Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.

New!!: Сурваки и Родопи · Виж повече »

Сурва (фестивал)

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-големият в България и на Балканите.

New!!: Сурваки и Сурва (фестивал) · Виж повече »

Сурвачка

Сурвачка Сурвачка или сурвакница (остар. сурукница) е украсена дрянова клонка, с която по стар български обичай хората взаимно се „сурвакат“ на Нова година, като леко се удрят по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.

New!!: Сурваки и Сурвачка · Виж повече »

Странджа

Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.

New!!: Сурваки и Странджа · Виж повече »

Стефаново (Област Ловеч)

#пренасочване Стефаново (област Ловеч).

New!!: Сурваки и Стефаново (Област Ловеч) · Виж повече »

СбНУ

#виж Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.

New!!: Сурваки и СбНУ · Виж повече »

Света Богородица

#виж Богородица.

New!!: Сурваки и Света Богородица · Виж повече »

Сирни заговезни

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар.

New!!: Сурваки и Сирни заговезни · Виж повече »

Софийско

Карта на Западна Стара планина със Софийско в южната част Софийско е историко-географска област в Западна България, около град София.

New!!: Сурваки и Софийско · Виж повече »

Тръстеник

Тръстенѝк е град в Северна България.

New!!: Сурваки и Тръстеник · Виж повече »

Хасковско

Рило-Родопския масив с Хасковско в североизточния край Хасковско е историко-географска област в Южна България, около град Хасково.

New!!: Сурваки и Хасковско · Виж повече »

Чепинска котловина

Източната част на Чепинската котловина Чепино или Чепинската котловина е вътрешнопланинска котловина в северозападната част на Западните Родопи, известна с името Чепинско корито.

New!!: Сурваки и Чепинска котловина · Виж повече »

Мръсни дни

Мръсни дни, Поганни дни, Некрестени дни се нарича няколкодневен (най-често дванайсетдневен) период в българския народен календар, възприеман, като опасно време зло, в което злите духове действат с повишена активност на земята.

New!!: Сурваки и Мръсни дни · Виж повече »

Мая (готварство)

Суха мая (в случая на гранули) Прясна мая Мая̀та е биологичен продукт, представляващ концентрирана маса от дрожди от вида Saccharomyces cerevisiae.

New!!: Сурваки и Мая (готварство) · Виж повече »

Ивайловградско

Рило-Родопския масив с Ивайловградско в източната част Ивайловградско, в миналото Ортакьойско, е историко-географска област в Южна България, около град Ивайловград.

New!!: Сурваки и Ивайловградско · Виж повече »

Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември, в някои райони наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.

New!!: Сурваки и Бъдни вечер · Виж повече »

Българската православна църква

#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.

New!!: Сурваки и Българската православна църква · Виж повече »

Банго Васил

Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България.

New!!: Сурваки и Банго Васил · Виж повече »

Вълк

Вълк в защитена зона Родопи-Източни, България Вълкът (Canis lupus) е хищен бозайник от семейство Кучеви (Canidae).

New!!: Сурваки и Вълк · Виж повече »

Василий Велики

Василий Велики (Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители – отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae). Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тяхса съхранени до наши дни над 300).

New!!: Сурваки и Василий Велики · Виж повече »

Граово

Граово Граово е историко-географска и етнографска област в Западна България, област Перник.

New!!: Сурваки и Граово · Виж повече »

Господ

#виж Бог.

New!!: Сурваки и Господ · Виж повече »

Димитър Маринов

Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

New!!: Сурваки и Димитър Маринов · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

New!!: Сурваки и Добруджа · Виж повече »

Долно Луково

Долно Луково е село в Южна България, област Хасково, община Ивайловград.

New!!: Сурваки и Долно Луково · Виж повече »

Дедеагачко

#пренасочване Еврос (областна единица).

New!!: Сурваки и Дедеагачко · Виж повече »

Еленско

Карта на Средна Стара планина с Еленско в източната част Еленско е историко-географска област в Северна България, около град Елена.

New!!: Сурваки и Еленско · Виж повече »

Ловешко

Карта на средната част на Предбалкана Ловешко е историко-географска област в Северна България, около град Ловеч.

New!!: Сурваки и Ловешко · Виж повече »

1 януари

1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.

New!!: Сурваки и 1 януари · Виж повече »

Пренасочва тук:

Сурва.

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »