Съдържание
19 отношения: Келти, Пловдивска област, Алани, Александър Пеев (политик), Никита Ремесиански, Родопите, Сармати, Ситово (Област Пловдив), Славяни, Улфила, Щуда града, Иван Гълъбов, Иван Гошев, Библия Бесика, Белинташ, Готска азбука, Готи, Геза Фехер, Лилково.
- Археологически находки в България
- Родопи
Келти
Разпространение на келтските говори през 3 век пр.н.е. Названието келти обхваща племената и народите, говорещи протокелтски езици – специфична група от индоевропейското езиково семейство.
Пловдивска област
#пренасочване Пловдив (област).
Виж Ситовски надпис и Пловдивска област
Алани
Аланите са иранска народност, част от сарматите, обитавала през I век териториите североизточно от Черно море.
Александър Пеев (политик)
Александър Костакиев Пеев е български офицер, юрист и общественик – депутат в XVIII ОНС, от квотата на БРСДП (т.с.). През Втората световна война участва в Партизанското движение в България.
Виж Ситовски надпис и Александър Пеев (политик)
Никита Ремесиански
Древната базилика в Ремесиана (Бела паланка) Никита Ремесиански (Nicetius или Nicaeas, Niceas, Nicetus, Nicetas, Νικήτίος) е римски църковен деец от ІV-V век, епископ на Ремесиана (античен град на мястото на днешния Бела паланка) в римската провинция Вътрешна Дакия.
Виж Ситовски надпис и Никита Ремесиански
Родопите
#виж Родопи.
Виж Ситовски надпис и Родопите
Сармати
Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в.
Ситово (Област Пловдив)
#пренасочване Ситово (област Пловдив).
Виж Ситовски надпис и Ситово (Област Пловдив)
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Улфила
#виж Вулфила.
Щуда града
„Щуда града“, „Щута града“ или „Щутград“ е местност разположена на 1.74 km северно по права линия от центъра на село Ситово (Община Родопи).
Виж Ситовски надпис и Щуда града
Иван Гълъбов
Иван Петков Гълъбов е професор по история на българския език и по славянско езикознание в Залцбургския университет (Австрия).
Виж Ситовски надпис и Иван Гълъбов
Иван Гошев
Иван Гошев Иванов е български учен, църковен историк, археолог, епиграф и литургист.
Виж Ситовски надпис и Иван Гошев
Библия Бесика
Библия Бесика (Biblia Bessica, в превод Беска Библия) е предполагаем превод на Библията на езика на тракийското племе беси, споменат от антични автори.
Виж Ситовски надпис и Библия Бесика
Белинташ
Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност.
Виж Ситовски надпис и Белинташ
Готска азбука
Готската азбука е фонетична писменост, чието създаване се приписва на Вулфила, а самата писменост се използва изключително за изписване на древния готски език.
Виж Ситовски надпис и Готска азбука
Готи
Мисория на Теодосий I, изработен през 388 г. Готите (Gut-þiuda;; Gutar; Gothi; Γότθοι) са източногермански народ от Античността.
Геза Фехер
Геза Фехер (Fehér Géza) е унгарски археолог.
Виж Ситовски надпис и Геза Фехер
Лилково
Лилково е село в Южна България.
Вижте също
Археологически находки в България
- Модел на пещ (Слатино)
- Пернишки меч
- Плочка от Градешница
- Ситовски надпис
Родопи
- Аврамова седловина
- Арда
- Асеница
- Асенова крепост
- Бабяк
- Батак (язовир)
- Бачковски манастир
- Беглика (язовир)
- Белащински манастир
- Белинташ
- Белите брези (курорт)
- Богутево
- ВЕЦ „Ивайловград“
- Време на насилие
- Въча (язовир)
- Голям Беглик
- Голям Перелик
- Дельо войвода
- Доспат (река)
- Доспат (язовир)
- Крумовица
- Кърджали (язовир)
- Лепеница (пещера)
- Лилково
- Лютица
- Маказа
- Момчил войвода
- Орлови скали
- Пампорово
- Пататник
- Перперикон
- Родопа (провинция)
- Родопи
- Родопски планински смесени гори
- Ситовски надпис
- Снежанка (пещера)
- Студен кладенец (язовир)
- Татул (село)
- Тешел (язовир)
- Тошков чарк
- Триградско ждрело
- Тъмръшка република
- Устра
- Ухловица
- Цепина
- Чепинска котловина
- Чудните мостове
- Широка поляна (язовир)
- Ягодинска пещера