Съдържание
20 отношения: Късна античност, Калоян, Константин V Копроним, Преслав, Атеренска река, Атеренски мост, Арда, Национален историко-археологически резерват „Плиска“, Рогозово, Турция, Църква (сграда), Марица, Ирина Монфератска, Ивайловград, Източни Родопи, Жофроа дьо Вилардуен, Гърция, Димотика, Лъв VI Философ, Лъджански манастир.
- Замъци в България
- Родопи
Късна античност
Късна античност е модерно название в региона на Средиземно море на последния период на Античността, преди Средновековието, приблизително между 300 и 600 г.
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Виж Лютица и Калоян
Константин V Копроним
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Виж Лютица и Константин V Копроним
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Виж Лютица и Преслав
Атеренска река
Атеренска река (или Армира) е река в Южна България, област Хасково, община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, дем Орестиада, десен приток на Арда.
Атеренски мост
Атеренският мост е късносредновековен каменен мост над Атеренска река (наричана още Армира) в Източните Родопи, област Хасково, община Ивайловград.
Арда
Арда (антично име – Артеск (ос), средновековно име – Flum d'Arte – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името Άρδας), десен приток на река Марица.
Виж Лютица и Арда
Национален историко-археологически резерват „Плиска“
Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска.
Виж Лютица и Национален историко-археологически резерват „Плиска“
Рогозово
Рогозово е историческо село в Югоизточна България, намирало се в Община Ивайловград, област Хасково.
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Виж Лютица и Турция
Църква (сграда)
#пренасочване Църква.
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.
Виж Лютица и Марица
Ирина Монфератска
Ирина Комнина Дукина Палеологина, известна като Ирина Монфератска (Ειρήνη Κομνηνή Δούκαινα ή Παλαιολογίνα, Ειρήνη η Μομφερατική, Γιολάντα τουΜομφερράτου; * 1273/1274, Казале Монферато; † 1317, Драма, близо до Солун, fmg.ac), е германска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник II Палеолог.
Виж Лютица и Ирина Монфератска
Ивайловград
Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на община Ивайловград.
Източни Родопи
По пътя между Момчилград и Крумовград Язовир Кърджали Източните Родопи са част от планината Родопи.
Жофроа дьо Вилардуен
Жофроа дьо Вилардуен (Geoffroi de Villehardouin/Ville-Hardouin - ст.фр.) (ок.1150 – 1212/1218) е едър френски феодал, сеньор на Вилардуен, маршал на Шампан (1185 – 1202), маршал на Латинска Романия от 1204 г., един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход, автор на хрониката „Завладяването на Константинопол“, син на Вилен дьо Вилардуен (ок.1115 – ок.1170) и Дамерун (ок.1120 – след 1183), чичо на Жофроа I дьо Вилардуен – княз на Ахейското княжество.
Виж Лютица и Жофроа дьо Вилардуен
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Лютица и Гърция
Димотика
Общ изглед над Димотика от крепостта, 2010 г. Стари къщи в Димотика, опрели се на останките от крепостните стена на града, 2010 г. Църквата „Света Богородица Елефтеротрия“ (''Света Богородица Освободителка''), ''построена 1992-1994 г.'' Арменската църква „Свети Георги“ (Сърп Кеворк), под крепостта; долу в ниското Луда река Димотика (Διδυμότειχο, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, Dimetoka, Диметока) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция.
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Лъджански манастир
Лъджанският или Ивайловградският манастир „Св.
Виж Лютица и Лъджански манастир
Вижте също
Замъци в България
- Аневско кале
- Асенова крепост
- Аул на хан Омуртаг
- Баба Вида
- Белоградчишка крепост
- Бялград
- Вишеград (крепост)
- Калиакра
- Кастра Мартис
- Ковачевско кале
- Кривус
- Лютица
- Маркели
- Маточинска крепост
- Мезешка крепост
- Момина крепост
- Моняк
- Патмос (крепост)
- Перперикон
- Списък на крепостите в България
- Сторгозия
- Трапезица
- Траянови врата
- Урвич (Боженишки)
- Урвич (Кокалянски)
- Устра
- Хисарлъка (крепост)
- Царевец
- Цепина
- Червен (крепост)
- Шуменска крепост
Родопи
- Аврамова седловина
- Арда
- Асеница
- Асенова крепост
- Бабяк
- Батак (язовир)
- Бачковски манастир
- Беглика (язовир)
- Белащински манастир
- Белинташ
- Белите брези (курорт)
- Богутево
- ВЕЦ „Ивайловград“
- Време на насилие
- Въча (язовир)
- Голям Беглик
- Голям Перелик
- Дельо войвода
- Доспат (река)
- Доспат (язовир)
- Крумовица
- Кърджали (язовир)
- Лепеница (пещера)
- Лилково
- Лютица
- Маказа
- Момчил войвода
- Орлови скали
- Пампорово
- Пататник
- Перперикон
- Родопа (провинция)
- Родопи
- Родопски планински смесени гори
- Ситовски надпис
- Снежанка (пещера)
- Студен кладенец (язовир)
- Татул (село)
- Тешел (язовир)
- Тошков чарк
- Триградско ждрело
- Тъмръшка република
- Устра
- Ухловица
- Цепина
- Чепинска котловина
- Чудните мостове
- Широка поляна (язовир)
- Ягодинска пещера