Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Сабя от Върбица

Index Сабя от Върбица

Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.

34 отношения: Кубан (река), Кабиюк, Кавалерия, Първа българска държава, Прабългари, Произход на прабългарите, Образуване на българската народност, Аспарух, Национален археологически институт с музей, Нова Бяла река, Нови Пазар, Румъния, Ранно Средновековие, Ришки проход, Стара Велика България, Средновековие, Северски Донец, Хазарски каганат, Черноморие, Черенча, Яломица (окръг), Малка Скития, Мизия, Меч, Източна Европа, България, БАН, Върбишки проход, Върбица, Волжка България, Велики Преслав, Дулово, Днепър, Дон.

Кубан (река)

Куба́н (Кубань; Къобан; Псыжь; Псыжъ; ‛Ύπανις Хюпанис, Hypanis, Vardanes) е река в Северен Кавказ, Русия с дължина 870 km, която ѝ отрежда 56-о място сред реките на Русия.

New!!: Сабя от Върбица и Кубан (река) · Виж повече »

Кабиюк

Кабиюк Подрастващи мъжки кончета от различни породи Крави от рядката порода Българско сиво говедо Държавно предприятие „Кабиюк“ в село Коньовец, община Шумен е научно-приложно звено на Селскостопанската академия със статут и на национален историко-археологически резерват.

New!!: Сабя от Върбица и Кабиюк · Виж повече »

Кавалерия

Британски кралски кавалеристи, 2007 Кавалерията (cavaleria), наричана още конница, е род войски, състоящ се от яздещи войници.

New!!: Сабя от Върбица и Кавалерия · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

New!!: Сабя от Върбица и Първа българска държава · Виж повече »

Прабългари

Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, кафтан, номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан. Прабългарите (също първобългари, тюркобългари, или хунобългари) са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.

New!!: Сабя от Върбица и Прабългари · Виж повече »

Произход на прабългарите

Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.

New!!: Сабя от Върбица и Произход на прабългарите · Виж повече »

Образуване на българската народност

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари.

New!!: Сабя от Върбица и Образуване на българската народност · Виж повече »

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.

New!!: Сабя от Върбица и Аспарух · Виж повече »

Национален археологически институт с музей

Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).

New!!: Сабя от Върбица и Национален археологически институт с музей · Виж повече »

Нова Бяла река

Нòва Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

New!!: Сабя от Върбица и Нова Бяла река · Виж повече »

Нови Пазар

#виж Нови пазар.

New!!: Сабя от Върбица и Нови Пазар · Виж повече »

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

New!!: Сабя от Върбица и Румъния · Виж повече »

Ранно Средновековие

#пренасочване Ранно средновековие.

New!!: Сабя от Върбица и Ранно Средновековие · Виж повече »

Ришки проход

Карта на Ришкия проход Орлиците: чешмата при река Немой дере Чешмата на тополичани Ришкият проход (по името на село Риш при северния му край), неправилно изписван като Рижки проход, старо наименование Чалъкавашки проход, е планински проход (седловина) в централната част на Върбишка планина (от Източна Стара планина), в Община Смядово, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.

New!!: Сабя от Върбица и Ришки проход · Виж повече »

Стара Велика България

alt.

New!!: Сабя от Върбица и Стара Велика България · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

New!!: Сабя от Върбица и Средновековие · Виж повече »

Северски Донец

Сѐверски Донѐц (Северский Донец; Сіверський Донець), или само Донец, е река в Русия (54-та по дължина) и Украйна (7-а по дължина), най-големият приток на Дон.

New!!: Сабя от Върбица и Северски Донец · Виж повече »

Хазарски каганат

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.

New!!: Сабя от Върбица и Хазарски каганат · Виж повече »

Черноморие

Карта на Черно море Черноморието е географска област в югоизточна Европа и югозападна Азия, обхващаща териториите около Черно море.

New!!: Сабя от Върбица и Черноморие · Виж повече »

Черенча

Черенча е село в Североизточна България.

New!!: Сабя от Върбица и Черенча · Виж повече »

Яломица (окръг)

Окръг Яломица e окръг в регион Мунтения в Румъния.

New!!: Сабя от Върбица и Яломица (окръг) · Виж повече »

Малка Скития

Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.

New!!: Сабя от Върбица и Малка Скития · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

New!!: Сабя от Върбица и Мизия · Виж повече »

Меч

Реплика на италиански меч от XV век I – ЕфесII – OстриеIII – Ножница1 – ''Глава''2 – ''Ръкохватка''3 – ''Предпазител''4 – ''Рикасо''5 – ''Улей''6 – ''Лезвие''7 – ''Заздравител''8 – ''Връх''9 – ''Втулка''10 – ''Наконечник'' Мечът е вид хладно оръжие за ръкопашен бой със сравнително дълго острие, предназначено за ръчно нанасяне на прободни, посечни или порезни рани, и ефес, за което да се държи с една или две ръце.

New!!: Сабя от Върбица и Меч · Виж повече »

Източна Европа

Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

New!!: Сабя от Върбица и Източна Европа · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

New!!: Сабя от Върбица и България · Виж повече »

БАН

#виж Българска академия на науките.

New!!: Сабя от Върбица и БАН · Виж повече »

Върбишки проход

Карта на Върбишки проход Върбишки проход Хижа Върбишки проход Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.

New!!: Сабя от Върбица и Върбишки проход · Виж повече »

Върбица

Върбѝца е град в Североизточна България.

New!!: Сабя от Върбица и Върбица · Виж повече »

Волжка България

Волжка България (Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Идел Болгары; Атӑлçи́ Пӑлха́р), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна прабългарска държава от VII до ХІІІ век, основана от прабългарите на Котраг, обхващала територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама.

New!!: Сабя от Върбица и Волжка България · Виж повече »

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

New!!: Сабя от Върбица и Велики Преслав · Виж повече »

Дулово

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра.

New!!: Сабя от Върбица и Дулово · Виж повече »

Днепър

Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.

New!!: Сабя от Върбица и Днепър · Виж повече »

Дон

Дон (при древните гърци Гиргис, Танаис, Тан Τάναις; Tanais, в Средновековието Голям Дон) е 12-ата по дължина река в Русия и 5-ата в Европа след Волга, Дунав, Урал и Днепър.

New!!: Сабя от Върбица и Дон · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »