Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Протон (ракета)

Index Протон (ракета)

Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса.

Съдържание

  1. 82 отношения: Kgf, Космически полети през 2008, Протон (спътник), Атлас V, Ариана 5, Австралия, Ангара (ракета), Апогей, Н-1, Русия, СССР, Сатурн V, Салют (програма), Салют-6, Салют-7, Сергей Корольов, Халеевата комета, Марс (планета), Мир (орбитална станция), Москва, Международна космическа станция, Международната космическа станция, Заря (модул), Звезда (модул), Байконур, Венера (планета), Делта IV, Енциклопедия Астронавтика, Енергия (ракета), Луна, 1 март, 10 март, 11 февруари, 12 юли, 12 февруари, 12 октомври, 14 март, 15 март, 16 юли, 16 юни, 16 ноември, 17 юни, 17 ноември, 18 април, 19 февруари, 1988, 1989, 1999, 20 юни, 20 януари, ... Разширете индекс (32 Повече ▼) »

  2. Руски ракети носители

Kgf

#виж килограм-сила.

Виж Протон (ракета) и Kgf

Космически полети през 2008

#пренасочване Списък на космическите стартове през 2008 година.

Виж Протон (ракета) и Космически полети през 2008

Протон (спътник)

Изкуствен спътник Протон Протон са съветски изкуствени спътници.

Виж Протон (ракета) и Протон (спътник)

Атлас V

Ракетата Атлас V е ракета-носител за еднократна употреба, която преди се е произвеждала от Локхийд Мартин, а сега се произвежда от образуваната от Локхийд Мартин и Боинг корпорация, наречена United Launch Alliance.

Виж Протон (ракета) и Атлас V

Ариана 5

Ариана 5 е европейска ракета носител за еднократна употреба, предназначена да доставя товари в геостационарна трансферна орбита и ниска земна орбита.

Виж Протон (ракета) и Ариана 5

Австралия

Австралия (Australia, МФА:; austrālis – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (Commonwealth of Australia), е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия.

Виж Протон (ракета) и Австралия

Ангара (ракета)

Макети на ракети „Ангара“ „Ангара“ е семейство руски ракети-носители за извеждане на тежки товари в орбита.

Виж Протон (ракета) и Ангара (ракета)

Апогей

Апогей (apogaeum, ἀπόγαιος – отдалечен от Земята) е апоцентърът на околоземна орбита – точката от околоземна орбитата, която е най-отдалечена от Земята.

Виж Протон (ракета) и Апогей

Н-1

Ракетно-космически комплекс H-1 (Ракетно-космический комплекс Н1; разг. „царь-ракета“; индекс ГУКОС – 11А52, накратко Н-1 или Н1) е съветска ракета носител от свръхтежък клас.

Виж Протон (ракета) и Н-1

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Протон (ракета) и Русия

СССР

#виж Съюз на съветските социалистически републики.

Виж Протон (ракета) и СССР

Сатурн V

Сатурн V (произнася се сатурн пет, Saturn V, произнася се сатурн файв) е тристепенна американска ракета носител, използвана от НАСА в програмата Аполо за достигане на Луната.

Виж Протон (ракета) и Сатурн V

Салют (програма)

Салют е серия от орбитални станции на СССР, под общото название Салют.

Виж Протон (ракета) и Салют (програма)

Салют-6

Салют-6 е осмата поред съветска орбитална станция от програмата „Салют“.

Виж Протон (ракета) и Салют-6

Салют-7

Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година.

Виж Протон (ракета) и Салют-7

Сергей Корольов

Сергей Павлович Корольов (Серге́й Па́влович Королёв, Сергі́й Па́влович Корольо́в (Королів)) е съветски учен и конструктор на ракетна и космическа техника. Той е двукратен герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия, академик на Академията на науките на СССР.

Виж Протон (ракета) и Сергей Корольов

Халеевата комета

#виж Халеева комета.

Виж Протон (ракета) и Халеевата комета

Марс (планета)

#пренасочване Марс.

Виж Протон (ракета) и Марс (планета)

Мир (орбитална станция)

„Мир“ (Мир) е съветска (по-късно руска) орбитална станция.

Виж Протон (ракета) и Мир (орбитална станция)

Москва

Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.

Виж Протон (ракета) и Москва

Международна космическа станция

Международната космическа станция (МКС) (International Space Station, ISS, Междунаро́дная косми́ческая ста́нция; МКС) е съвместен проект на пет космически агенции.

Виж Протон (ракета) и Международна космическа станция

Международната космическа станция

#виж Международна космическа станция.

Виж Протон (ракета) и Международната космическа станция

Заря (модул)

Заря (Заря́) познат и като Функционален товарен блок (Функционально-грузовой блок, FGB) е първият изстрелян модул на Международната космическа станция (МКС).

Виж Протон (ракета) и Заря (модул)

Звезда (модул)

Модул Звезда, познат и като „Обслужващ модул Звезда“, е руски компонент на Международната космическа станция.

Виж Протон (ракета) и Звезда (модул)

Байконур

Байконур е руски (на територия под наем) и бивш съветски космодрум край едноименния град Байконур в Къзълординска област, Казахстан.

Виж Протон (ракета) и Байконур

Венера (планета)

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.

Виж Протон (ракета) и Венера (планета)

Делта IV

Делта IV е ракета-носител от фамилията Делта, разработена от Боинг.

Виж Протон (ракета) и Делта IV

Енциклопедия Астронавтика

Енциклопедия „Астронавтика“ е уебсайт, богат на информация за космонавтиката.

Виж Протон (ракета) и Енциклопедия Астронавтика

Енергия (ракета)

„Енергия“ (рус. „Энергия“) е съветска ракета носител, разработена от конструкторското бюро „Енергия“ с цел изстрелване на тежки товари в ниска околоземна орбита, както и за изстрелване на совалката „Буран“.

Виж Протон (ракета) и Енергия (ракета)

Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.

Виж Протон (ракета) и Луна

1 март

1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 1 март

10 март

10 март е 69-ият ден в годината според григорианския календар (70-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 10 март

11 февруари

11 февруари е 42-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 11 февруари

12 юли

12 юли е 193-тият ден в годината според григорианския календар (194-ти през високосна).

Виж Протон (ракета) и 12 юли

12 февруари

12 февруари е 43-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 12 февруари

12 октомври

12 октомври е 285-ият ден в годината според григорианския календар (286-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 12 октомври

14 март

14 март е 73-тият ден в годината според григорианския календар (74-ти през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 14 март

15 март

15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 15 март

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 16 юли

16 юни

16 юни е 167-ият ден в годината според григорианския календар (168-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 16 юни

16 ноември

16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна).

Виж Протон (ракета) и 16 ноември

17 юни

17 юни е 168-ият ден в годината според григорианския календар (169-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 17 юни

17 ноември

17 ноември е 321-вият ден в годината според григорианския календар (322-ри през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 17 ноември

18 април

18 април е 108-ият ден в годината според григорианския календар (109-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 18 април

19 февруари

19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 19 февруари

1988

1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 1988

1989

Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.

Виж Протон (ракета) и 1989

1999

Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 1999

20 юни

20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).

Виж Протон (ракета) и 20 юни

20 януари

20 януари е 20-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 20 януари

20 май

20 май е 140-ият ден в годината според григорианския календар (141-ви през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 20 май

2000

Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2000

2002

2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2002

2003

Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2003

2004

Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2004

2005

2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2005

2006

2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2006

2007

2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2007

2008

2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2008

2009

2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2009

2023

2023 (MMXXIII) е обикновена година, започваща в неделя според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 2023

24 май

24 май е 144-тият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 24 май

25 юли

25 юли е 206-ият ден в годината според григорианския календар (207-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 25 юли

25 ноември

25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 25 ноември

26 март

26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 26 март

26 октомври

26 октомври е 299-ият ден в годината според григорианския календар (300-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 26 октомври

28 септември

28 септември е 271-вият ден в годината според григорианския календар (272-ри през високосна).

Виж Протон (ракета) и 28 септември

28 януари

28 януари е 28-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 28 януари

28 февруари

28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Протон (ракета) и 28 февруари

29 март

29 март е 88-ият ден в годината според григорианския календар (89-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 29 март

30 декември

30 декември е 364-тият ден в годината според григорианския календар (365-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 30 декември

5 юли

5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 5 юли

5 септември

5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 5 септември

5 август

5 август е 217-ият ден в годината според григорианския календар (218-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 5 август

6 юли

6 юли е 187-ият ден в годината според григорианския календар (188-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 6 юли

6 юни

6 юни е 157-ият ден в годината според григорианския календар (158-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 6 юни

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 7 юли

7 юни

7 юни е 158-ият ден в годината според григорианския календар (159-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 7 юни

8 април

8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 8 април

9 септември

9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 9 септември

9 август

9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).

Виж Протон (ракета) и 9 август

9 ноември

9 ноември е 313-ият ден в годината според григорианския календар (314-и през високосна).

Виж Протон (ракета) и 9 ноември

Вижте също

Руски ракети носители

, 20 май, 2000, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2023, 24 май, 25 юли, 25 ноември, 26 март, 26 октомври, 28 септември, 28 януари, 28 февруари, 29 март, 30 декември, 5 юли, 5 септември, 5 август, 6 юли, 6 юни, 7 юли, 7 юни, 8 април, 9 септември, 9 август, 9 ноември.