Съдържание
93 отношения: Iridium (спътник), КазСат, Космически полет, Космос 1267, Космос 1443, Космос 146, Космос 154, Космос 1686, Космос 300, Космос 305, Космос 382, Космос 419, Космос 881, Космос 929, Космонавтика в СССР, Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо, Протон (спътник), Плесецк, Око (спътникова система), Астрон (телескоп), Асиметричен диметилхидразин, Алмаз, Н-1, Наука (модул), Ракета Протон, Ред на сглобяване на МКС, Салют (програма), Салют-1, Салют-4, Салют-5, Салют-6, Салют-7, Союз 7К-Л1, Списък на спътници Космос (1-250), Списък на спътници Космос (251-500), Списък на спътници Космос (501-750), Списък на полети без екипаж до МКС, Уралвагонзавод, Универсална ракета, Фобос (програма), Федерална космическа агенция, Център за изстрелвания Алкантара, Юнити (модул), Марс (програма), Марс 2, Марс 3, Марс 4, Марс 5, Мир (базов блок), Заря (модул), ... Разширете индекс (43 Повече ▼) »
Iridium (спътник)
Спътникът Iridium Iridium е серия спътници, използвани за предаване на говор и данни.
Виж Протон (ракета) и Iridium (спътник)
КазСат
„КазСат 1“ е първият изкуствен спътник на Казахстан.
Космически полет
Международната космическа станция в околоземна орбита Космически полет е пътуване в открития космос, което се извършва с космически апарат, който може да бъде или да не бъде пилотиран.
Виж Протон (ракета) и Космически полет
Космос 1267
Kосмос 1267 е безпилотен космически кораб от типа „TСK“, втори от серията и първи по посока на съветската орбитална станция Салют-6.
Виж Протон (ракета) и Космос 1267
Космос 1443
Космос 1443 е безпилотен космически кораб от типа TСK, трети от серията и първи по посока на съветската орбитална станция Салют-7.
Виж Протон (ракета) и Космос 1443
Космос 146
Космос 146 (Союз 7К-Л1 № 2Л) – първият старт на прототипа на лунния космически кораб „Союз 7К-Л1П“.
Виж Протон (ракета) и Космос 146
Космос 154
Космос 154 (Союз 7К-Л1 № 3Л) – вторият старт на прототипа на лунния космически кораб „Союз 7К-Л1П“.
Виж Протон (ракета) и Космос 154
Космос 1686
Kосмос 1686 е четвъртият модифициран космически кораб от типа TСK, скачен безпилотно със съветската орбитална станция Салют-7 като част от експериментите за разширяване на научното пространство на станцията.
Виж Протон (ракета) и Космос 1686
Космос 300
Космос 300 (също Луна Е-8-5 № 403) е третият съветски опит за изстрелване на сонда към Луната, която да се превърне в първия автоматичен апарат кацнал меко на Луната, събрал и върнал на Земята проби от лунната почва и скални образци.
Виж Протон (ракета) и Космос 300
Космос 305
Космос 305 (също Луна Е-8-5 № 404) е четвъртият съветски опит за изстрелване на сонда към Луната, която да се превърне в първия автоматичен апарат кацнал меко на Луната, събрал и върнал на Земята проби от лунната почва и скални образци.
Виж Протон (ракета) и Космос 305
Космос 382
Космос 382 (още „Союз 7К-Л1Е 2К“) е съветски космически апарат, модифицирана версия на Союз 7К-Л1.
Виж Протон (ракета) и Космос 382
Космос 419
Космос 419 е съветски космически апарат, който прави неуспешен опит да стигне до Марс.
Виж Протон (ракета) и Космос 419
Космос 881
Космос 881 и Космос 882 са два абсолютно еднакви апарата (изделие 82ЛБ72), изстреляни с една ракета-носител „Протон-К 8К72К“.
Виж Протон (ракета) и Космос 881
Космос 929
Koсмос 929 или ТСК-1 е първият модифициран космически кораб от типа TСK.
Виж Протон (ракета) и Космос 929
Космонавтика в СССР
Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г.
Виж Протон (ракета) и Космонавтика в СССР
Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо
Лунният модул на Аполо 11, 20 юли 1969 г. Конспиративните теории за кацането на Луната изразяват съмнения в една или друга форма за фалшификация на данните по стъпването на човек на Луната.
Виж Протон (ракета) и Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо
Протон (спътник)
Изкуствен спътник Протон Протон са съветски изкуствени спътници.
Виж Протон (ракета) и Протон (спътник)
Плесецк
2015 Плесецк е руски и бивш съветски космодрум, разположен в Архангелска област на 800 км северно от Москва и южно от Архангелск.
Око (спътникова система)
Око е руска система от военни спътници първо поколение за ранно предупреждение.
Виж Протон (ракета) и Око (спътникова система)
Астрон (телескоп)
Космически телескоп Астрон. Астрон е съветски астрономически спътник, изстрелян на 23 март 1983 г.
Виж Протон (ракета) и Астрон (телескоп)
Асиметричен диметилхидразин
Асиметричният диметилхидразин (АДМХ, 1-1-диметилхидразин) е аминово съединение, използвано в химията и като гориво за ракетни двигатели.
Виж Протон (ракета) и Асиметричен диметилхидразин
Алмаз
„Алмаз“ е серия орбитални космически станции, разработени от ЦКБЕМ за изпълнение на задачи на Министерството на отбраната на СССР.
Н-1
Ракетно-космически комплекс H-1 (Ракетно-космический комплекс Н1; разг. „царь-ракета“; индекс ГУКОС – 11А52, накратко Н-1 или Н1) е съветска ракета носител от свръхтежък клас.
Наука (модул)
Компютърно изображение на Наука скачен с МКС. „Наука“ известен още като Многофункционален лабораторен модул (МЛМ) (Многофункциональный лабораторный модуль) е компонент на Международната космическа станция (МКС), финансиран от Федералната космическа агенция и би трябвало да бъде последния модул скачен към станцията.
Виж Протон (ракета) и Наука (модул)
Ракета Протон
#виж Протон (ракета).
Виж Протон (ракета) и Ракета Протон
Ред на сглобяване на МКС
Компютърно изображение на сегашната конфигурация на МКС Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.
Виж Протон (ракета) и Ред на сглобяване на МКС
Салют (програма)
Салют е серия от орбитални станции на СССР, под общото название Салют.
Виж Протон (ракета) и Салют (програма)
Салют-1
Салют-1 (ДОС 1) е първата орбитална станция от програмата Салют и е първата създадена от човек космическа станция.
Салют-4
Салют-4 (ДОС-4 или № 124) е орбитална космическа станция по програмата за граждански пилотирани станции "„Долговременная орбитальная станция“ (ДОС)".
Салют-5
Салют-5 (ОПС-3 или № 103, изделие 11Ф71) с маса 19 т.
Салют-6
Салют-6 е осмата поред съветска орбитална станция от програмата „Салют“.
Салют-7
Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година.
Союз 7К-Л1
Союз 7К-Л1 (други названия: Зонд, Л1) – серия космически апарати изпитващи техниката на полети до Луната с връщане на Земята.
Виж Протон (ракета) и Союз 7К-Л1
Списък на спътници Космос (1-250)
Под названието „Космос“ се изстрелват комуникационни, научни и военни спътници, прототипи на космически кораби, а също така името „Космос“ получават и останали заради авария на околоземна орбита междупланетни и лунни сонди.
Виж Протон (ракета) и Списък на спътници Космос (1-250)
Списък на спътници Космос (251-500)
Под названието „Космос“ се изстрелват комуникационни, научни и военни спътници, прототипи на космически кораби, а също така името „Космос“ получават и останали заради авария на околоземна орбита междупланетни и лунни сонди.
Виж Протон (ракета) и Списък на спътници Космос (251-500)
Списък на спътници Космос (501-750)
Под названието „Космос“ се изстрелват комуникационни, научни и военни спътници, прототипи на космически кораби, а също така името „Космос“ получават и останали заради авария на околоземна орбита междупланетни и лунни сонди.
Виж Протон (ракета) и Списък на спътници Космос (501-750)
Списък на полети без екипаж до МКС
Това е списък на полети без екипаж до Международната космическа станция.
Виж Протон (ракета) и Списък на полети без екипаж до МКС
Уралвагонзавод
„Уралвагонзавод“ (съкращение от Уралски вагоностроителен завод) е военнопромишлено и вагоностроително предприятие, разположено в Нижни Тагил, Русия.
Виж Протон (ракета) и Уралвагонзавод
Универсална ракета
Универсална ракета (Универсальная ракета), съкратено УР, е семейство руски (преди това съветски) военни ракети и ракети носители.
Виж Протон (ракета) и Универсална ракета
Фобос (програма)
Програма Фобос е безпилотна космическа мисия, която включва изстрелването на два автоматични космически апарата от СССР за изследване на Марс и неговите естествени спътници Фобос и Деймос.
Виж Протон (ракета) и Фобос (програма)
Федерална космическа агенция
Федералната космическа агенция на Русия (Федеральное космическое агентство России, Роскосмос) е федерален орган на изпълнителната власт на Русия, осъществяващ функции по оказване на държавни услуги, управление на държавно имущество и изследване, използване на космическото пространство за мирни цели, международно сътрудничество при реализация на съвместни проекти и програми в областта на космическата дейност.
Виж Протон (ракета) и Федерална космическа агенция
Център за изстрелвания Алкантара
Център за изстрелвания Алкантара (Centro de Lançamento de Alcântara) е бразилска база за изстрелване на изкуствени спътници в град Алкантара, щата Мараняо, Бразилия.
Виж Протон (ракета) и Център за изстрелвания Алкантара
Юнити (модул)
Свързващият Модул Юнити (Unity Module) е първият построен американски компонент на Международната космическа станция (МКС).
Виж Протон (ракета) и Юнити (модул)
Марс (програма)
Съветска пощенска марка изобразяваща космическа сонда „Марс 1“ Програмата Марс е серия от непилотирани и орбитиращи кораби до Марс, изстреляни от Съветския съюз през 60-те и началото на 70-те.
Виж Протон (ракета) и Марс (програма)
Марс 2
Марс 2 е автоматична космическа сонда от програма Марс, серия от автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век.
Марс 3
Марс 3 Марс 3 е съветска АМС (автоматична междупланетна станция) от трето поколение на серията космически апарати Марс.
Марс 4
Марс 4 е съветска орбитален апарат от серията космически апарати (КА) от „програма Марс“, изстрелян към Марс на 21 юли 1973 г.
Марс 5
Марс 5 е съветски космически апарат изпратен да изследва Марс.
Мир (базов блок)
Базовия модул (ДОС 7) е първият компонент на космическата станция „Мир“.
Виж Протон (ракета) и Мир (базов блок)
Заря (модул)
Заря (Заря́) познат и като Функционален товарен блок (Функционально-грузовой блок, FGB) е първият изстрелян модул на Международната космическа станция (МКС).
Виж Протон (ракета) и Заря (модул)
Звезда (модул)
Модул Звезда, познат и като „Обслужващ модул Звезда“, е руски компонент на Международната космическа станция.
Виж Протон (ракета) и Звезда (модул)
Зонд
Космически кораб Зонд Л1 „Зонд" (на руски език означава „сонда“) е името на съветска космическа програма от 1964 до 1970 г.
Зонд 1967А
Зонд 1967А (Союз 7К-Л1 № 4Л или Зонд 4А) е съветски космически кораб, трети старт на лунния космически кораб "Союз 7К-Л1П".
Виж Протон (ракета) и Зонд 1967А
Зонд 1967Б
Зонд 1967Б (Союз 7К-Л1 № 5Л или Зонд 4Б) е съветски космически кораб, четвърти старт на лунния космически кораб "Союз 7К-Л1П".
Виж Протон (ракета) и Зонд 1967Б
Зонд 1968А
Зонд 1968А (Союз 7К-Л1 № 7Л) е официално част от съветската програма Зонд и е безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1.
Виж Протон (ракета) и Зонд 1968А
Зонд 1968Б
Зонд 1968Б (Союз 7К-Л1 № 8Л) е официално част от съветската програма Зонд и е безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1.
Виж Протон (ракета) и Зонд 1968Б
Зонд 1969А
Зонд 1969 е апарат от съветската програма за пилотирано облитане на Луната космическия кораб Союз 7К-Л1, кораб № 13.
Виж Протон (ракета) и Зонд 1969А
Зонд 4
Зонд 4 (Союз 7К-Л1 № 6Л) е официално част от съветската програма Зонд и е безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1, предназначен за пилотирано прелитане около Луната.
Зонд 5
Зонд 5 е изстрелян на 15 септември 1968 г.
Зонд 6
Зонд 6 е апарат от съветската програма Зонд и безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1.
Зонд 7
Зонд 7 е апарат от съветската програма Зонд и безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1.
Зонд 8
Зонд 8 е апарат от съветската програма Зонд и безпилотен вариант на космическия кораб Союз 7К-Л1.
Василий Лазарев
Пощенска марка от СССР за полета на „Союз 12“ (1974) Василий Григориевич Лазарев е бивш съветски космонавт, Герой на Съветския съюз (1973), полковник (от 1 октомври 1973 г.).
Виж Протон (ракета) и Василий Лазарев
Вега (програма)
Програмата Вега е съветска космическа програма за едновременно изследване на планетата Венера и на Халеевата комета през 1986 г.
Виж Протон (ракета) и Вега (програма)
Вега 1
„Вега 1“ (заедно с близнака си Вега 2) е съветска космическа сонда част от програмата Вега.
Вега 2
„Вега 2“ (заедно с близнака си Вега 1) е съветска космическа сонда част от програмата Вега.
Венера (програма)
Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера.
Виж Протон (ракета) и Венера (програма)
Венера Д
Венера Д е космическа сонда разработвана от Федералната космическа агенция на Русия и планирана да бъде изстреляна през 2016 г.
Виж Протон (ракета) и Венера Д
Гранат (обсерватория)
Схема на обсерваторията Международната астрофизическа обсерватория „Гранат“ е бивша орбитална обсерватория на СССР (по-късно на Русия), разработена съвместно с Франция, Дания и България.
Виж Протон (ракета) и Гранат (обсерватория)
ДОС-2
ДОС-2 е името на модул от руската космическа програма Салют.
Диазотен тетраоксид
Диазотният тетраоксид (N2O4) е димер на азотния диоксид (NO2).
Виж Протон (ракета) и Диазотен тетраоксид
Е-8 (космически апарат)
Е-8 е серия съветски автоматични междупланетни станции за изследване на Луната – трето поколение.
Виж Протон (ракета) и Е-8 (космически апарат)
Европейска роботизирана ръка
Рассвет вдясно. 253x253пкс Европейската роботизирана ръка (European Robotic Arm (ERA)) е роботизирана ръка, разработвана от Европейската космическа агенция, която ще бъде прикачена към руски компонент на Международната космическа станция.
Виж Протон (ракета) и Европейска роботизирана ръка
Екран (спътник)
Пощенска марка от СССР. Система за спътникова телевизия „Екран“ (1981) Екран (Экран), изделие 11F647 са били съветско-руски геостационарни сателити, използвани за националната система за директно предаване на телевизия към домовете.
Виж Протон (ракета) и Екран (спътник)
Екзомарс
Екзомарс (ExoMars) е комплексна мисия до Марс изпратена да търси наличието на биосигнатури от марсиански живот от миналото или настоящето.
Виж Протон (ракета) и Екзомарс
Енергия (ракета)
„Енергия“ (рус. „Энергия“) е съветска ракета носител, разработена от конструкторското бюро „Енергия“ с цел изстрелване на тежки товари в ниска околоземна орбита, както и за изстрелване на совалката „Буран“.
Виж Протон (ракета) и Енергия (ракета)
Луна 15
Луна 15 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 16
Луна 16 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 17
Луна 17 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 18
Луна 18 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 19
Луна 19 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 1969А
Луна 1969А(Е-8 № 201) е апарат от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Виж Протон (ракета) и Луна 1969А
Луна 1969Б
Луна 1969Б (също Луна Е-8-5 № 402) е първият съветски опит за изстрелване на сонда към Луната, която да се превърне в първия апарат кацнал меко на Луната, събрал и върнал на Земята проби от лунната почва и скални образци.
Виж Протон (ракета) и Луна 1969Б
Луна 1970А
Луна 1970А (също Луна Е-8-5 № 405) е пети съветски опит за изстрелване на сонда към Луната, която да се превърне в първия автоматичен апарат кацнал меко на Луната, събрал и върнал на Земята проби от лунната почва и скални образци.
Виж Протон (ракета) и Луна 1970А
Луна 1975А
Луна 1975А (също Луна Е-8-5М № 412) е пети съветски опит за изстрелване на сонда към Луната, която да се превърне в поредния автоматичен апарат кацнал меко на Луната, събрал и върнал на Земята проби от лунната почва и скални образци чрез дълбоко сондиране (до 2,5 m).
Виж Протон (ракета) и Луна 1975А
Луна 20
Луна 20 е безпилотен космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 21
Луна 21 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 22
Луна 22 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 23
Луна 23 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Луна 24
Луна 24 е последният апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната, и третият успял да достави образци от лунна почва на Земята (другите два са Луна 16 и 20).
Луна 25 А
Луна 25 (също Е-8 № 205) е апарат, планиран и впоследствие отменен от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Виж Протон (ракета) и Луна 25 А
Лунна програма на СССР
Лунна програма на СССР (Советская программа лунныхпилотируемыхполётов) – програма за пилотирани космически полети до Луната и обратно.
Виж Протон (ракета) и Лунна програма на СССР
Лунен кораб
Лунен кораб (Лунный корабль или съкр. ЛК), производствен индекс 11Ф94 – спускаем апарат на пилотирания експедиционен комплекс Н-1 - Л3, разработен от ОКБ - 1 (Опитно Конструкторско Бюро - 1) с ръководител Сергей Корольов в рамките на съветската лунна програма.
Виж Протон (ракета) и Лунен кораб