Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Звезда (модул)

Index Звезда (модул)

Модул Звезда, познат и като „Обслужващ модул Звезда“, е руски компонент на Международната космическа станция.

Съдържание

  1. 28 отношения: STS-106, Протон (ракета), Прогрес (космически кораб), Пица Хът, Поиск (модул), Отсек за скачване Пирс, НАСА, Научно-енергийна платформа, Наука (модул), Русия, Роскосмос, Ред на сглобяване на МКС, САЩ, Салют (програма), Союз (космически кораб), Спейс Шатъл, Универсален скачващ модул, Юрий Маленченко, Юнити (модул), Мир (орбитална станция), Модул за временно управление, Международната космическа станция, Заря (модул), Едуард Лу, 12 юли, 20 век, 2000, 26 юли.

  2. 2000 година в Русия

STS-106

STS-106 e деветдесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, двадесет и втори полет на совалката Атлантис и четвърти полет към необитаемата все още Международната космическа станция (МКС).

Виж Звезда (модул) и STS-106

Протон (ракета)

Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса.

Виж Звезда (модул) и Протон (ракета)

Прогрес (космически кораб)

Прогрес M-55 скачен с отсек за скачване Пирс Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб.

Виж Звезда (модул) и Прогрес (космически кораб)

Пица Хът

„Пица Хът“ (Pizza Hut) е американска компания, притежаваща верига закусвални за бързо хранене, популярна с предлагането на пици.

Виж Звезда (модул) и Пица Хът

Поиск (модул)

Поиск (По̀иск) известен още като Малък изследователски модул 2 (МИМ) (Малый исследовательский модуль 2) е отсек за скачване на Международната космическа станция.

Виж Звезда (модул) и Поиск (модул)

Отсек за скачване Пирс

#пренасочване Пирс (отсек за скачване).

Виж Звезда (модул) и Отсек за скачване Пирс

НАСА

''„Синьото топче“'' е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа на Аполо 17 Първото изстрелване на ''Колумбия'' на 12 април 1981 Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания.

Виж Звезда (модул) и НАСА

Научно-енергийна платформа

Схема на научно-енергийната платформа. Научно-енергийната платформа е анулиран модул на Международната космическа станция, който Роскосмос е предвиждал да генерира електричество за руския сегмент на станцията посредством 8 слънчеви панела.

Виж Звезда (модул) и Научно-енергийна платформа

Наука (модул)

Компютърно изображение на Наука скачен с МКС. „Наука“ известен още като Многофункционален лабораторен модул (МЛМ) (Многофункциональный лабораторный модуль) е компонент на Международната космическа станция (МКС), финансиран от Федералната космическа агенция и би трябвало да бъде последния модул скачен към станцията.

Виж Звезда (модул) и Наука (модул)

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Звезда (модул) и Русия

Роскосмос

#виж Федерална космическа агенция.

Виж Звезда (модул) и Роскосмос

Ред на сглобяване на МКС

Компютърно изображение на сегашната конфигурация на МКС Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.

Виж Звезда (модул) и Ред на сглобяване на МКС

САЩ

#виж Съединени американски щати.

Виж Звезда (модул) и САЩ

Салют (програма)

Салют е серия от орбитални станции на СССР, под общото название Салют.

Виж Звезда (модул) и Салют (програма)

Союз (космически кораб)

Союз са поредица от космически кораби проектирани от Сергей Корольов за съветската космическа програма.

Виж Звезда (модул) и Союз (космически кораб)

Спейс Шатъл

#виж Космическа совалка.

Виж Звезда (модул) и Спейс Шатъл

Универсален скачващ модул

Универсалния скачващ модул (УСМ) (Универсальный стыковочный модуль; Universal Docking Module), впоследствие преименуван на Възлов модул (Узловой Модуль; Uzlovoy Module), е планиран компонент на Международната космическа станция, който се е предвиждало да бъде пострен от Ракетно-космическа корпорация „Енергия“ и ГКНПЦ.

Виж Звезда (модул) и Универсален скачващ модул

Юрий Маленченко

Юрий Иванович Маленченко (Юрий Иванович Маленченко) е руски космонавт от украински произход.

Виж Звезда (модул) и Юрий Маленченко

Юнити (модул)

Свързващият Модул Юнити (Unity Module) е първият построен американски компонент на Международната космическа станция (МКС).

Виж Звезда (модул) и Юнити (модул)

Мир (орбитална станция)

„Мир“ (Мир) е съветска (по-късно руска) орбитална станция.

Виж Звезда (модул) и Мир (орбитална станция)

Модул за временно управление

Модула за временно управление Модула за временно управление (Interim Control Module, ICM) е предвиден от НАСА, като временен влекач за Международната космическа станция, в случай че модул Звезда бъде разрушен при изстрелване или не бъде изстрелян в скоро време.

Виж Звезда (модул) и Модул за временно управление

Международната космическа станция

#виж Международна космическа станция.

Виж Звезда (модул) и Международната космическа станция

Заря (модул)

Заря (Заря́) познат и като Функционален товарен блок (Функционально-грузовой блок, FGB) е първият изстрелян модул на Международната космическа станция (МКС).

Виж Звезда (модул) и Заря (модул)

Едуард Лу

Едуард Цанг Лу е американски физик и астронавт, ветеран от две мисии на Спейс Шатъл и продължителен престой на Международната космическа станция.

Виж Звезда (модул) и Едуард Лу

12 юли

12 юли е 193-тият ден в годината според григорианския календар (194-ти през високосна).

Виж Звезда (модул) и 12 юли

20 век

20-и век започва на 1 януари 1901 г.

Виж Звезда (модул) и 20 век

2000

Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Звезда (модул) и 2000

26 юли

26 юли е 207-ият ден в годината според григорианския календар (208-и през високосна).

Виж Звезда (модул) и 26 юли

Вижте също

2000 година в Русия