Съдържание
84 отношения: Купол на Скалата, Крит, Кааба, Кабул, Кайруан, Кан (титла), Киликия, Коран, Кордобски емират, Кордовски халифат, Кордовски емират, Константинопол, Първа българска държава, Праведен халифат, Пиренейски полуостров, Обсада на Константинопол (674), Обсада на Константинопол (717 – 718), Омаядска джамия (Дамаск), Омаяди, Африка, Арабски език, Арабско завоюване на Персия, Арабско завоюване на Армения, Арабско завоюване на Египет, Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров, Абу Муслим, Абасиди, Абд ал-Рахман I, Абдул-Малик ибн Марван, Азия, Ал-Андалус, Али ибн Аби Талиб, Андалус, Наджаф, Родос, Сунити, Средиземноморие, Средновековие, Сасанидска империя, Самарканд, Сирия (римска провинция), Сирия Палестина, Сирийска православна църква, Синд, Северна Африка, Трансоксиана, Табаристан, Тервел, Теокрация, Умаяди, ... Разширете индекс (34 Повече ▼) »
Купол на Скалата
Куполът на Скалата (כיפת הסלע; مسجد قبة الصخرة) е светилище (не джамия), разположено на Храмовия хълм в Стария град на Йерусалим.
Виж Омаядски халифат и Купол на Скалата
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
Кааба
Кааба (الكعبة, ка'ба) е древен езически храм от доислямския период, около който е построена джамията Масджид ал-Харам (Голямата джамия) в град Мека, Саудитска Арабия.
Кабул
Кабул (کابل Kābul; /kɑː'bol/) (کابل /kɑbəl/) е столицата на Афганистан.
Кайруан
Кайруа́н (القيروان, Al-Qayruān – Керванът), също Каирван, Керуан или Кайруан, е град в Северен Тунис, административен център на провинция Кайруан.
Виж Омаядски халифат и Кайруан
Кан (титла)
Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.
Виж Омаядски халифат и Кан (титла)
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Виж Омаядски халифат и Киликия
Коран
Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, qur'ān – „четиво, лекция“) е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г.
Кордобски емират
#пренасочване Кордовски емират.
Виж Омаядски халифат и Кордобски емират
Кордовски халифат
Ко́рдовският халифат (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна Испания и Португалия.
Виж Омаядски халифат и Кордовски халифат
Кордовски емират
Кордовският емират (إمارة قرطبة; 756 – 929) е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели Омаяди, които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г.
Виж Омаядски халифат и Кордовски емират
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Омаядски халифат и Константинопол
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Омаядски халифат и Първа българска държава
Праведен халифат
Праведният халифат (الخلافة الراشدة, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток.
Виж Омаядски халифат и Праведен халифат
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
Виж Омаядски халифат и Пиренейски полуостров
Обсада на Константинопол (674)
Първата арабска обсада на Константинопол през 674 година е голямо стълкновение от Византийско-арабските войни и е един от многобройните пъти, когато защитата на града е поставяна на изпитание.
Виж Омаядски халифат и Обсада на Константинопол (674)
Обсада на Константинопол (717 – 718)
Обсадата на Константинопол през 718 г. се отнася до обсадата на Константинопол – столицата на Византия – в рамките на мащабен поход, част от арабско-ислямските завоевания.
Виж Омаядски халифат и Обсада на Константинопол (717 – 718)
Омаядска джамия (Дамаск)
Омаядската джамия, известна също като Джамия на Омаядите или Голяма джамия в Дамаск, е сред най-големите и най-стари джамии в света.
Виж Омаядски халифат и Омаядска джамия (Дамаск)
Омаяди
#виж Умаяди.
Африка
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Виж Омаядски халифат и Арабски език
Арабско завоюване на Персия
Арабско-ислямското завоюване на Персия е военен конфликт от 633 – 654 година, довел до унищожаването на Сасанидското царство и присъединяването на Персия към Праведния халифат и Ислямския свят.
Виж Омаядски халифат и Арабско завоюване на Персия
Арабско завоюване на Армения
Карта на арабската експанзия във времето: завоеванията на Махома; II: Абу Бакр; III: Омар и IV: Утман. Арабско-ислямското завоюване на Армения е част от арабско-ислямските завоевания след смъртта на пророка Мохамед през 632 г.
Виж Омаядски халифат и Арабско завоюване на Армения
Арабско завоюване на Египет
Арабското завоюване на Египет е извършено от войски на Праведния халифат между 639 и 646 г.
Виж Омаядски халифат и Арабско завоюване на Египет
Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров
#пренасочване Арабско завоюване на Иберийския полуостров.
Виж Омаядски халифат и Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров
Абу Муслим
Абу Муслим Абд ал-Рахман ибн Муслим Хорасани (أبو مسلمعبد الرحمن بن مسلمالخراساني) e абасидски военачалник.
Виж Омаядски халифат и Абу Муслим
Абасиди
Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.
Виж Омаядски халифат и Абасиди
Абд ал-Рахман I
Абд ал-Рахман I, по-пълно Абд ал-Рахман бин Му'ауия ибн Хишам бин Абдул-Малик ибн Марван (731 – 788) (عبد الرحمن ابن معاویہ ابن ہشامابن عبدالملک ابن مروان الداخل ابن مروان الداخل.), е емир, родоначалник на ислямска династия, която управлява Кордовския емират (и по-късния Кордовски халифат) и по-голямата част от Иберия в продължение на почти три века.
Виж Омаядски халифат и Абд ал-Рахман I
Абдул-Малик ибн Марван
#пренасочване Абд ал-Малик ибн Маруан.
Виж Омаядски халифат и Абдул-Малик ибн Марван
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Ал-Андалус
#пренасочване Андалус.
Виж Омаядски халифат и Ал-Андалус
Али ибн Аби Талиб
Али ибн Аби Талиб (علي بن أبي طالب), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач.
Виж Омаядски халифат и Али ибн Аби Талиб
Андалус
А́ндалус (الأندلس), също Ал-Андалус, е арабско наименование на териториите от Пиренейския полуостров, които между VIII и XV век са под контрола на мюсюлмански владетели.
Виж Омаядски халифат и Андалус
Наджаф
Наджаф или Ан Наджаф (النجف) е град, административен център на област Наджаф, Ирак.
Родос
Родос (Ρόδος; Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море.
Сунити
#пренасочване Сунитски ислям.
Средиземноморие
Средиземноморският регион - с червено е означена границата на виреене на маслината Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.
Виж Омаядски халифат и Средиземноморие
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Омаядски халифат и Средновековие
Сасанидска империя
Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век.
Виж Омаядски халифат и Сасанидска империя
Самарканд
Самарканд (Самарқанд; سمرقند) е център на Самаркандска област и втори по големина град в Узбекистан след столицата, Ташкент.
Виж Омаядски халифат и Самарканд
Сирия (римска провинция)
Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.
Виж Омаядски халифат и Сирия (римска провинция)
Сирия Палестина
Сирия Палестина (Syria Palaestina) e римска провинция между 135 и 390 г.
Виж Омаядски халифат и Сирия Палестина
Сирийска православна църква
Сирийска православна църква (наречена също така и Сиро-яковитска православна църква по името на Яков Барадей, един от най-изтъкнатите богослови на църквата от V век) е една от нехалкедонските монофизитски църкви, основана през I век.
Виж Омаядски халифат и Сирийска православна църква
Синд
Синд (سنڌ) е провинция в югоизточен Пакистан.
Северна Африка
Държавите от Южна Африка Северна Африка е географски, културен и исторически район в северната част от континента Африка.
Виж Омаядски халифат и Северна Африка
Трансоксиана
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.
Виж Омаядски халифат и Трансоксиана
Табаристан
Табаристан (طبرستان, наричана в миналото и Мезандаран) е историческа област в Югозападна Азия, включваща южното крайбрежие на Каспийско море и северните склонове на планината Алборз.
Виж Омаядски халифат и Табаристан
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Теокрация
Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени.
Виж Омаядски халифат и Теокрация
Умаяди
Омая̀дите (Умаяди, Омеяди или Умеяди, Бану Умая̀ (الخلافة الأموية, Aл-хилефат ал-умауия) са арабска династия, управлявала Омаядския халифат от 661 до 750 г. Династията е първата, управлявала след Четиримата праведни халифи.
Фитна
Фитна (فتنة) – изкушение; онова, което отклонява от истината.
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
Хазарски хаганат
#пренасочване Хазарски каганат.
Виж Омаядски халифат и Хазарски хаганат
Халиф Усман
#пренасочване Усман (халиф).
Виж Омаядски халифат и Халиф Усман
Хорезъм
Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.
Виж Омаядски халифат и Хорезъм
Яфо
Яфо (или Яфа) е бивш град и понастоящем (от 1949 г.) най-старият квартал на Тел Авив, Израел.
Язид I ибн Муавия
#пренасочване Язид I.
Виж Омаядски халифат и Язид I ибн Муавия
Муавия I ибн Абу Суфиян
#пренасочване Муавия I (халиф).
Виж Омаядски халифат и Муавия I ибн Абу Суфиян
Муавия II
Абу Лайли Муавия II ибн Язид или Муавия II (يمعاوية بن يزيد) е ислямски водач, трети халиф на Омаядския халифат в Дамаск.
Виж Омаядски халифат и Муавия II
Масджид ал-Набауи
Масджид ал-Набави или Джамията на Пророка (المسجد النبوي) е втората по важност джамия след Масджид ал-Харам в Мека.
Виж Омаядски халифат и Масджид ал-Набауи
Маруан II ибн Мохамед
Маруан II (Маруан ибн Мохамед ибн Маруан; Маруан ал-Химар; Маруан Глухият) (688 – 750 г.) е последният, четиринадесети арабски халиф (744 – 750) от династията Омаяди, управлявал в Дамаск.
Виж Омаядски халифат и Маруан II ибн Мохамед
Марван I
#пренасочване Маруан I.
Виж Омаядски халифат и Марван I
Миафизитство
Миафизитството или миафизитизмът е христологията на Нехалкедонските християнски църкви.
Виж Омаядски халифат и Миафизитство
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Виж Омаядски халифат и Месопотамия
Мека
Мека ал-мукаррама или само Мека (مكة المكرمة, Макка ал-мукаррама) е свещен мюсюлмански град в Саудитска Арабия.
Ирак
Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Бухара
Бухара (Buxoro, Бұхара) е един от най-големите градове в Узбекистан, център на Бухарска област.
Бану Хашим
Бану Хашим (на арабски: بنو هاشم) е клан на арабското племе курейши.
Виж Омаядски халифат и Бану Хашим
Битка при Кербала
Битката при Кербала (مَعْرَكَة كَرْبَلَاء) е между армията на Хусейн ибн Али и Язид I. Военните действия са през октомври 680 година край Кербала.
Виж Омаядски халифат и Битка при Кербала
Битка при Поатие
Битката при Поатие от 732 г.
Виж Омаядски халифат и Битка при Поатие
Битка при Акронион
Битката при Акронион е най-голямото крупно стълкновение на арабските войски с Византия след техния разгром в обсадата на Константинопол от 717 – 718 година.
Виж Омаядски халифат и Битка при Акронион
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Омаядски халифат и Византия
Вестготско кралство
Вестготски крале; от ''Crónica Albeldense/Codex Vigilanus'' (976) Вестготското кралство (Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров.
Виж Омаядски халифат и Вестготско кралство
Горган
Горган (گرگان) е град в северен Иран, административен център на провинция Голестан и шахрестана Горган.
Дамаск
Дамаск (دمشق) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск.
Дирхам
Дирхам днес е парична единица в няколко арабски страни, включително.
Динар
Държавите в тъмно зелено използват динара. Държавите в светло зелено са използвали динара в миналото. Югославските държави са показани долу вляво. Динарът е основната парична единица в обращение в седем основно мюсюлмански и две основно източноправославни държави, а исторически се е използвала в още няколко.
Йоан Дамаскин
Йоан Дамаскин (يوحنا الدمشقي Yuḥannā Al Demashqi; Ιωάννης ο Δαμασκηνός; Iohannes Damascenus) е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език.
Виж Омаядски халифат и Йоан Дамаскин
10 октомври
10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна).
Виж Омаядски халифат и 10 октомври
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
Виж Омаядски халифат и 15 август
20 юни
20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).
23 юли
23 юли е 204-тият ден в годината според григорианския календар (205-и през високосна).
26 януари
26 януари е 26-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Омаядски халифат и 26 януари