Съдържание
24 отношения: Обсада на Константинопол (717 – 718), Арабски халифат, Арабско-хазарски войни, Абасидски халифат, Абд ал-Малик ибн Маруан, Разпространение на исляма, Реконкиста, Славяни в Мала Азия, Тарик ибн Зияд, Тиберий III Апсимар, Умаяди, Филипик Вардан, Хазарски каганат, Муса ибн Нусаир, Муавия II, Маруан I, Ислямизация, Иран, Битка при река Гуадалете (711), Битка при Ковадонга, Битка при Кербала, Битка при Поатие, Григорий III, Дамаск.
Обсада на Константинопол (717 – 718)
Обсадата на Константинопол през 718 г. се отнася до обсадата на Константинопол – столицата на Византия – в рамките на мащабен поход, част от арабско-ислямските завоевания.
Виж Омаядски халифат и Обсада на Константинопол (717 – 718)
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Виж Омаядски халифат и Арабски халифат
Арабско-хазарски войни
Арабско-хазарските войни са поредица военни конфликти между Хазарския каганат и Омаядския и заменилия го Абасидски халифат от средата на VII век до края на VIII век.
Виж Омаядски халифат и Арабско-хазарски войни
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Омаядски халифат и Абасидски халифат
Абд ал-Малик ибн Маруан
Абд ал-Малик ибн Марван или Абдул-Малик (عبد الملك بن مروان) е ислямски водач, пети халиф на Омаядския халифат в Дамаск.
Виж Омаядски халифат и Абд ал-Малик ибн Маруан
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Омаядски халифат и Разпространение на исляма
Реконкиста
музея Прадо. На преден план се виждат кралете на Кастилия, Арагон и Навара. Реконкиста (на испански и португалски език: Reconquista, тоест отвоюване) се нарича процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години.
Виж Омаядски халифат и Реконкиста
Славяни в Мала Азия
Славянската миграция към Мала Азия започва през 690 г., т.е.
Виж Омаядски халифат и Славяни в Мала Азия
Тарик ибн Зияд
Тарик ибн Зияд (на арабски طارق بن زياد; на английски Tariq ibn Ziyad) (670? – 719 или 720) е арабски пълководец от берберски произход, чието име се свързва с мюсюлманското завладяване на Пиренейския полуостров в 711 – 714 г.
Виж Омаядски халифат и Тарик ибн Зияд
Тиберий III Апсимар
Тиберий III (Τιβέριος Γ'; † 705) e византийски император от 698 до 705 година.
Виж Омаядски халифат и Тиберий III Апсимар
Умаяди
Омая̀дите (Умаяди, Омеяди или Умеяди, Бану Умая̀ (الخلافة الأموية, Aл-хилефат ал-умауия) са арабска династия, управлявала Омаядския халифат от 661 до 750 г. Династията е първата, управлявала след Четиримата праведни халифи.
Филипик Вардан
Филипик Вардан (Φιλιππικός Βαρδάνης) е византийски император в периода 711 до 713 година.
Виж Омаядски халифат и Филипик Вардан
Хазарски каганат
Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.
Виж Омаядски халифат и Хазарски каганат
Муса ибн Нусаир
Муса ибн Нусаир (на арабски: موسى بن نصير; на латиница: Mūsá bin Nuṣayr) е арабски управител на Ифрикия (северна Африка от Тунис до Мароко) от името на Омаядския халиф Ал-Уалид І.
Виж Омаядски халифат и Муса ибн Нусаир
Муавия II
Абу Лайли Муавия II ибн Язид или Муавия II (يمعاوية بن يزيد) е ислямски водач, трети халиф на Омаядския халифат в Дамаск.
Виж Омаядски халифат и Муавия II
Маруан I
Маруан I ибн ал-Хакам или Марван I (مروان بن الحكمبن أبو العاص بن أمية) е ислямски водач, четвърти халиф на Омаядския халифат.
Виж Омаядски халифат и Маруан I
Ислямизация
Ислямизация (أسلمة) е политически термин, използван за да се опише процесът на нарастващото влияние на исляма в различни области на държавната политика и обществения живот, както и процесът на увеличаване на броя на хората, практикуващи исляма в определен регион или страна.
Виж Омаядски халифат и Ислямизация
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Битка при река Гуадалете (711)
Битката при река Гуадалете е решаващото сражение от мюсюлманското нашествие в Испания.
Виж Омаядски халифат и Битка при река Гуадалете (711)
Битка при Ковадонга
Битката при Ковадонга (Batalla de Covadonga) е битка между нахлуващите маври и местните християнски сили в периода на арабско-мюсюлманското нашествие в Испания.
Виж Омаядски халифат и Битка при Ковадонга
Битка при Кербала
Битката при Кербала (مَعْرَكَة كَرْبَلَاء) е между армията на Хусейн ибн Али и Язид I. Военните действия са през октомври 680 година край Кербала.
Виж Омаядски халифат и Битка при Кербала
Битка при Поатие
Битката при Поатие от 732 г.
Виж Омаядски халифат и Битка при Поатие
Григорий III
ляво Григорий III (Gregorius PP., * Сирия; † 28 ноември 741 г. в Рим) е римски папа от 18 март 731 до смъртта си на 28 ноември 741.
Виж Омаядски халифат и Григорий III
Дамаск
Дамаск (دمشق) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск.