Съдържание
5 отношения: Променливо „я“, Предположителна глаголна форма, Преизказно наклонение, Минало несвършено деятелно причастие, Български език.
Променливо „я“
Променливото „я“ в съвременния български език е гласен звук, наследник на старобългарската гласна широко „е“, отбелязвана в старобългарската писменост с буквата Ѣ (ят), който звук в едни и същи позиции на сродни думи или форми на една и съща дума се произнася понастоящем като я, а в други сродни думи или форми на думата се произнася като е.
Виж Минало свършено деятелно причастие и Променливо „я“
Предположителна глаголна форма
Предположителна глаголна форма (лат. презумптив) е особена форма на глагола, чрез която говорещият указва, че съобщението му се основава на негови лични предположения.
Виж Минало свършено деятелно причастие и Предположителна глаголна форма
Преизказно наклонение
Преизказното наклонение (лат. ренаратив) е глаголна форма, чрез която говорещият предава съобщение не като свидетел, а по чуждо сведение.
Виж Минало свършено деятелно причастие и Преизказно наклонение
Минало несвършено деятелно причастие
Минало несвършено деятелно причастие е причастие в българския език, служещо за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми на минало несвършено време.
Виж Минало свършено деятелно причастие и Минало несвършено деятелно причастие
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.