Съдържание
8 отношения: Предположителна глаголна форма, Повелително наклонение, Сегашно време, Условно наклонение, Минало свършено време, Минало несвършено време, Минало неопределено време, Изявително наклонение.
Предположителна глаголна форма
Предположителна глаголна форма (лат. презумптив) е особена форма на глагола, чрез която говорещият указва, че съобщението му се основава на негови лични предположения.
Виж Преизказно наклонение и Предположителна глаголна форма
Повелително наклонение
Повелителното наклонение (лат. императив) е граматическа категория, представяща глаголното действие като такова, което говорещият иска да бъде осъществено. Повелителното наклонение се използва в два вида изречения:— Подбудителни изречения — чрез тях говорещият подтиква събеседника си или друго лице да извърши, да не извършва или да прекрати някакво действие. Примери:Отвори вратата. Да влезе следващият! Не бързай толкова. Стига си хленчил.Подбудителните изречения могат да изразяват заповед, молба, покана, съвет и др.
Виж Преизказно наклонение и Повелително наклонение
Сегашно време
Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент).
Виж Преизказно наклонение и Сегашно време
Условно наклонение
Условното наклонение (лат. кондиционал) е граматическа категория на езика, която означава действието като евентуално възможно, като зависещо от някакви условия.
Виж Преизказно наклонение и Условно наклонение
Минало свършено време
Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.
Виж Преизказно наклонение и Минало свършено време
Минало несвършено време
Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент.
Виж Преизказно наклонение и Минало несвършено време
Минало неопределено време
Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене.
Виж Преизказно наклонение и Минало неопределено време
Изявително наклонение
Изявителното наклонение (лат. индикатив) е основно и има най-широка употреба.