Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Преизказно наклонение

Index Преизказно наклонение

Преизказното наклонение (лат. ренаратив) е глаголна форма, чрез която говорещият предава съобщение не като свидетел, а по чуждо сведение.

Съдържание

  1. 8 отношения: Предположителна глаголна форма, Повелително наклонение, Сегашно време, Условно наклонение, Минало свършено време, Минало несвършено време, Минало неопределено време, Изявително наклонение.

Предположителна глаголна форма

Предположителна глаголна форма (лат. презумптив) е особена форма на глагола, чрез която говорещият указва, че съобщението му се основава на негови лични предположения.

Виж Преизказно наклонение и Предположителна глаголна форма

Повелително наклонение

Повелителното наклонение (лат. императив) е граматическа категория, представяща глаголното действие като такова, което говорещият иска да бъде осъществено. Повелителното наклонение се използва в два вида изречения:— Подбудителни изречения — чрез тях говорещият подтиква събеседника си или друго лице да извърши, да не извършва или да прекрати някакво действие. Примери:Отвори вратата. Да влезе следващият! Не бързай толкова. Стига си хленчил.Подбудителните изречения могат да изразяват заповед, молба, покана, съвет и др.

Виж Преизказно наклонение и Повелително наклонение

Сегашно време

Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент).

Виж Преизказно наклонение и Сегашно време

Условно наклонение

Условното наклонение (лат. кондиционал) е граматическа категория на езика, която означава действието като евентуално възможно, като зависещо от някакви условия.

Виж Преизказно наклонение и Условно наклонение

Минало свършено време

Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.

Виж Преизказно наклонение и Минало свършено време

Минало несвършено време

Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент.

Виж Преизказно наклонение и Минало несвършено време

Минало неопределено време

Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене.

Виж Преизказно наклонение и Минало неопределено време

Изявително наклонение

Изявителното наклонение (лат. индикатив) е основно и има най-широка употреба.

Виж Преизказно наклонение и Изявително наклонение