Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Мария-Антоанета

Index Мария-Антоанета

Мария-Антоанета (Marie-Antoinette, по рождение Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия, Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen; Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine, 2 ноември 1755 – 16 октомври 1793) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI.

Съдържание

  1. 159 отношения: Lit de justice, Кралство Навара, Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген, Кристоф Глук, Крона (английска монета), Карл I Лудвиг (Пфалц), Карл V (Лотарингия), Карл VI (Свещена Римска империя), Комитет за обществено спасение, Конституция на Франция (1791), Консиержери, Конвент, Първа френска република, Прусия, Превземане на Бастилията, Париж, Парижка комуна (1789-1794), Парижки парламент, Парма, Павел I (Русия), Португалия, Перу, Абсолютизъм, Австрия, Америка, Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел), Англия, Андре Гретри, Анна Австрийска, Неаполитанско кралство, Русия, Реставрация на Бурбоните, Революционен трибунал, Рейн, Стефан Цвайг, Саксония, Свещен римски император, Свещена Римска империя, Седемгодишна война, Седемгодишната война, Секс, Сен Дени (базилика), Септемврийски кланета, Тюйлери, Томас Пейн, Учредително събрание (Франция), Уилям Пит Младши, Франц I (Свещена Римска империя), Франция, Френската революция, ... Разширете индекс (109 Повече ▼) »

  2. Наварски кралици
  3. Починали през 1793 година
  4. Родени през 1755 година

Lit de justice

Шарл VII в Парламента, 1450 г. Archives Nationales AE-II-3890. ''Lit de justice'' на Луи XV на 12 септември 1715 г. Lit de justice (– Ложе на правосъдието) е израз, използван по времето на Стария режим във Франция, който означава тържествено заседание на Парижкия парламент, което се провежда в присъствието на монарха.

Виж Мария-Антоанета и Lit de justice

Кралство Навара

Кралство Навара (Reino de Navarra; Nafarroako Erresuma; Royaume de Navarre) е историческа държава, съществувала в периода от 824 до 1620 г.

Виж Мария-Антоанета и Кралство Навара

Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген

Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (Christine Luise von Oettingen-Oettingen; * 30 март 1671, Йотинген; † 12 ноември 1747, Бланкенбург) е принцеса от Йотинген-Йотинген в Швабия и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг и Люнебург и княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел (1731 – 1735).

Виж Мария-Антоанета и Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген

Кристоф Глук

Кристоф Вилибалд Глук (Christoph Willibald Gluck, 2 юли 1714 – 15 ноември 1787) е германски композитор от епохата на ранния класицизъм, автор на над 100 оперни произведения.

Виж Мария-Антоанета и Кристоф Глук

Крона (английска монета)

Крона на крал Хенри VIII Крона (crown) или крона на двойната роза е английска монета, въведена при паричната реформа на крал Хенри VIII от 1526 г.

Виж Мария-Антоанета и Крона (английска монета)

Карл I Лудвиг (Пфалц)

Карл I Лудвиг (Karl I Ludwig; * 22 декември 1617, Хайделберг; † 28 август 1680 при Единген) от род Вителсбахи, е от 1649 до смъртта си пфалцграф при Рейн, или курфюрст на Пфалц.

Виж Мария-Антоанета и Карл I Лудвиг (Пфалц)

Карл V (Лотарингия)

Карл V Леополд (Karl V Leopold, der Herzog ohne Herzogtum; * 3 април 1643, Виена; † 18 април 1690, Велс, Горна Австрия) е титулар херцог на Лотарингия от 1675 до 1690 г.

Виж Мария-Антоанета и Карл V (Лотарингия)

Карл VI (Свещена Римска империя)

#пренасочване Карл VI.

Виж Мария-Антоанета и Карл VI (Свещена Римска империя)

Комитет за обществено спасение

Комитет за обществено спасение Комитетът за обществено спасение (Comité de salut public) във Франция съществува от 6 април 1793 година до 26 октомври 1795 година по време на Френската революция.

Виж Мария-Антоанета и Комитет за обществено спасение

Конституция на Франция (1791)

Конституцията от 1791 Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г.

Виж Мария-Антоанета и Конституция на Франция (1791)

Консиержери

Консиержери Консиержерѝ (La Conciergerie) е бивш кралски замък и затвор.

Виж Мария-Антоанета и Консиержери

Конвент

#пренасочване Национален конвент.

Виж Мария-Антоанета и Конвент

Първа френска република

Първата френска република, официално „Френска република“, е период от френската история между 1792 и 1804 година.

Виж Мария-Антоанета и Първа френска република

Прусия

Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.

Виж Мария-Антоанета и Прусия

Превземане на Бастилията

Превземането на Бастилията (Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789.

Виж Мария-Антоанета и Превземане на Бастилията

Париж

Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.

Виж Мария-Антоанета и Париж

Парижка комуна (1789-1794)

Парижкото кметство (отел де Вил), Париж, по време на Френската революция Парижка Комуна по време на Френската революция се нарича общината, управлявала Париж от 1789 г.

Виж Мария-Антоанета и Парижка комуна (1789-1794)

Парижки парламент

Шарл VII и Парижкият парламент, миниатюра от Жан Фуке Парижкият парламент или Парламент на Париж (Le parlement de Paris) е висшият орган на кралското правосъдие във Франция от Късното средновековие до края на Стария режим (в периода от XIV до XVIII век).

Виж Мария-Антоанета и Парижки парламент

Парма

Па̀рма (Parma) е град в Италия.

Виж Мария-Антоанета и Парма

Павел I (Русия)

Павел I Петрович (Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796 – 1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Виж Мария-Антоанета и Павел I (Русия)

Португалия

Португалия (Portugal), с официално име Република Португалия (República Portuguesa), е държава предимно на Пиренейския полуостров в Югозападна Европа.

Виж Мария-Антоанета и Португалия

Перу

Перу, официално Република Перу (República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад.

Виж Мария-Антоанета и Перу

Абсолютизъм

Абсолютизмът е политическа доктрина и практика на неограничена централна власт и абсолютен суверенитет, упражняван например от монархили диктатор Според друго определение това е модел за силно централизирано държавно управление, при което владетелят упражнява неограничена върховна власт, без ефективен контрол от страна на представителна институция.

Виж Мария-Антоанета и Абсолютизъм

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Виж Мария-Антоанета и Австрия

Америка

Америка е географски регион, обхващащ континентите Северна и Южна Америка и прилежащите към тяхострови.

Виж Мария-Антоанета и Америка

Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)

Антон Улрих(Anton Ulrich; * 4 октомври 1633, Хитцакер; † 27 март 1714, Залцдалум при Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1714 г., лирик и писател на романи.

Виж Мария-Антоанета и Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)

Англия

А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.

Виж Мария-Антоанета и Англия

Андре Гретри

Родният дом на Гретри в Лиеж, днес негов музей. Андре-Ернест-Модест Гретри (André-Ernest-Modeste Grétry; 9 февруари 1741, Лиеж — 24 септември 1813, Монморанси) е френски композитор от белгийски произход.

Виж Мария-Антоанета и Андре Гретри

Анна Австрийска

Анна Австрийска е кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XIII и регент на нейния син Луи XIV.

Виж Мария-Антоанета и Анна Австрийска

Неаполитанско кралство

Неаполитанско кралство (Неаполско кралство, Кралство Неапол, Regno di Napoli, Regnum Neapolitanum, Reino de Nápoles) е историческа държава, съществувала на територията на днешна Италия в периода от 1282 до 1816 г.

Виж Мария-Антоанета и Неаполитанско кралство

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Мария-Антоанета и Русия

Реставрация на Бурбоните

Реставрацията на Бурбоните се случва в периода между управленията на Първата френска империя при Наполеон Бонапарт (1804 – 1814/1815) и установяването на Юлската монархия (1830), като цели да върне статуквото отпреди Френската революция.

Виж Мария-Антоанета и Реставрация на Бурбоните

Революционен трибунал

Революционният трибунал (Tribunal révolutionnaire; неофициално Народният трибунал) по време на Френската революция е съд, създаден от Националния конвент с цел преследване на политически противници.

Виж Мария-Антоанета и Революционен трибунал

Рейн

Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.

Виж Мария-Антоанета и Рейн

Стефан Цвайг

Стефан Цвайг (Stefan Zweig, Щефан Цвайг) е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г.

Виж Мария-Антоанета и Стефан Цвайг

Саксония

Свободна държава Саксония (Freistaat Sachsen; лужишки: Swobodny Stata Sakska) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.

Виж Мария-Антоанета и Саксония

Свещен римски император

#виж Император на Свещената Римска империя.

Виж Мария-Антоанета и Свещен римски император

Свещена Римска империя

Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.

Виж Мария-Антоанета и Свещена Римска империя

Седемгодишна война

Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) се води между коалициите на: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в лична уния с Хановерското курфюрство) и Португалия.

Виж Мария-Антоанета и Седемгодишна война

Седемгодишната война

#виж Седемгодишна война.

Виж Мария-Антоанета и Седемгодишната война

Секс

Чайки, които се чифтосват калинки Сексът (още сексуален акт, полов акт, коитус или сношение) е сексуално проникване, между две живи същества – хора или животни.

Виж Мария-Антоанета и Секс

Сен Дени (базилика)

Катедралната базилика „Сен Дени“ (Cathédrale royale de Saint Denis или Basilique de Saint Denis) е катедрала в бивше едноименно абатство, разположена в предградието Сен Дени, в покрайнините на Париж.

Виж Мария-Антоанета и Сен Дени (базилика)

Септемврийски кланета

Септемврийските кланета (Massacres de septembre) са трагичен епизод от Френската революция, когато от 2 до 6 септември 1792 г.

Виж Мария-Антоанета и Септемврийски кланета

Тюйлери

Изглед (1850) от градината Тюйлери към двореца, Лувъра и ул. „Риволи“ Тюйлери (Tuileries) е бивш дворец в Париж, използван за резиденция на френските крале.

Виж Мария-Антоанета и Тюйлери

Томас Пейн

Томас Пейн (Thomas Paine) е американски писател, философ, политически теоретик и революционер от английски произход.

Виж Мария-Антоанета и Томас Пейн

Учредително събрание (Франция)

Националното учредително събрание (Assemblée nationale constituante) е революционен парламент във Франция, действал от 1789 до 1791 година, по време на Френската революция.

Виж Мария-Антоанета и Учредително събрание (Франция)

Уилям Пит Младши

#виж Уилям Пит-младши.

Виж Мария-Антоанета и Уилям Пит Младши

Франц I (Свещена Римска империя)

#пренасочване Франц I.

Виж Мария-Антоанета и Франц I (Свещена Римска империя)

Франция

Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.

Виж Мария-Антоанета и Франция

Френската революция

#виж Френска революция.

Виж Мария-Антоанета и Френската революция

Филип I Орлеански

Филип I Орлеански (Philippe de France, Philippe d’Orléans; 21 септември 1640 – 9 юни 1701) е херцог на Орлеан.

Виж Мария-Антоанета и Филип I Орлеански

Филип Вилхелм (Пфалц)

Филип Вилхелм фон дер Пфалц (Philipp Wilhelm von der Pfalz; * 4 октомври 1615, Нойбург на Дунав; † 12 септември 1690, Виена) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург), е пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург (1653 – 1690), херцог на херцог на Юлихи Берг (1653 – 1690), също пфалцграф-курфюрст на Пфалц (1685 – 1690).

Виж Мария-Антоанета и Филип Вилхелм (Пфалц)

Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто

Флоримон-Клод, граф Дьо Мерси-Арженто (Florimond-Claude, comte de Mercy-Argenteau, 20 април 1727 – 25 август 1794) е аристократ и дипломат от белгийски произход на служба при австрийския императорски двор.

Виж Мария-Антоанета и Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто

Фердинанд III (Свещена Римска империя)

#пренасочване Фердинанд III.

Виж Мария-Антоанета и Фердинанд III (Свещена Римска империя)

Фердинанд Карл (Австрия-Есте)

Фердинанд фон Австрия-Есте (Ferdinand Karl von Österreich-Este, Ferdinand Karl Anton Joseph Johann Stanislaus von Österreich; * 1 юни 1754, Виена; † 24 декември 1806, Виена) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцог на Австрия, генерал-губернатор на Ломбардия и основател на Австрия-Есте.

Виж Мария-Антоанета и Фердинанд Карл (Австрия-Есте)

Хановерско курфюрство

#виж Брауншвайг-Люнебург.

Виж Мария-Антоанета и Хановерско курфюрство

Хофбург

Хофбург (Hofburg) е бивш имперски дворец във Виена, Австрия, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство.

Виж Мария-Антоанета и Хофбург

Херцогиня Дьо Полиняк

Йоланда-Мартина-Габриела дьо Поластрон, херцогиня дьо Полиняк (8 септември 1749 – 9 декември 1793), е френска аристократка, придворна дама и фаворитка на кралица Мария-Антоанета.

Виж Мария-Антоанета и Херцогиня Дьо Полиняк

Шарл X

Шарл X е (Charles X) крал на Франция и Навара от 1824 година до Юлската революция от 1830 година.

Виж Мария-Антоанета и Шарл X

Шарл-Александър дьо Калон

#пренасочване Шарл Александър дьо Калон.

Виж Мария-Антоанета и Шарл-Александър дьо Калон

Шарлота фон Хесен-Касел

Шарлота фон Хесен-Касел (Charlotte von Hessen-Kassel; * 20 ноември 1627, Касел; † 16 март 1686, Хайделберг) от Дом Хесен, е принцеса от Хесен-Касел и чрез женитба курфюрстиня на Пфалц (1650 – 1657).

Виж Мария-Антоанета и Шарлота фон Хесен-Касел

Мари Терез Шарлот

#пренасочване Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска.

Виж Мария-Антоанета и Мари Терез Шарлот

Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)

Мария Амалия Йозефа Йохана Антония Австрийска (Maria Amalia von Österreich, Maria Amalia Josepha Johanna Antonia; * 26 февруари 1746, Виена; † 18 юни 1804, Прага) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и на Тоскана и чрез женитба херцогиня на Парма.

Виж Мария-Антоанета и Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)

Мария Тереза (Свещена Римска империя)

#пренасочване Мария Терезия.

Виж Мария-Антоанета и Мария Тереза (Свещена Римска империя)

Мария Терезия (Свещена Римска империя)

#пренасочване Мария Терезия.

Виж Мария-Антоанета и Мария Терезия (Свещена Римска империя)

Мария Фьодоровна (София-Доротея)

Мария Фьодоровна е вюртембергска принцеса и руска императрица, втора съпруга на руския император Павел I.

Виж Мария-Антоанета и Мария Фьодоровна (София-Доротея)

Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)

#пренасочване Мария Кристина Австрийска (1742 – 1798).

Виж Мария-Антоанета и Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)

Мария-Каролина Австрийска

Мария-Каролина Хабсбург-Австрийска (Maria Karolina von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Неапол и Сицилия – съпруга на крал Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански.

Виж Мария-Антоанета и Мария-Каролина Австрийска

Мария-Анна Испанска

Мария-Анна Хабсбург-Испанска, известна и като Мария-Анна Австрийска (* 18 август 1606; † 13 май 1646), е испанска инфанта, ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и императрица на Свещената Римска империя, първа съпруга на император Фердинанд III.

Виж Мария-Антоанета и Мария-Анна Испанска

Мария-Тереза Савойска

#пренасочване Мария Тереза Савойска.

Виж Мария-Антоанета и Мария-Тереза Савойска

Мария-Жозефина-Луиза Савойска

#пренасочване Мария Жозефина Луиза Савойска.

Виж Мария-Антоанета и Мария-Жозефина-Луиза Савойска

Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)

Мария Елизабет Йозефа Австрийска (Maria Elisabeth Josepha, Erzherzogin von Österreich; 13 август 1743, Виена; † 22 септември 1808, Линц) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на Мария Терезия (1717 – 1780) и Франц I (1708 – 1765).

Виж Мария-Антоанета и Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)

Мария-Йозефа Баварска

#пренасочване Мария Йозефа Баварска.

Виж Мария-Антоанета и Мария-Йозефа Баварска

Мадам Дю Бари

Мария-Жана Бекю, графиня Дю Бари (Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), известна като Мадам Дю Бари, е последната метреса на Луи XV, крал на Франция и Навара в периода (1715 - 1774 г.).

Виж Мария-Антоанета и Мадам Дю Бари

Малък Трианон

Малкият Трианон (Le Petit Trianon) е дворец в парка на двореца във Версай, Франция.

Виж Мария-Антоанета и Малък Трианон

Испания

Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.

Виж Мария-Антоанета и Испания

Ифигения в Авлида (опера)

„Ифигѐния в Авлѝда“ (Iphigénie en Aulide) е опера от Кристоф Глук — първата творба на композитора, написана специално за парижка сцена.

Виж Мария-Антоанета и Ифигения в Авлида (опера)

Жак Некер

Жак Некѐр (Jacques Necker) е френски държавник от швейцарски произход и финансов министър при Луи XVI (1776-1781, 1788-1789 и 1789–1790).

Виж Мария-Антоанета и Жак Некер

Жак-Рене Ебер

Жак-Рене Ебер (Jacques René Hébert, 15 ноември 1757–24 март 1794) е френски политик и публицист от времето на Великата френска революция – представител на крайно лявото крило на якобинците, водач на ебертистите и защитник на санкюлотитие.

Виж Мария-Антоанета и Жак-Рене Ебер

Жан-Жак Русо

Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau) е женевски философ, писател, музиколог и композитор, работил през голяма част от живота си във Франция.

Виж Мария-Антоанета и Жан-Жак Русо

Жилбер дьо Лафайет

Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз Дьо Лафайет (Marie-Joseph Paul Yves Roch Gilbert du Motier, marquis de La Fayette, 6 септември 1757 – 20 май 1834) е френски благородник, военен и политически деец, пряк и активен участник в три революции: Американската революция от 1776 г., Френската революция от 1789 г.

Виж Мария-Антоанета и Жилбер дьо Лафайет

Жечпосполита

Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (Rzeczpospolita Obojga Narodów; Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; Serenissima Res Publica), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.

Виж Мария-Антоанета и Жечпосполита

Законодателно събрание (Франция)

Законодателното събрание е законодателен орган на Франция по време на Френската революция от 1 октомври 1791 до 20 септември 1792 г.

Виж Мария-Антоанета и Законодателно събрание (Франция)

Земир и Азор

„Земир и Азор“ (Zémire et Azor) е комична опера в 4 действия от френския композитор Андре Гретри.

Виж Мария-Антоанета и Земир и Азор

Бягство във Варен

#пренасочване Бягство до Варен.

Виж Мария-Антоанета и Бягство във Варен

Бавария

Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².

Виж Мария-Антоанета и Бавария

Въстание от 10 август 1792

Въстанието от 10 август 1792 г. е преломен момент от Френската революция.

Виж Мария-Антоанета и Въстание от 10 август 1792

Варен

#виж Люк Варен.

Виж Мария-Антоанета и Варен

Виена

Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.

Виж Мария-Антоанета и Виена

Великобритания

#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Виж Мария-Антоанета и Великобритания

Гилотиниране

#виж Гилотина.

Виж Мария-Антоанета и Гилотиниране

Генерални щати на Франция

#пренасочване Генерални щати (Франция).

Виж Мария-Антоанета и Генерални щати на Франция

Дофин

Герб на дофина на Франция Дофин (dauphin) е титлата на френския престолонаследник.

Виж Мария-Антоанета и Дофин

Декларация за правата на човека и гражданина

Декларацията за правата на човека и гражданина, рисунка от Жан-Жак-Франсоа Ле Барбиер Декларацията за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l'homme et du citoyen de 1789) е най-важният документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на човека, създаден от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо.

Виж Мария-Антоанета и Декларация за правата на човека и гражданина

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Мария-Антоанета и Европа

Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел

Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел (Elisabeth Christine von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 28 август 1691, Брауншвайг; † 21 декември 1750, Виена) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия, германска кралица и (титулар) императрица на Свещената Римска империя (от 1711 до 20 октомври 1740).

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел

Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат

Елизабет Амалия Магдалена фон Хесен-Дармщат (Elisabeth Amalie Magdalene von Hessen-Darmstadt; * 20 март 1635, Гисен; † 4 август 1709, Нойбург на Дунав) от Дом Хесен, е принцеса от Хесен-Дармщат и чрез женитба пфалцграфиня и херцогиня на Пфалц-Нойбург (1653 – 1690), херцогиня на Юлихи Берг (1653 – 1690), също пфалцграфиня-курфюрстиня на Пфалц (1685 – 1690).

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат

Елизабет Френска

#пренасочване Елизабет Бурбон-Френска.

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Френска

Елизабет Шарлота фон Пфалц

#пренасочване Елизабет Шарлота фон дер Пфалц.

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Шарлота фон Пфалц

Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска

Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска (Élisabeth Charlotte de Bourbon-Orléans, Mademoiselle de Chartres, * 13 септември 1676, Сен Клу, † 23 декември 1744, Комерси) е чрез женитба херцогиня на Лотарингия и от 1736 г.

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска

Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург

Елизабет Юлиана фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Норбург (Elisabeth Juliane von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Norburg; * 24 май 1633, Нордборг (Норбург), Дания; † 4 февруари 1704, Волфенбютел) от Дом Олденбург, е принцеса от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Норбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург (1656 – 1704) и княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1704 г.

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург

Елизабет Виже-Льо Брюн

#пренасочване Елизабет Виже Льо Брюн.

Виж Мария-Антоанета и Елизабет Виже-Льо Брюн

Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска

Елеонора Мария Йозефа Австрийска (Eleonore Maria Josefa von Österreich) е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Полша (1670 – 1673) и херцогиня на Лотарингия (1678 – 1697).

Виж Мария-Антоанета и Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска

Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705).

Виж Мария-Антоанета и Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

Елеонора Магдалена Гонзага

#пренасочване Елеонора Мадалена Гонзага-Невер.

Виж Мария-Антоанета и Елеонора Магдалена Гонзага

Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)

Лудвиг Рудолф (Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 22 юли 1671, Волфенбютел; † 1 март 1735, Брауншвайг) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1690 до 1707 г.

Виж Мария-Антоанета и Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)

Луи V дьо Конде

Луи V Жозеф дьо Бурбон-Конде (9 август 1736 – 13 май 1818) е осми принц Дьо Конде.

Виж Мария-Антоанета и Луи V дьо Конде

Луи XIII

Луи XIII (Louis XIII le Juste; * 27 септември 1601; † 14 май 1643), наричан „Справедливи“, е крал на Франция от 1610 г.

Виж Мария-Антоанета и Луи XIII

Луи XV

Луи ХV (Louis XV) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.

Виж Мария-Антоанета и Луи XV

Луи XVI

Луи XVI (Louis XVI; * 23 август 1754; † 21 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, а след избухването на Френската революция и провъзгласяването на страната за конституционна монархия като „Крал на французите“ от 1791 до 1792.

Виж Мария-Антоанета и Луи XVI

Луи XVII

Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (prince royal).

Виж Мария-Антоанета и Луи XVII

Луи XVIII

Луи XVIII (Louis XVIII) е крал на Франция и Навара от 1814 година (въпреки че той брои царуването си от 1795) до смъртта си през 1824 г., с прекъсване през 1815 г.

Виж Мария-Антоанета и Луи XVIII

Луи-Жозеф Ксавие Франсоа

Луи-Жозеф Ксавие Франсоа (Louis Joseph Xavier François) е син на Луи XVI и Мария Антоанета, второто дете в кралското семейство.

Виж Мария-Антоанета и Луи-Жозеф Ксавие Франсоа

Леополд (Лотарингия)

Леополд Йозеф Лотарингски (Leopold Joseph von Lothringen, Léopold Ier de Lorraine; * 11 септември 1679, Инсбрук; † 27 март 1729, Люнéвил) е от 1690 до 1729 г.

Виж Мария-Антоанета и Леополд (Лотарингия)

Леополд I (Свещена Римска империя)

Леополд I (Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI.

Виж Мария-Антоанета и Леополд I (Свещена Римска империя)

Леополд II (Свещена Римска империя)

#пренасочване Леополд II.

Виж Мария-Антоанета и Леополд II (Свещена Римска империя)

Йозеф II (Свещена Римска империя)

#пренасочване Йозеф II.

Виж Мария-Антоанета и Йозеф II (Свещена Римска империя)

10 май

10 май е 130-ият ден в годината според григорианския календар (131-ви през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 10 май

11 юли

11 юли е 192-рият ден в годината според григорианския календар (193-ти през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 11 юли

11 юни

11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 11 юни

11 ноември

11 ноември е 315-ият ден в годината според григорианския календар (316-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 11 ноември

13 февруари

13 февруари е 44-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Мария-Антоанета и 13 февруари

13 май

13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 13 май

14 юли

14 юли е 195-ият ден в годината според Григорианския календар (196-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 14 юли

15 януари

15 януари е 15-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Мария-Антоанета и 15 януари

16 май

16 май е 136-ият ден в годината според григорианския календар (137-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 16 май

16 октомври

16 октомври е 289-ият ден в годината според григорианския календар (290-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 16 октомври

17 юни

17 юни е 168-ият ден в годината според григорианския календар (169-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 17 юни

17 април

17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 17 април

1815

1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

Виж Мария-Антоанета и 1815

19 април

19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 19 април

19 декември

19 декември е 353-тият ден в годината според григорианския календар (354-ти през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 19 декември

2 септември

2 септември е 245-ият ден в годината според григорианския календар (246-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 2 септември

2 ноември

2 ноември е 306-ият ден в годината според григорианския календар (307-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 2 ноември

20 юни

20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 20 юни

20 август

20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 20 август

20 април

20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 20 април

21 януари

21 януари е 21-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Мария-Антоанета и 21 януари

22 октомври

22 октомври е 295-ият ден в годината според григорианския календар (296-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 22 октомври

25 май

25 май е 145-ият ден в годината според григорианския календар (146-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 25 май

26 август

26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 26 август

27 август

27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 27 август

27 април

27 април е 117-ият ден в годината според григорианския календар (118-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 27 април

27 март

27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 27 март

29 ноември

29 ноември е 333-тият ден в годината според григорианския календар (334-ти през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 29 ноември

3 юли

3 юли е 184-тият ден в годината според григорианския календар (185-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 3 юли

31 юли

31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 31 юли

31 май

31 май е 151-вият ден в годината според григорианския календар (152-ри през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 31 май

4 юни

4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 4 юни

4 май

4 май е 124-тият ден в годината според григорианския календар (125-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 4 май

6 август

6 август е 218-ият ден в годината според григорианския календар (219-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 6 август

7 юни

7 юни е 158-ият ден в годината според григорианския календар (159-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 7 юни

7 май

7 май е 127-ия ден в годината според григорианския календар (128-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 7 май

8 юли

8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 8 юли

8 юни

8 юни е 159-ият ден в годината според григорианския календар (160-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 8 юни

8 август

8 август е 220-ият ден в годината според григорианския календар (221-ви през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 8 август

8 април

8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 8 април

8 май

8 май е 128-ият ден в годината според григорианския календар (129-и през високосна година).

Виж Мария-Антоанета и 8 май

9 юли

9 юли е 190-ият ден в годината според григорианския календар (191-ви през високосна).

Виж Мария-Антоанета и 9 юли

Вижте също

Наварски кралици

Починали през 1793 година

Родени през 1755 година

, Филип I Орлеански, Филип Вилхелм (Пфалц), Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, Фердинанд III (Свещена Римска империя), Фердинанд Карл (Австрия-Есте), Хановерско курфюрство, Хофбург, Херцогиня Дьо Полиняк, Шарл X, Шарл-Александър дьо Калон, Шарлота фон Хесен-Касел, Мари Терез Шарлот, Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804), Мария Тереза (Свещена Римска империя), Мария Терезия (Свещена Римска империя), Мария Фьодоровна (София-Доротея), Мария-Кристина Австрийска (1742-1798), Мария-Каролина Австрийска, Мария-Анна Испанска, Мария-Тереза Савойска, Мария-Жозефина-Луиза Савойска, Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808), Мария-Йозефа Баварска, Мадам Дю Бари, Малък Трианон, Испания, Ифигения в Авлида (опера), Жак Некер, Жак-Рене Ебер, Жан-Жак Русо, Жилбер дьо Лафайет, Жечпосполита, Законодателно събрание (Франция), Земир и Азор, Бягство във Варен, Бавария, Въстание от 10 август 1792, Варен, Виена, Великобритания, Гилотиниране, Генерални щати на Франция, Дофин, Декларация за правата на човека и гражданина, Европа, Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел, Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат, Елизабет Френска, Елизабет Шарлота фон Пфалц, Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска, Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург, Елизабет Виже-Льо Брюн, Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска, Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, Елеонора Магдалена Гонзага, Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел), Луи V дьо Конде, Луи XIII, Луи XV, Луи XVI, Луи XVII, Луи XVIII, Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, Леополд (Лотарингия), Леополд I (Свещена Римска империя), Леополд II (Свещена Римска империя), Йозеф II (Свещена Римска империя), 10 май, 11 юли, 11 юни, 11 ноември, 13 февруари, 13 май, 14 юли, 15 януари, 16 май, 16 октомври, 17 юни, 17 април, 1815, 19 април, 19 декември, 2 септември, 2 ноември, 20 юни, 20 август, 20 април, 21 януари, 22 октомври, 25 май, 26 август, 27 август, 27 април, 27 март, 29 ноември, 3 юли, 31 юли, 31 май, 4 юни, 4 май, 6 август, 7 юни, 7 май, 8 юли, 8 юни, 8 август, 8 април, 8 май, 9 юли.