Съдържание
81 отношения: Кралство Франция, Кристоф Глук, Карл Йозеф Австрийски (1745 – 1761), Кирстен Дънст, Клод Балбатър, Конкорд (площад), Принцеса Дьо Ламбал, Парижани, Пиер Шодерло дьо Лакло, Олимпия дьо Гуж, Афера с диамантената огърлица, Арфа, Аделаида Орлеанска, Антоан-Филип Орлеански, Антония (име), Анж-Жак Габриел, Наполеон (филм, 2023), Румънска революция (1989), Рококо, След нас и потоп!, Сен Дени (базилика), Тиара, Торино, Франц I, Френски революционни войни, Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, Фердинанд I Пармски, Фердинанд Карл (Австрия-Есте), Хляб, Хоуп (диамант), Хофбург, Херцогиня Дьо Полиняк, Хелена Бонам Картър, Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино), Мария (пояснение), Мария Кристина Австрийска (1742 – 1798), Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска, Мария Аделхайд Австрийска, Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804), Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии, Мария Антоанета, Мария Тереза Савойска, Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска, Мария Терезия, Мария Жозефина Луиза Савойска, Мария Беатриче д’Есте, Мария-Каролина Австрийска, Мария-Анна Австрийска (1738 –1789), Мария-Тереза Испанска, Мария-Габриела Австрийска, ... Разширете индекс (31 Повече ▼) »
Кралство Франция
Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.
Виж Мария-Антоанета и Кралство Франция
Кристоф Глук
Кристоф Вилибалд Глук (Christoph Willibald Gluck, 2 юли 1714 – 15 ноември 1787) е германски композитор от епохата на ранния класицизъм, автор на над 100 оперни произведения.
Виж Мария-Антоанета и Кристоф Глук
Карл Йозеф Австрийски (1745 – 1761)
Карл Йозеф Австрийски (Karl Joseph von Österreich, Karl Joseph Emanuel Johann Nepomuck Anton Prokop von Habsburg-Lothringen; * 1 февруари 1745, Виена; † 18 януари 1761, Виена) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцог на Австрия.
Виж Мария-Антоанета и Карл Йозеф Австрийски (1745 – 1761)
Кирстен Дънст
Кирстен Карълайн Дънст (собственото име на немски, другите две Kirsten Caroline Dunst, произношение на собственото име в САЩ Кърстън) е американска актриса от немски произход.
Виж Мария-Антоанета и Кирстен Дънст
Клод Балбатър
Клод-Бенин Балбатр (или само Клод Балбатр, на френски език: Claude-Bénigne Balbastre, 8 декември 1724 – 9 май 1799) е френски композитор, органист и клавесинист.
Виж Мария-Антоанета и Клод Балбатър
Конкорд (площад)
Площад Конкорд (в дъното се вижда и Мадлената) „Конкорд“ (Place de la Concorde, в превод площад на Съгласието) е площад в Париж, в началото на Шанз-Елизе, 8-и арондисман.
Виж Мария-Антоанета и Конкорд (площад)
Принцеса Дьо Ламбал
Мария Тереза Луиза Савойска-Каринян, принцеса Дьо Ламбал (* 8 септември 1749, Торино, Сардинско кралство; † 3 септември 1792, Париж), наречена Мадмоазел Дьо Каринян (Mademoiselle de Carignan) или Мадам Дьо Ламбал (Madame de Lamballe), е френско-италианска аристократка, придворна дама и фаворитка на френската кралица Мария-Антоанета.
Виж Мария-Антоанета и Принцеса Дьо Ламбал
Парижани
Парижани (Parisiens, parisiennes) са жителите на град Париж, столицата на Франция.
Виж Мария-Антоанета и Парижани
Пиер Шодерло дьо Лакло
Пиер Амброаз Франсоа Шодерло дьо Лакло (Pierre Ambroise François Choderlos de Laclos, 18 октомври 1741 – 5 септември 1803) е френски армейски генерал, държавен служител и писател, известен най-вече с епистоларния си роман „Опасни връзки“ (Les Liaisons dangereuses).
Виж Мария-Антоанета и Пиер Шодерло дьо Лакло
Олимпия дьо Гуж
Олѝмпия дьо Гуж (Olympe de Gouges – Олѝмп дьо Гуж), родена като Марѝ Гуз (Marie Gouze), е френска писателка и публицистка, политическа активистка и феминистка, авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“.
Виж Мария-Антоанета и Олимпия дьо Гуж
Афера с диамантената огърлица
Възстановка на оригиналното бижу от прочутата афера с диамантената огърлица.Аферата с диамантената огърлица е мистериозна измама във Франция от 1785 г., довела до кражбата на изключително скъпа диамантена огърлица, изработена от кралските бижутери.
Виж Мария-Антоанета и Афера с диамантената огърлица
Арфа
Арфата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.
Аделаида Орлеанска
Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска (Louise Marie Adélaïde Eugénie d'Orléans; * 23 август 1777, Париж, Кралство Франция, † 31 декември 1847, пак там) е френска принцеса от дома на Орлеаните, по-малка сестра на френския крал Луи-Филип, което я прави ключова фигура в Реставрацията и Юлската монархия.
Виж Мария-Антоанета и Аделаида Орлеанска
Антоан-Филип Орлеански
Луи-Антоан-Филип Орлеански (Louis Antoine Philippe d'Orléans, duc de Montpensier; * 3 юли 1775, Париж, Кралство Франция, † 18 май 1807, Солт Хил, Англия) е френски благородник, херцог на Монпансие, принц по кръв от Орлеанския дом, по-малък брат на френския крал Луи-Филип.
Виж Мария-Антоанета и Антоан-Филип Орлеански
Антония (име)
Антония е женско лично име.
Виж Мария-Антоанета и Антония (име)
Анж-Жак Габриел
Анж-Жак Габриел (Ange-Jacques Gabriel) (23 октомври 1698 – 4 януари 1782) е френски архитект, най-изявеният в своята професия в епохата на Луи XV.
Виж Мария-Антоанета и Анж-Жак Габриел
Наполеон (филм, 2023)
„Наполеон“ (Napoleon) е епичен биографичен филм от 2023 г.
Виж Мария-Антоанета и Наполеон (филм, 2023)
Румънска революция (1989)
Румънската революция от 1989 г. е борбата срещу комунистическия режим в Румъния между 16 и 22 декември 1989 г.
Виж Мария-Антоанета и Румънска революция (1989)
Рококо
Рококо (rococo, от френски: rocaille – раковина) е стил в изобразителното изкуство и архитектурата, възникнал в началото на 18 век във Франция.
След нас и потоп!
Мадам Помпадур, худ. Франсоа Буше След нас и потоп! (Après nous le déluge) е известна фраза, приписвана на Мадам дьо Помпадур и показваща цялостното отношение на нейния любовник крал Луи ХV към управлението.
Виж Мария-Антоанета и След нас и потоп!
Сен Дени (базилика)
Катедралната базилика „Сен Дени“ (Cathédrale royale de Saint Denis или Basilique de Saint Denis) е катедрала в бивше едноименно абатство, разположена в предградието Сен Дени, в покрайнините на Париж.
Виж Мария-Антоанета и Сен Дени (базилика)
Тиара
Изумрудената и диамантена диадема на Мари Терез Шарлот Бурбон-ФренскаНай-голямата дъщеря на Луи XVI и Мария-Антоанета, изработена през 1820 г. Перлена и изумрудена тиара от Южни и северни династии (420 – 589) Диамантената тиара на Стефани дьо Боарне, изработено ок.
Торино
Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.
Франц I
Франц Стефан Лотарингски (François Etienne, Франсоа Етиен, Franz Stephan von Lothringen, Франц Щефан; * 8 декември 1708; † 18 август 1765) е херцог на Лотарингия и Бар (1729 – 1737) под името Франциск III (Франсоа III Етиен), велик херцог на Тоскана (1737 – 1765) като Франческо II и от 1745 г.
Френски революционни войни
Френски революционни войни (на френски Guerres de la Révolution française) се наричат два общоевропейски конфликта, развили се от 1792 до 1802 г.
Виж Мария-Антоанета и Френски революционни войни
Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто
Флоримон-Клод, граф Дьо Мерси-Арженто (Florimond-Claude, comte de Mercy-Argenteau, 20 април 1727 – 25 август 1794) е аристократ и дипломат от белгийски произход на служба при австрийския императорски двор.
Виж Мария-Антоанета и Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто
Фердинанд I Пармски
Фердинанд I Пармски (Ferdinando I di Parma; * 20 януари 1751; † 9 октомври 1802) е херцог на Парма от 1765 до 1802 г.
Виж Мария-Антоанета и Фердинанд I Пармски
Фердинанд Карл (Австрия-Есте)
Фердинанд фон Австрия-Есте (Ferdinand Karl von Österreich-Este, Ferdinand Karl Anton Joseph Johann Stanislaus von Österreich; * 1 юни 1754, Виена; † 24 декември 1806, Виена) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцог на Австрия, генерал-губернатор на Ломбардия и основател на Австрия-Есте.
Виж Мария-Антоанета и Фердинанд Карл (Австрия-Есте)
Хляб
Нарязан хляб (формован) Хлябът е тестено изделие, съдържащо минимум 2 съставки – брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара.
Хоуп (диамант)
Диамантът Хоуп в Музея по естествена история Хоуп (от англ. Hope – „Надежда“) е голям диамант с тегло 45,52 карата (или 9,1 грама), намиращ се в Музея по естествена история при Смитсоновия институт във Вашингтон.
Виж Мария-Антоанета и Хоуп (диамант)
Хофбург
Хофбург (Hofburg) е бивш имперски дворец във Виена, Австрия, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство.
Херцогиня Дьо Полиняк
Йоланда-Мартина-Габриела дьо Поластрон, херцогиня дьо Полиняк (8 септември 1749 – 9 декември 1793), е френска аристократка, придворна дама и фаворитка на кралица Мария-Антоанета.
Виж Мария-Антоанета и Херцогиня Дьо Полиняк
Хелена Бонам Картър
Хелена Бонам Картър, CBE (Helena Bonham Carter) е английска актриса, носителка на награда на „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“.
Виж Мария-Антоанета и Хелена Бонам Картър
Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)
Музеят на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto) е музей в град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, посветен на декоративните изкуства, мебелите и обзавеждането от 18 и 19 век в стил Рококо и Империя.
Виж Мария-Антоанета и Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)
Мария (пояснение)
Мария може да се отнася за.
Виж Мария-Антоанета и Мария (пояснение)
Мария Кристина Австрийска (1742 – 1798)
Мария Кристина Йоана Йозефа Антония фон Хабсбург-Лотарингия (13 май 1742 – 24 юни 1798) е австрийска ерцхерцогиня и херцогиня на Тешен.
Виж Мария-Антоанета и Мария Кристина Австрийска (1742 – 1798)
Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска (* 17 януари 1779, Кралски дворец в Казерта, Неаполитанско кралство; † 11 март 1849, Савона) е неаполитанска и сицилианска принцеса по рождение и кралица на Сардиния като съпруга на сардинския крал Карл Феликс Савойски.
Виж Мария-Антоанета и Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
Мария Аделхайд Австрийска
Аделхайд Франциска Мария Райнера Елизабета Клотилда Хабсбург-Лотарингска (* 3 юни 1822, Кралски дворец в Милано, Кралство Ломбардия-Венето; † 20 януари 1855, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство) e ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия и чрез брака си с Виктор Емануил II кралица на Сардиния.
Виж Мария-Антоанета и Мария Аделхайд Австрийска
Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)
Мария Амалия Йозефа Йохана Антония Австрийска (Maria Amalia von Österreich, Maria Amalia Josepha Johanna Antonia; * 26 февруари 1746, Виена; † 18 юни 1804, Прага) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и на Тоскана и чрез женитба херцогиня на Парма.
Виж Мария-Антоанета и Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)
Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
Мария-Амалия Бурбон-Двете Сицилии (Maria Amalia di Borbone-Due Sicilie; * 26 април 1782; † 24 март 1866), е неаполитанска и сицилианска принцеса и кралица на Франция – съпруга на френския крал Луи-Филип.
Виж Мария-Антоанета и Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
Мария Антоанета
#пренасочване Мария-Антоанета.
Виж Мария-Антоанета и Мария Антоанета
Мария Тереза Савойска
Мария Тереза Антония Маргарита Савойска (* 31 януари 1756 г. в Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство, † 2 юни 1805 в Грац, Австрийска империя) е принцеса на Сардиния и Пиемонт по рождение, а по брак – графиня на Артоа и принцеса на Франция (1773 – 1805) като съпруга на Шарл, граф на Артоа, най-малкия внук на френския крал Луи XV и бъдещ френски крал под името Шарл X.
Виж Мария-Антоанета и Мария Тереза Савойска
Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска
Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска (Marie Thérèse Charlotte), мадам Роаял, графиня на Марн, е голямата дъщеря и първородното дете на Луи XVI и Мария-Антоанета.
Виж Мария-Антоанета и Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска
Мария Терезия
Мария Терезия Австрийска (Maria Theresia von Österreich), срещана и като Мария Тереза, е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария (1740 – 1780) и кралица на Чехия (1740 – 1741, 1743 – 1780).
Виж Мария-Антоанета и Мария Терезия
Мария Жозефина Луиза Савойска
Мария Жозефина Луиза Бенедикта Савойска, позната като Мария Жозефина Савойска (* 2 септември 1752, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство; † 13 ноември 1810, Хартуел Хаус, Бъкингамшър, Кралство Англия), е принцеса от Сардинското кралство и чрез брак графиня на Прованс, принцеса на Франция и титулярна кралица на Франция.
Виж Мария-Антоанета и Мария Жозефина Луиза Савойска
Мария Беатриче д’Есте
Мария Беатриче Ричарда д’Есте (Maria Beatrice Ricciarda d’Este; * 7 април 1750, Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 14 ноември 1829, Виена, Австрийска империя) е принцеса на Модена и Реджо и чрез брак ерцхерцогиня на Австрия от 1771 г.
Виж Мария-Антоанета и Мария Беатриче д’Есте
Мария-Каролина Австрийска
Мария-Каролина Хабсбург-Австрийска (Maria Karolina von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Неапол и Сицилия – съпруга на крал Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански.
Виж Мария-Антоанета и Мария-Каролина Австрийска
Мария-Анна Австрийска (1738 –1789)
Мария Анна Йозефа Антония фон Хабсбург-Лотарингя (6 октомври 1738 – 19 ноември 1789) е австрийска ерцхерцогиня, най-голяма дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и императрица Мария Тереза.
Виж Мария-Антоанета и Мария-Анна Австрийска (1738 –1789)
Мария-Тереза Испанска
Мария-Тереза Хабсбург-Испанска (10 септември 1638 – 30 юли 1683), наричана още Мария-Тереза Австрийска, е испанска инфанта, кралица на Франция и Навара, първа съпруга на крал Луи XIV в.
Виж Мария-Антоанета и Мария-Тереза Испанска
Мария-Габриела Австрийска
Мария Йоана Габриела Йозефа Антония фон Хабсбург-Лотарингия (4 февруари 1750 – 23 декември 1762) е австрийска ерцхерцогиня, дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и на императрица Мария Тереза.
Виж Мария-Антоанета и Мария-Габриела Австрийска
Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)
Мария Елизабет Йозефа Австрийска (Maria Elisabeth Josepha, Erzherzogin von Österreich; 13 август 1743, Виена; † 22 септември 1808, Линц) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на Мария Терезия (1717 – 1780) и Франц I (1708 – 1765).
Виж Мария-Антоанета и Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)
Мария-Луиза Австрийска
Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска е австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция (1810 – 1814), херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала.
Виж Мария-Антоанета и Мария-Луиза Австрийска
Мадам Дю Бари
Мария-Жана Бекю, графиня Дю Бари (Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), известна като Мадам Дю Бари, е последната метреса на Луи XV, крал на Франция и Навара в периода (1715 - 1774 г.).
Виж Мария-Антоанета и Мадам Дю Бари
Максимилиан Франц фон Хабсбург
Максимилиан Франц Ксавиер Йозеф Йохан Антон де Паула Венцел Австрийски (Maximilian Franz Xaver Joseph Johann Anton de Paula Wenzel von Österreich) от династията Хабсбург като австрийски ерцхерцог Максимилиан II Франц, е петдесет и третият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1780–1801), архиепископ, курфюрст на Кьолн (1784–1801) и княз-епископ на Мюнстер (1784–1801).
Виж Мария-Антоанета и Максимилиан Франц фон Хабсбург
Малък Трианон
Малкият Трианон (Le Petit Trianon) е дворец в парка на двореца във Версай, Франция.
Виж Мария-Антоанета и Малък Трианон
Манифест на херцога на Брауншвайг
Анонимна карикатура (1792), изобразяваща отношението към манифеста Манифестът на херцога на Брауншвайг (Manifest des Herzogs von Braunschweig) е призив към народа на революционна Франция, отправен от командващия обединената австро-пруска армия херцог на Брауншвайг (1735 – 1806) по време на войната на Първата коалиция.
Виж Мария-Антоанета и Манифест на херцога на Брауншвайг
Мишел Морган
Мишел Морган (Michèle Morgan) е френска актриса.
Виж Мария-Антоанета и Мишел Морган
История на Франция
Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно.
Виж Мария-Антоанета и История на Франция
Жан-Пиер Кларис дьо Флориан
Жан-Пиер Кларис дьо Флориан (Jean-Pierre Claris de Florian, роден на 6 март 1755 г. в Сов – починал на 13 септември 1794 г. в Со) е френски писател: драматург, романист, поет, баснописец, автор на приказки.
Виж Мария-Антоанета и Жан-Пиер Кларис дьо Флориан
Жана Дю Бари (филм)
„Жана Дю Бари“ (Jeanne du Barry) е историческа драма за съдбата на Жана Дю Бари, последната фаворитка на крал Луи XV, от 2023 година на режисьора Майвен.
Виж Мария-Антоанета и Жана Дю Бари (филм)
Жилбер дьо Лафайет
Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз Дьо Лафайет (Marie-Joseph Paul Yves Roch Gilbert du Motier, marquis de La Fayette, 6 септември 1757 – 20 май 1834) е френски благородник, военен и политически деец, пряк и активен участник в три революции: Американската революция от 1776 г., Френската революция от 1789 г.
Виж Мария-Антоанета и Жилбер дьо Лафайет
Бягство до Варен
буржоа, са арестувани във Варен. Картина на Томас Фалкон Маршал (1854) Кралското бягство във Варен през нощта на 20 срещу 21 юни 1791 е важен епизод от Френската революция, в който крал Луи XVI, кралица Мария-Антоанета и тяхното семейство неуспешно се опитва да избяга от Париж към източната граница на Франция.
Виж Мария-Антоанета и Бягство до Варен
Баба с ром
Бабà с ром е печен на фурна сладкиш от втасало с бирена мая тесто, който е от френски произход.
Виж Мария-Антоанета и Баба с ром
Балон с горещ въздух
Монтголифер Ранни проекти на балон с горещ въздухБалонът с горещ въздухе въздухоплавателно средство, по-леко от въздуха, което се състои от торба, или плик, която съдържа нагрят въздух.
Виж Мария-Антоанета и Балон с горещ въздух
Версайски дворец
Версайският дворец, наричан накратко Версай (Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789).
Виж Мария-Антоанета и Версайски дворец
Георг Адам фон Щархемберг
Щархемберг, 1674 Йохан Георг Адам Карл фон Щархемберг (Johann Georg Adam Karl von Starhemberg; * 10 август 1724 в Лондон; † 19 април 1808 във Виена) е граф от 1765 г.
Виж Мария-Антоанета и Георг Адам фон Щархемберг
Дворец Фонтенбло
Дворец Фонтенбло в гр.
Виж Мария-Антоанета и Дворец Фонтенбло
Дворец Марли
Дворец Марли. Картина на Пиер-Дени Мартин, 1724 Дворец Марли се намира във френския град Марли-ле-Руа в департамент Ивлин в регион Ил дьо Франс, около 15 километра западно от Париж.
Виж Мария-Антоанета и Дворец Марли
Джон Пол Джоунс (филм, 1959)
„Джон Пол Джоунс“ (John Paul Jones) е американски епико-биографичен филм от 1959 година, разказващ за живота на корабния капитан Джон Пол Джоунс.
Виж Мария-Антоанета и Джон Пол Джоунс (филм, 1959)
Елизабет Виже Льо Брюн
Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн (Élisabeth Vigée Le Brun), е френска художничка, призната за най-известната жена художник на XVIII в.
Виж Мария-Антоанета и Елизабет Виже Льо Брюн
Луи XVI
Луи XVI (Louis XVI; * 23 август 1754; † 21 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, а след избухването на Френската революция и провъзгласяването на страната за конституционна монархия като „Крал на французите“ от 1791 до 1792.
Луи XVII
Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (prince royal).
Виж Мария-Антоанета и Луи XVII
Луи Рьоне Едуар дьо Роан
Кардинал Дьо Роан, по рождение Луи Рьоне Едуар, принц Дьо Роан (Louis-René-Édouard, prince de Rohan, 25 септември 1734 – 17 февруари 1803), е френски аристократ, политик и висш духовник – епископ на Страсбург, кардинал на Римокатолическата църква и френски посланик във Виена през 1772 г.
Виж Мария-Антоанета и Луи Рьоне Едуар дьо Роан
Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон
Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон, наречена Мадмоазел д'Иври и Мадмоазел дьо Пентиевър (* 13 март 1753, Париж, Кралство Франция, † 23 юни 1821, Ив сюр Сен, пак так), е херцогиня на Орлеан.
Виж Мария-Антоанета и Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон
Леополд Карл фон Виндиш-Грец
Леополд Карл Йозеф Франц де Паула Адам Игнац фон Виндиш-Грец (Leopold Karl Joseph Franz de Paula Adam Ignaz Graf von Windisch-Graetz; * 15 ноември 1718, кръстен в „Св. Михаел“ във Виена; † 13 февруари 1746 във Виена) е граф на Виндиш-Грец (днес Словен градец, Словения) в Австрия.
Виж Мария-Антоанета и Леополд Карл фон Виндиш-Грец
Йохан Фридрих Фридолин фон Кагенек
Йохан ФридрихФридолин фон Кагенек (Johann Friedrich Friedolin Graf von Kageneck; * 14 февруари 1707 във Валдсхут; † 2 април 1783 във Фрайбург в Брайзгау) от стария рицарски род Кагенек е от 1771 г.
Виж Мария-Антоанета и Йохан Фридрих Фридолин фон Кагенек
Йозеф Никлас фон Виндиш-Грец
Йозеф Лудвиг Никлас (Николаус) Антон де Паула Йоханес Непомук Адам Раймунд фон Виндиш-Грец Joseph Ludvig Niklas (Nikolaus) Anton de Paula Johannes Nepomuk Adam Raymund non natus Graf von Windisch-Graetz; * кръстен 6 декември 1744 във Виена; † 24 януари 1802 в Щекен, Бохемия/Чехия) е граф на Виндиш-Грец в Австрия, фрайхер на Валдщайн и Тал, автор и философ, камер-хер на австрийската ерцхерцогиня Мария-Антоанета.
Виж Мария-Антоанета и Йозеф Никлас фон Виндиш-Грец
16 май
16 май е 136-ият ден в годината според григорианския календар (137-и през високосна).
16 октомври
16 октомври е 289-ият ден в годината според григорианския календар (290-и през високосна).
Виж Мария-Антоанета и 16 октомври
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
Виж Мария-Антоанета и 19 април
2 ноември
2 ноември е 306-ият ден в годината според григорианския календар (307-и през високосна).
Виж Мария-Антоанета и 2 ноември