По-бързо от браузъра!
38 отношения: Константин I, Константин I Велики, Константин Велики, Панония, Ауреус, Август (титла), Римска империя, Римската империя, Сърбия, Списък на римските императори, Секст Мартиниан, Тесалоника, Флавия Юлия Констанция, Харманли, Хелеспонт, Юпитер (бог), Максимин Дая, Максенций, Мизия, Милански едикт, Илирия, Битка при Калиполис, Битка при Адрианопол (324 г.), Битка при Хрисополис, Битка при Мардия, Валерий Валент, Витиния, Галерий, Горна Мизия, Дакия, Лициний II, Йона Лендеринг, 3 юли, 306, 308, 311, 324, 337.
Константин I
Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
New!!: Лициний и Константин I · Виж повече »
Константин I Велики
#пренасочване Константин I.
New!!: Лициний и Константин I Велики · Виж повече »
Константин Велики
#пренасочване Константин I.
New!!: Лициний и Константин Велики · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Лициний и Панония · Виж повече »
Ауреус
Ауреус, сечен през 193 г. от Септимий Север в чест на Legio XIV Gemina – легионът, който го провъзгласява за император Ауреус (известен още и като „златица“) е златна монета в Древен Рим равна на 25 денария.
New!!: Лициний и Ауреус · Виж повече »
Август (титла)
Почетното име Август (Augustus, за „Възвишеният“) е дадено през 27 г. пр. Хр. за пръв път на Октавиан, основателят на принципата.
New!!: Лициний и Август (титла) · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Лициний и Римска империя · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Лициний и Римската империя · Виж повече »
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Лициний и Сърбия · Виж повече »
Списък на римските императори
Това е списък на римските императори с датите на времето, когато са управлявали или са претендирали, че управляват цялата или част от Римската империя.
New!!: Лициний и Списък на римските императори · Виж повече »
Секст Мартиниан
Секст Марций Мартиниан е римски император от юли до 18 септември 324.
New!!: Лициний и Секст Мартиниан · Виж повече »
Тесалоника
#виж Солун.
New!!: Лициний и Тесалоника · Виж повече »
Флавия Юлия Констанция
Флавия Юлия Констанция (след 293 – 330 г.) е римска императрица.
New!!: Лициний и Флавия Юлия Констанция · Виж повече »
Харманли
Ха̀рманли е град в Южна България.
New!!: Лициний и Харманли · Виж повече »
Хелеспонт
#виж Дарданели.
New!!: Лициний и Хелеспонт · Виж повече »
Юпитер (бог)
Юпитер (Iūpiter или Iuppiter, gen. Iovis) е главният бог в римския пантеон – бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света.
New!!: Лициний и Юпитер (бог) · Виж повече »
Максимин Дая
Гай Валерий Галерий Максимин (Gaius Valerius Galerius Maximinus Daia), по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308 – 313 г.
New!!: Лициний и Максимин Дая · Виж повече »
Максенций
Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.
New!!: Лициний и Максенций · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Лициний и Мизия · Виж повече »
Милански едикт
#виж Медиолански едикт.
New!!: Лициний и Милански едикт · Виж повече »
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
New!!: Лициний и Илирия · Виж повече »
Битка при Калиполис
Битката при Калиполис (Kallipolis) е морска битка през юли 324 г.
New!!: Лициний и Битка при Калиполис · Виж повече »
Битка при Адрианопол (324 г.)
#пренасочване Битка при Адрианопол (324).
New!!: Лициний и Битка при Адрианопол (324 г.) · Виж повече »
Битка при Хрисополис
Битката при Хрисополис (Chrysopolis) се провежда на 18 септември 324 г.
New!!: Лициний и Битка при Хрисополис · Виж повече »
Битка при Мардия
Битката при Мардия (Campus Mardiensis) се провежда през края на 316 г.
New!!: Лициний и Битка при Мардия · Виж повече »
Валерий Валент
Аврелий Валерий Валент е римски император от декември 316 до 1 март 317.
New!!: Лициний и Валерий Валент · Виж повече »
Витиния
Витиния е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.
New!!: Лициний и Витиния · Виж повече »
Галерий
Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.
New!!: Лициний и Галерий · Виж повече »
Горна Мизия
Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г.
New!!: Лициний и Горна Мизия · Виж повече »
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
New!!: Лициний и Дакия · Виж повече »
Лициний II
Валерий Лициниан Лициний Младши, или Лициний II Цезар (ок. 315 – 326), е син и съимператор на Лициний от 317 до 324 г.
New!!: Лициний и Лициний II · Виж повече »
Йона Лендеринг
Йона Лендеринг (Jona Lendering) е нидерландски историк, журналист, блогър и автор на книги по антична и нидерландска история.
New!!: Лициний и Йона Лендеринг · Виж повече »
3 юли
3 юли е 184-тият ден в годината според григорианския календар (185-и през високосна).
New!!: Лициний и 3 юли · Виж повече »
306
Няма описание.
New!!: Лициний и 306 · Виж повече »
308
Няма описание.
New!!: Лициний и 308 · Виж повече »
311
Няма описание.
New!!: Лициний и 311 · Виж повече »
324
Няма описание.
New!!: Лициний и 324 · Виж повече »
337
Няма описание.
New!!: Лициний и 337 · Виж повече »
