Съдържание
53 отношения: Кютахия, Кралство Унгария, Кримската война, Пиемонт, Пеща, Османска империя, Аусглайх, Артур Гьоргей, Аболиционизъм, Австрийска империя, Австрийско-италианско-френска война, Австро-Унгария, Ню Йорк, Наполеон III, Нова Англия, САЩ, Саутхямптън, Спрингфийлд (Илинойс), Сейнт Луис, Торино, Унгарска революция (1848 – 1849), Унгария, Франц Йосиф, Франция, Френска революция (1848), Фиуме, Фердинанд I (Австрия), Хърватия, Хабсбург-Лотаринги, Шумен, Южни щати, Марсилия, Мартенски закони, Италия, Ищван Сечени, Индианаполис, Будапеща, Братислава, Бирмингам, Вашингтон, Видин, Войводина, Великобритания, Дьорд Клапка, Дунав, Далмация, Джузепе Мацини, Димитраки Хаджипанев, Ейбрахам Линкълн, Лайош Батяни, ... Разширете индекс (3 Повече ▼) »
- Унгарска аристокрация
- Унгарски журналисти
Кютахия
Часовниковата кула в Кютахия. Кютахия (Kütahya) е град в Западна Турция, административен център на вилает Кютахя.
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
Виж Лайош Кошут и Кралство Унгария
Кримската война
#виж Кримска_война.
Виж Лайош Кошут и Кримската война
Пиемонт
Пиемонт (Piemonte, AFI:; на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont; на валзер: Piemont) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km².
Пеща
Пеща (Pest; Pešť) е източната равнинна част от Будапеща заемаща около 2/3 от територията на унгарската столица.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Лайош Кошут и Османска империя
Аусглайх
#пренасочване Австро-унгарско съглашение.
Артур Гьоргей
Артур Гьоргей (Görgei Artúr) е унгарски военачалник по време на Революцията от 1848 година.
Виж Лайош Кошут и Артур Гьоргей
Аболиционизъм
Аболиционизмът (abolitionism, от abolitio, отмяна) е политическо движение (от края на 18 и през 19 век) за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.
Виж Лайош Кошут и Аболиционизъм
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Лайош Кошут и Австрийска империя
Австрийско-италианско-френска война
Австро-итало-френската война (наричана Seconda guerra d'indipendenza italiana, Втора война за италианската независимост; Campagne d'Italie de 1859, Италианска кампания в 1859; Sardinischer Krieg, Сардинската война) е война на Сардинското кралство и Франция срещу Австро-Унгария през 1859 г.
Виж Лайош Кошут и Австрийско-италианско-френска война
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Лайош Кошут и Австро-Унгария
Ню Йорк
Ню Йорк (официално The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк.
Наполеон III
Шарл Луи Наполеон Бонапарт (Charles Louis Napoleon Bonaparte) е френски политик и император, оглавявал Втората империя под името Наполеон III.
Виж Лайош Кошут и Наполеон III
Нова Англия
Нова Англия (New England) е географски регион в североизточната част на САЩ, състоящ се от щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Роуд Айлънд и Кънектикът.
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Саутхямптън
#виж Саутхамптън.
Спрингфийлд (Илинойс)
Къщата на Ейбрахам Линкълн в Спрингфийлд, където президентът на САЩ е живял 17 години. Спрингфийлд (Springfield) е град и столица на щата Илинойс в САЩ.
Виж Лайош Кошут и Спрингфийлд (Илинойс)
Сейнт Луис
Сейнт Луис (Saint Louis) е град в централната част на Съединените американски щати в щата Мисури.
Торино
Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.
Унгарска революция (1848 – 1849)
Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.
Виж Лайош Кошут и Унгарска революция (1848 – 1849)
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Франц Йосиф
#виж Франц Йосиф (Австрия).
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Френска революция (1848)
Френската революция от 1848 г. е буржоазно-демократическа революция, избухнала през февруари 1848 г.
Виж Лайош Кошут и Френска революция (1848)
Фиуме
#виж Риека.
Фердинанд I (Австрия)
Фердинанд I (Ferdinand I) е австрийски император (1835 – 1848), както унгарски и бохемски крал под името Фердинанд V. Фердинанд I няма държавнически талант и доброволно се отказва от властта.
Виж Лайош Кошут и Фердинанд I (Австрия)
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Хабсбург-Лотаринги
Хабсбург-Лотаринги (Habsburg-Lothringen) е владетелска династия, създадена през 1736 г.
Виж Лайош Кошут и Хабсбург-Лотаринги
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Южни щати
#виж Юг (САЩ).
Марсилия
Марсилия (Marseille, изговаря се Марсѐй; Marselha, изговаря се Марсѝйо) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция.
Мартенски закони
Мартенските закони уреждат конституционното положение на Унгария в рамките на Австрийската империя по време на революцията от 1848 година.
Виж Лайош Кошут и Мартенски закони
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Ищван Сечени
Граф Ищван Сечени (Széchenyi István) е унгарски политик, дипломат, предприемач.
Виж Лайош Кошут и Ищван Сечени
Индианаполис
Индианаполис (Indianapolis) е столицата на щата Индиана, Съединени американски щати.
Виж Лайош Кошут и Индианаполис
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Братислава
Бра̀тислава (Bratislava,; Pozsony; Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край.
Бирмингам
Бирмингам (Birmingham – Бърмингъм) е 2-рият по население град в Англия и Обединеното кралство.
Вашингтон
Вашингтон (Washington, D.C.) е столицата на Съединените американски щати.
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Великобритания
#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Лайош Кошут и Великобритания
Дьорд Клапка
Дьорд Клапка (Klapka György) е унгарски генерал, един от водачите на неуспешната освободителна война срещу Австрийската империя от 1848 – 1849 година.
Виж Лайош Кошут и Дьорд Клапка
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Джузепе Мацини
Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini) е италиански юрист, философ и политически активист от Генуа.
Виж Лайош Кошут и Джузепе Мацини
Димитраки Хаджипанев
Хаджи Димитраки Хаджипанев е български чорбаджия, търговец и общественик от първата половина на XIX век.
Виж Лайош Кошут и Димитраки Хаджипанев
Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн (също: Абрахам Линкълн; на български името съответства на Авраам; Abraham Lincoln /ˈeɪbrəhæm 'lɪŋkən/) (12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г., понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.
Виж Лайош Кошут и Ейбрахам Линкълн
Лайош Батяни
Граф Лайош Батяни (Batthyány Lajos) е унгарски държавник, министър-председател в първите месеци на Революцията от 1848 – 1849 година.
Виж Лайош Кошут и Лайош Батяни
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Лондон
Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Йосип Йелачич
Йосип Йелачич (Josip Jelačić) е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан на Хърватия, Славония и Далмация (по това време австрийски провинции).
Виж Лайош Кошут и Йосип Йелачич
Вижте също
Унгарска аристокрация
- Андре Де Тот
- Артур Гьоргей
- Берталан Семере
- Вазул
- Габриел Бетлен
- Густав Калноки
- Джон фон Нойман
- Дора Пеячевич
- Дьорд Лукач
- Елена Зринска
- Ендре Ади
- Жозефина Брунсвик
- Ищван Буриан
- Ищван Сечени
- Йодьон фон Хорват
- Йожеф Ракоци
- Йозеф Карл Лудвиг Австрийски
- Калман Миксат
- Карл Полани
- Карол Телбиз
- Каролинги
- Катарина фон Бранденбург
- Лайош Кошут
- Леополд Берхтолд
- Леополд Карл фон Колонич
- Матей Бел
- Миклош Хорти
- Мориц Беньовски
- Никола I Горянски
- Никола Джуришич
- Никола Саркози
- Петър Зрински
- Стефан Батори
- Унгарска аристокрация
- Ференц Деак
- Ханс фон Донани
- Шамуел Телеки
- Якши
Унгарски журналисти
- Артур Кьостлер
- Габор Гьоргеи
- Гюла Круди
- Джоузеф Пулицър
- Ендре Ади
- Ищван Чурка
- Калман Миксат
- Лайош Кошут
- Ото Хайнек
- Теодор Херцел