Отваряне в Google MapsСъдържание
20 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Крушово и борбите му за свобода, Константинопол, Прилеп (град), Прилепско поле, Петър Преспанско-Пелагонийски, Пелагония, Османска империя, Афанасий Селишчев, Никола Киров, Свети Никола (Лажани), Северна Македония, Македонци (нация), Македония. Етнография и статистика, Ипче Ахмедовски, Българска екзархия, Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Долнени (община), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Долнени
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Лажани и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Крушово и борбите му за свобода
„Крушово и борбите му за свобода“ е книга на Никола Киров - Майски, излязла на български език в 1935 година в София.
Виж Лажани и Крушово и борбите му за свобода
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Прилепско поле
#виж Пелагония.
Петър Преспанско-Пелагонийски
Петър (Петар Преспанско-пелагониски) е духовник на Македонската православна църква, охридско-битолски митрополит от 1981 година (от 1994 г. – преспанско-пелагонийски) в Битоля.
Виж Лажани и Петър Преспанско-Пелагонийски
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Виж Лажани и Афанасий Селишчев
Никола Киров
Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Свети Никола (Лажани)
„Свети Никола“ („Свети Никола“) е православна църква в прилепското село Лажани, Северна Македония.
Виж Лажани и Свети Никола (Лажани)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Лажани и Северна Македония
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Лажани и Македонци (нация)
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Лажани и Македония. Етнография и статистика
Ипче Ахмедовски
Еюп (Ипче) Ахмедовски, известен също като Мали Рамбо (Ејуп Ахмедовски, Ипче Ахмедовски), е югославски и сръбски музикант, активен в периода между 1986 – 1994 година.
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Лажани и Българска екзархия
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Лажани и Димитър Мишев (публицист)
Долнени (община)
Долнени (Општина Долнени) е община, разположена в централната част на Северна Македония в северната част на Пелагония - Прилепското поле.
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Лажани и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Вижте също
Села в община Долнени
- Бело поле (община Долнени)
- Браилово
- Вранче
- Големо Мраморани
- Горно село (община Долнени)
- Гостиражни
- Дебреще
- Десово
- Долгаец
- Долнени
- Дреновци
- Дупячани
- Дъбяни
- Жабяни
- Житоше
- Забърчани
- Заполжани
- Зързе
- Костинци
- Кошино
- Кутлешево
- Лажани
- Локвени
- Мало Мраморани
- Маргари
- Небрегово
- Новоселани (община Долнени)
- Пещалево
- Рилево
- Ропотово
- Сарандиново
- Секирци
- Сенокос (община Долнени)
- Слепче (община Долнени)
- Сливие
- Средорек (община Долнени)
- Стровия
- Църнилище