Съдържание
23 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Първа световна война, Прилеп (град), Прилепско поле, Пелагония, Османска империя, Афанасий Селишчев, Стефан Шиндилов, Стефан Веркович, Свето Преображение (Зързе), Северна Македония, Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, Цариградска патриаршия, Читалище „Екзарх Йосиф“, Македонци (нация), Македония. Етнография и статистика, Българска екзархия, Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944), Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Долнени (община), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Долнени
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Зързе и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Зързе и Първа световна война
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Прилепско поле
#виж Пелагония.
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Стефан Шиндилов
Стефан Костадинов Шиндилов, наречен Шиндил или Шундула, е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Стефан Веркович
Стефан Илич Веркович (Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
Свето Преображение (Зързе)
#пренасочване Зързенски манастир.
Виж Зързе и Свето Преображение (Зързе)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ (в превод на български „Топографическо-етнографически очерк на Македония“) е книга на Стефан Веркович, отпечатана на руски език в 1889 година в Санкт Петербург.
Виж Зързе и Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Виж Зързе и Цариградска патриаршия
Читалище „Екзарх Йосиф“
Читалище „ЕкзархЙосиф“ е българско читалище в село Зързе, основано на 6 май 1943 година по време на Българското управление в Македония (1941 – 1944).
Виж Зързе и Читалище „Екзарх Йосиф“
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Зързе и Македония. Етнография и статистика
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Зързе и Българска екзархия
Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
България и земите под българско управление по време на Втората световна война Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите.
Виж Зързе и Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Зързе и Димитър Мишев (публицист)
Долнени (община)
Долнени (Општина Долнени) е община, разположена в централната част на Северна Македония в северната част на Пелагония - Прилепското поле.
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Зързе и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Вижте също
Села в община Долнени
- Бело поле (община Долнени)
- Браилово
- Вранче
- Големо Мраморани
- Горно село (община Долнени)
- Гостиражни
- Дебреще
- Десово
- Долгаец
- Долнени
- Дреновци
- Дупячани
- Дъбяни
- Жабяни
- Житоше
- Забърчани
- Заполжани
- Зързе
- Костинци
- Кошино
- Кутлешево
- Лажани
- Локвени
- Мало Мраморани
- Маргари
- Небрегово
- Новоселани (община Долнени)
- Пещалево
- Рилево
- Ропотово
- Сарандиново
- Секирци
- Сенокос (община Долнени)
- Слепче (община Долнени)
- Сливие
- Средорек (община Долнени)
- Стровия
- Църнилище