Отваряне в Google MapsСъдържание
20 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Първа световна война, Прилеп (град), Прилепско поле, Пройче Найдоски, Пелагония, Османска империя, Афанасий Селишчев, Стефан Димитров (революционер), Свети Никола (Прилепец), Северна Македония, Македония. Етнография и статистика, Иван Дуриданов, Българска екзархия, Бабуна (планина), Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Долнени (община), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Долнени
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Гостиражни и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Гостиражни и Константинопол
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Гостиражни и Първа световна война
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Виж Гостиражни и Прилеп (град)
Прилепско поле
#виж Пелагония.
Виж Гостиражни и Прилепско поле
Пройче Найдоски
Пройче Велянов Найдоски (Пројче Вељанов Најдоски) с псевдоним Сокле е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Виж Гостиражни и Пройче Найдоски
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Гостиражни и Османска империя
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Виж Гостиражни и Афанасий Селишчев
Стефан Димитров (революционер)
Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Виж Гостиражни и Стефан Димитров (революционер)
Свети Никола (Прилепец)
„Свети Никола“ („Свети Никола“) е възрожденска православна църква в прилепското село Прилепец, Република Македония.
Виж Гостиражни и Свети Никола (Прилепец)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Гостиражни и Северна Македония
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Гостиражни и Македония. Етнография и статистика
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.
Виж Гостиражни и Иван Дуриданов
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Гостиражни и Българска екзархия
Бабуна (планина)
Бабуна (Бабуна) е планина в централната част на Северна Македония.
Виж Гостиражни и Бабуна (планина)
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Гостиражни и Димитър Мишев (публицист)
Долнени (община)
Долнени (Општина Долнени) е община, разположена в централната част на Северна Македония в северната част на Пелагония - Прилепското поле.
Виж Гостиражни и Долнени (община)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Гостиражни и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Вижте също
Села в община Долнени
- Бело поле (община Долнени)
- Браилово
- Вранче
- Големо Мраморани
- Горно село (община Долнени)
- Гостиражни
- Дебреще
- Десово
- Долгаец
- Долнени
- Дреновци
- Дупячани
- Дъбяни
- Жабяни
- Житоше
- Забърчани
- Заполжани
- Зързе
- Костинци
- Кошино
- Кутлешево
- Лажани
- Локвени
- Мало Мраморани
- Маргари
- Небрегово
- Новоселани (община Долнени)
- Пещалево
- Рилево
- Ропотово
- Сарандиново
- Секирци
- Сенокос (община Долнени)
- Слепче (община Долнени)
- Сливие
- Средорек (община Долнени)
- Стровия
- Църнилище