По-бързо от браузъра!
17 отношения: Камен Луков, Огоста, Сърбия, Сърбохърватски език, Спасовден, Тимок, Унгария, Чипровско въстание, Македония (област), Мизия, Искър, Иван Дуриданов, България, Възнесение Господне, Дунавска равнина, Древен Рим, 1869.
Камен Луков
Камен Луков Пейнски е български офицер, капитан.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Камен Луков · Виж повече »
Огоста
Огоста (в Античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Огоста · Виж повече »
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Сърбия · Виж повече »
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Сърбохърватски език · Виж повече »
Спасовден
#виж Възнесение Господне.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Спасовден · Виж повече »
Тимок
Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (Timok, понякога Велики Тимок; Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска област – община Брегово).
New!!: Копиловци (област Монтана) и Тимок · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Унгария · Виж повече »
Чипровско въстание
Чипровското въстание от 1688 г.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Чипровско въстание · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Македония (област) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Мизия · Виж повече »
Искър
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Искър · Виж повече »
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Иван Дуриданов · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Копиловци (област Монтана) и България · Виж повече »
Възнесение Господне
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Възнесение Господне · Виж повече »
Дунавска равнина
Ком Дунавската равнина (или Дунавска хълмиста равнина) е една от петте физикогеографски зони на България.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Дунавска равнина · Виж повече »
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
New!!: Копиловци (област Монтана) и Древен Рим · Виж повече »
1869
Входът на църквата в село Сваленик, въздигната през 1869.
