Съдържание
65 отношения: CCD, NASA, S/2005 S 1, The New York Times, Кристиян Хюйгенс, Кристиан Хюйгенс, Калифорнийски технологичен институт, Космическа програма на СССР, Кейп Канаверъл, Кейп Канаверал, Палена (спътник), Планетарен пръстен, Астрономическа единица, Адрастея (спътник), Айнщайн, НАСА, САЩ, Сатурн (планета), Слънце, Слънчев вятър, Слънчева система, Спускаем модул, Титан (спътник), Телеметрия, Флорида, Фобос (мисия), Феба (спътник), Юпитер (планета), Япет (спътник), Марс (планета), Метис (спътник), Метония (спътник), Италианска космическа агенция, Земя (планета), Вселена, Вояджър (програма), Вояджър 2, Военновъздушни сили на САЩ, Голямо червено петно, Джовани Доменико Касини, ЕКА, Европейска космическа агенция, Електрически заряд, Енцелад (спътник), Лаборатория за реактивно движение, 1 юли, 1 май, 10 октомври, 11 юни, 14 януари, ... Разширете индекс (15 Повече ▼) »
- Сонди на ЕКА
CCD
корпус Charge-Coupled Device /CCD/ (в превод зарядо-свързан прибор) или Елемент със зарядна връзка /ЕЗВ/ е специализирана аналогова интегрална схема, способна да съхранява, премества и обработва електрически заряди, изработена от силиций.
NASA
#виж НАСА.
S/2005 S 1
Дафнис е вътрешен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и S/2005 S 1
The New York Times
#виж Ню Йорк Таймс.
Виж Касини-Хюйгенс и The New York Times
Кристиян Хюйгенс
#виж Кристиан Хюйгенс.
Виж Касини-Хюйгенс и Кристиян Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
Виж Касини-Хюйгенс и Кристиан Хюйгенс
Калифорнийски технологичен институт
Калифорнийският технологичен институт, известен още като Калтек (California Institute of Technology или Caltech) е частен, смесен университет намиращ се в Пасадена, Калифорния в САЩ.
Виж Касини-Хюйгенс и Калифорнийски технологичен институт
Космическа програма на СССР
#пренасочване Космонавтика в СССР.
Виж Касини-Хюйгенс и Космическа програма на СССР
Кейп Канаверъл
#виж Канаверал (нос).
Виж Касини-Хюйгенс и Кейп Канаверъл
Кейп Канаверал
#виж Канаверал (нос).
Виж Касини-Хюйгенс и Кейп Канаверал
Палена (спътник)
Палена е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Палена (спътник)
Планетарен пръстен
пръстените на Сатурн. Планетарен пръстен е образувание или система от образувания във формата на плосък диск около дадена планета, съставено от космически междупланетарен прах, лед и газове.
Виж Касини-Хюйгенс и Планетарен пръстен
Астрономическа единица
Астрономическа единица (международен символ au, среща се и a.u. и AU) е мерна единица за дължина, представляваща средното аритметично на минималното и максималното разстояние на Земята до Слънцето (афелий и перихелий) или приблизително средното разстояние между тях.
Виж Касини-Хюйгенс и Астрономическа единица
Адрастея (спътник)
Адрастея е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер.
Виж Касини-Хюйгенс и Адрастея (спътник)
Айнщайн
#виж Алберт Айнщайн.
НАСА
''„Синьото топче“'' е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа на Аполо 17 Първото изстрелване на ''Колумбия'' на 12 април 1981 Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания.
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Касини-Хюйгенс и Сатурн (планета)
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Слънчев вятър
Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.
Виж Касини-Хюйгенс и Слънчев вятър
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Касини-Хюйгенс и Слънчева система
Спускаем модул
Изпробване на въздушните възглавници на Марс Патфайндър. Спускаемият модул е космически апарат, който се спуска и достига повърхността на даден астрономически обект.
Виж Касини-Хюйгенс и Спускаем модул
Титан (спътник)
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.
Виж Касини-Хюйгенс и Титан (спътник)
Телеметрия
Телеметрия е дял от комуникационната техника за изучаване на методите и средствата за автоматизирано събиране на данни от разстояние, постъпващи от дистанционно разположени датчици, сензори, видеокамери, тахометри, и др.
Виж Касини-Хюйгенс и Телеметрия
Флорида
Фло̀рида (Florida) е щат в САЩ със столица Талахаси.
Фобос (мисия)
#виж Фобос (програма).
Виж Касини-Хюйгенс и Фобос (мисия)
Феба (спътник)
Феба е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Феба (спътник)
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Касини-Хюйгенс и Юпитер (планета)
Япет (спътник)
Япет е третият по големина естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Япет (спътник)
Марс (планета)
#пренасочване Марс.
Виж Касини-Хюйгенс и Марс (планета)
Метис (спътник)
#пренасочване Метида (спътник).
Виж Касини-Хюйгенс и Метис (спътник)
Метония (спътник)
Метония е най-малкият естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Метония (спътник)
Италианска космическа агенция
Италианската космическа агенция или ИКА (Agenzia Spaziale Italiana, ASI) е основана пре 1988 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Италианска космическа агенция
Земя (планета)
#виж Земя.
Виж Касини-Хюйгенс и Земя (планета)
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Вояджър (програма)
Макет на апаратите от мисията Вояджър Изстрелване на Вояджър 2 с ракетата Титан 3Е Кентавър Траекториите на ''Вояджър-1'' и ''Вояджър-2'' Програмата Вояджър (voyager – „пътешественик“) включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2, изстреляни през 1977 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Вояджър (програма)
Вояджър 2
Вояджър 2 (Voyager 2) е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Вояджър 2
Военновъздушни сили на САЩ
Военновъздушни сили на САЩ Военновъздушните сили на Съединените американски щати (United States Air Force, съкратено USAF) е клон на Въоръжените сили на САЩ и една от общо седемте служби на САЩ, които са униформени.
Виж Касини-Хюйгенс и Военновъздушни сили на САЩ
Голямо червено петно
Голямото червено петно снимано от Вояджър 1 през 1979 г. Снимка на Юпитер от Пионер 10, показваща по-ярко оцветено Голямо червено петно, 1974 г. Приблизително сравнение със Земята.
Виж Касини-Хюйгенс и Голямо червено петно
Джовани Доменико Касини
Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.
Виж Касини-Хюйгенс и Джовани Доменико Касини
ЕКА
#виж Европейска космическа агенция.
Европейска космическа агенция
Европейската космическа агенция или ЕКА (Agence spatiale européenne или ASE, European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Европейска космическа агенция
Електрически заряд
Електрически заряд (или количество електричество) е физическа характеристика на материята, водеща до поява на сила, когато се намира в близост до друга електрически заредена материя.
Виж Касини-Хюйгенс и Електрически заряд
Енцелад (спътник)
Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Енцелад (спътник)
Лаборатория за реактивно движение
Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
Виж Касини-Хюйгенс и Лаборатория за реактивно движение
1 юли
1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година).
1 май
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).
10 октомври
10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна).
Виж Касини-Хюйгенс и 10 октомври
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
14 януари
14 януари е 14-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Касини-Хюйгенс и 14 януари
15 януари
15 януари е 15-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Касини-Хюйгенс и 15 януари
15 октомври
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна).
Виж Касини-Хюйгенс и 15 октомври
1999
Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
2 юли
2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).
2000
Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.
2003
Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
2005
2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
25 декември
25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна).
Виж Касини-Хюйгенс и 25 декември
27 октомври
27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна).
Виж Касини-Хюйгенс и 27 октомври
28 юни
28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).
3 май
3 май е 123-тият ден в годината според григорианския календар (124-ти през високосна).
30 декември
30 декември е 364-тият ден в годината според григорианския календар (365-и през високосна година).
Виж Касини-Хюйгенс и 30 декември
6 март
6 март е 65-ият ден в годината според григорианския календар (66-и през високосна година).
9 февруари
9 февруари е 40-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Касини-Хюйгенс и 9 февруари
Вижте също
Сонди на ЕКА
- JUICE
- XEUS
- Бигъл 2
- Венера Експрес
- Джеймс Уеб (телескоп)
- Джото (космически апарат)
- Едингтън (космически апарат)
- Екзомарс
- Касини-Хюйгенс
- Марс Експрес
- Марс Семпъл Ретърн
- НетЛендър
- Одисей (мисия)
- Розета (космически апарат)
- СМАРТ-1
- СОХО (космически апарат)
- Солар Орбитър
- Халеева армада
- Хершел (космическа обсерватория)