Съдържание
55 отношения: Cassini-Huygens, S/2004 S 4, Купести облаци, Кракен (море), Касини (пояснение), Касини-Хюйгенс (апарат), Калипсо (спътник), Космонавтика, Пръстени на Сатурн, Палена (спътник), Пан (спътник), Пандора (спътник), Полидевк (спътник), Орбитален апарат, Атлас (спътник), Автоматична междупланетна станция, Равноденствие, Рея (спътник), Стаматиос Кримигис, Сатурн (планета), Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности, Титан (спътник), Тетида (спътник), Телесто (спътник), Феба (спътник), Хюйгенс (пояснение), Хидроксил, Хималия (спътник), Хиперион (спътник), Юпитер (планета), Янус (спътник), Япет (спътник), Маринър, Магелан (космически апарат), Мимас (спътник), Метония (спътник), Италианска космическа агенция, Изследване на Сатурн, Време (метеорология), Венера (планета), Венера Експрес, Драконова буря, Дафнис (спътник), Диона (спътник), Естествени спътници на Сатурн, Европейска космическа агенция, Елена (спътник), Енцелад (спътник), Епиметей (спътник), Лаборатория за реактивно движение, ... Разширете индекс (5 Повече ▼) »
Cassini-Huygens
#виж Касини-Хюйгенс.
Виж Касини-Хюйгенс и Cassini-Huygens
S/2004 S 4
S/2004 S 4 е условно обозначение на непотвърден обект видим от орбитата на Сатурн от вътрешната страна на Ф-пръстена на 21 юни 2004 от Джоузеф Спитале от научния екип на Касини-Хюйгенс.
Виж Касини-Хюйгенс и S/2004 S 4
Купести облаци
Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.
Виж Касини-Хюйгенс и Купести облаци
Кракен (море)
Морето Кракен, цветовете са условни Морето Кракен (Kraken Mare) е едно от въглеводородните морета на Титан, (спътника на Сатурн).
Виж Касини-Хюйгенс и Кракен (море)
Касини (пояснение)
Касини може да се отнася за.
Виж Касини-Хюйгенс и Касини (пояснение)
Касини-Хюйгенс (апарат)
#виж Касини-Хюйгенс.
Виж Касини-Хюйгенс и Касини-Хюйгенс (апарат)
Калипсо (спътник)
Калипсо е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Калипсо (спътник)
Космонавтика
Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.
Виж Касини-Хюйгенс и Космонавтика
Пръстени на Сатурн
Изображение от ''Вояджър 2'' на Сатурн, хвърлящ сянка върху пръстените си. Пръстените на Сатурн са най-голямата система от планетарни пръстени в Слънчевата система.
Виж Касини-Хюйгенс и Пръстени на Сатурн
Палена (спътник)
Палена е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Палена (спътник)
Пан (спътник)
Пан е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от древногръцката митология Пан.
Виж Касини-Хюйгенс и Пан (спътник)
Пандора (спътник)
Пандора е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Пандора (спътник)
Полидевк (спътник)
Полидевк е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Полидевк (спътник)
Орбитален апарат
Марс Глобъл Сървейър е орбитален апарат изстрелян да изследва Марс. Орбиталният апарат е космически апарат, който обикаля в орбита около планета или естествен спътник без да каца за да изследва повърхността от разстояние.
Виж Касини-Хюйгенс и Орбитален апарат
Атлас (спътник)
Атлас е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Атлас (спътник)
Автоматична междупланетна станция
АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на ЗемятаBrian Harvey, ''Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects''. Springer, 2007, p.26.
Виж Касини-Хюйгенс и Автоматична междупланетна станция
Равноденствие
Равноденствие (''Equinox'') и слънцестоене (''Solstice''): в момента на равноденствие светлата и тъмната част на земното кълбо са еднакви за двете полукълба.
Виж Касини-Хюйгенс и Равноденствие
Рея (спътник)
Рея е вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан.
Виж Касини-Хюйгенс и Рея (спътник)
Стаматиос Кримигис
Стаматиос (Том) М.
Виж Касини-Хюйгенс и Стаматиос Кримигис
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Касини-Хюйгенс и Сатурн (планета)
Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности
ровър на Марс Лунар Роувър от мисия Аполо 15, изоставен на лунната повърхност Титан 75px Списък на обекти с човешки произход на Венера 75px Списък на обекти с човешки произход на Луната 75px Списък на обекти с човешки произход на Марс.
Виж Касини-Хюйгенс и Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности
Титан (спътник)
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.
Виж Касини-Хюйгенс и Титан (спътник)
Тетида (спътник)
Тетида е естествен спътник на Сатурн, открит от Джовани Доменико Касини през 1684 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Тетида (спътник)
Телесто (спътник)
Телесто е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Телесто (спътник)
Феба (спътник)
Феба е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Феба (спътник)
Хюйгенс (пояснение)
Хюйгенс може да стнася за.
Виж Касини-Хюйгенс и Хюйгенс (пояснение)
Хидроксил
Хидроксил в химията е съединение на кислороден атом с водороден атом с ковалентна химична връзка.
Виж Касини-Хюйгенс и Хидроксил
Хималия (спътник)
Хималия е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Дилон Перин в обсерваторията Лик през 1904 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Хималия (спътник)
Хиперион (спътник)
Хиперион е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Хиперион (спътник)
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Касини-Хюйгенс и Юпитер (планета)
Янус (спътник)
Янус е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от римската митология Янус.
Виж Касини-Хюйгенс и Янус (спътник)
Япет (спътник)
Япет е третият по големина естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Япет (спътник)
Маринър
Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 и 2 в Космоса Маринър 3 и 4 Маринър 5 Маринър 9 Маринър 10 Програмата Маринър (Mariner program) е програма ръководена от американската космическа агенция НАСА за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий.
Магелан (космически апарат)
Магелан е космически апарат, изпратен по програма на НАСА към Венера с цел изследване на планетата.
Виж Касини-Хюйгенс и Магелан (космически апарат)
Мимас (спътник)
Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Мимас (спътник)
Метония (спътник)
Метония е най-малкият естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Метония (спътник)
Италианска космическа агенция
Италианската космическа агенция или ИКА (Agenzia Spaziale Italiana, ASI) е основана пре 1988 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Италианска космическа агенция
Изследване на Сатурн
Планетата Сатурн е изследван само чрез космически сонди.
Виж Касини-Хюйгенс и Изследване на Сатурн
Време (метеорология)
Гръмотевична буря над Мадейра Метеорологичното време е съвкупността от метеорологични явления, които се случват в атмосферата на дадено място и в даден момент от времето, и по-конкретно онези, които се случват в хидросферата и тропосферата на Земята.
Виж Касини-Хюйгенс и Време (метеорология)
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Касини-Хюйгенс и Венера (планета)
Венера Експрес
Венера Експрес е първата мисия до Венера предприета от Европейската космическа агенция (ЕКА).
Виж Касини-Хюйгенс и Венера Експрес
Драконова буря
Драконовата буря в южното полукълбо на Сатурн Драконова буря (наречена така през 2004 г. заради необикновената си форма) е името, дадено на голяма, ярка конвекционна буря на южното полукълбо на планета Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Драконова буря
Дафнис (спътник)
Дафнис е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Дафнис (спътник)
Диона (спътник)
Диона е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Диона (спътник)
Естествени спътници на Сатурн
Сатурновата система (монтаж) За Сатурн са известни 117 естествени спътника.
Виж Касини-Хюйгенс и Естествени спътници на Сатурн
Европейска космическа агенция
Европейската космическа агенция или ЕКА (Agence spatiale européenne или ASE, European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Европейска космическа агенция
Елена (спътник)
Елена е естествен спътник на Сатурн.
Виж Касини-Хюйгенс и Елена (спътник)
Енцелад (спътник)
Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г.
Виж Касини-Хюйгенс и Енцелад (спътник)
Епиметей (спътник)
Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей.
Виж Касини-Хюйгенс и Епиметей (спътник)
Лаборатория за реактивно движение
Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
Виж Касини-Хюйгенс и Лаборатория за реактивно движение
1 юли
1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година).
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
14 януари
14 януари е 14-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Касини-Хюйгенс и 14 януари
15 октомври
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна).
Виж Касини-Хюйгенс и 15 октомври
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.