Съдържание
7 отношения: Компютърна програма, Обединение (теория на множествата), Разлика (теория на множествата), Сечение (теория на множествата), Теория на множествата, Булева алгебра, Дизюнкция.
Компютърна програма
Микроконтролерът отдясно на тази USB флашка се контролира от вградената в него компютърна програма. Компютърната програма или още софтуерна програма, или накратко програма е съвкупност от инструкции към компютъра, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат.
Виж Закони на Де Морган и Компютърна програма
Обединение (теория на множествата)
Обединение на две множества:~A \cup B Под обединение на две множества А и В се разбира множеството C.
Виж Закони на Де Морган и Обединение (теория на множествата)
Разлика (теория на множествата)
В теорията на множествата разлика на две множества A и B се нарича резултантно множество, чиито елементи са елементи на А, но не са елементи на B: Изваждането на 2 множества едно от друго не притежава свойството асоциативност и комутативност.
Виж Закони на Де Морган и Разлика (теория на множествата)
Сечение (теория на множествата)
Сечение на две множества:~A \cap B Под сечение на две множества А и В разбираме множеството C.
Виж Закони на Де Морган и Сечение (теория на множествата)
Теория на множествата
множества. Теория на множествата е дял от математиката, която изучава множествата, като съвкупност от обекти.
Виж Закони на Де Морган и Теория на множествата
Булева алгебра
Булевата алгебра (или алгебра на съжденията) е специална алгебрична структура, която съдържа логическите оператори И, ИЛИ, НЕ, както и множествените функции сечение, обединение, допълнение.
Виж Закони на Де Морган и Булева алгебра
Дизюнкция
Дизюнкцията \scriptstyle A \lor B, представена чрез диаграмите на Вен като обединение на множества: нещата, които са ''А'' или ''В'' Дизюнкция се нарича както едно сложно (съобщително) изречение, възникнало от свързването на две (съобщителни) изречения чрез съюза „или“ (които играят ролята на негови „подизречения“, наричани „дизюнкти“), така и самият съюз „или“, разбиран в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно дизюнктивно изречение е истинно (има стойност по истинност И), когато поне едно от неговите подизречения е истинно, и неистинно (има стойност по истинност Н), когато всяко от тяхе неистинно.