По-бързо от браузъра!
59 отношения: Курбат Иванов, Калар, Киренга, Кодар, Пьотър Бекетов, Патомска планинска земя, Петер Симон Палас, Ольокма, Ольокмински Становик, Онон, Арсений Усолцев, Аргун (река в Азия), Александър Герасимов, Амур, Никита Соколов, Нерча, Русия, Сибир, Северобайкалска планинска земя, Северомуйски хребет, Северен ледовит океан, Селенга, Тунгир, Тихия океан, Удокан, Хамар-Дабан, Хилок, Ципа (река), Чикой, Шилка (река), Южномуйски хребет, Яблонов хребет, Муйско-Куандинска котловина, Монголия, Иркутска област, Игнатий Милованов, Икатски хребет, Ингода, Зун-Торей, Забайкалски край, Бурятия, Барун-Торей, Баргузинска котловина, Баргузински хребет, Байкал, Витим, Витимско плато, Владимир Обручев, Густав Раде, Газимур, ..., Горночарска котловина, Горноангарска котловина, Даниел Готлиб Месершмит, Джида (река), Джидински хребет, Ерик Лаксман, Лудвиг Шварц, Йохан Готлиб Георги, Йохан Георг Гмелин. Разширете индекс (9 Повече ▼) »
Курбат Иванов
Курбат Афанасиевич Иванов (Курбат Афанасьевич Иванов) е руски енисейски казак и пътешественик-изследовател.
New!!: Задбайкалие и Курбат Иванов · Виж повече »
Калар
Карта на водосборния басейн на река Витим Кала̀р е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Витим.
New!!: Задбайкалие и Калар · Виж повече »
Киренга
Карта на водосборния басейн на река Лена Кѝренга е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област, десен приток на Лена.
New!!: Задбайкалие и Киренга · Виж повече »
Кодар
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребета Кода̀р (Кодар) е високопланински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната източна част на Иркутска област на Русия.
New!!: Задбайкалие и Кодар · Виж повече »
Пьотър Бекетов
Пьотър Иванович Бекетов (Пётр Иванович Бекетов) е руски войвода, пътешественик, изследовател на Сибир, основател на няколко сибирски града – Якутск, Чита, Нерчинск, Ольокминск.
New!!: Задбайкалие и Пьотър Бекетов · Виж повече »
Патомска планинска земя
Па̀томската планинска земя (Патомское нагорье) е планинска земя в Източен Сибир, разположено в източната част на Иркутска област, крайните северни части на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
New!!: Задбайкалие и Патомска планинска земя · Виж повече »
Петер Симон Палас
Петер Симон Палас (Peter Simon Pallas; Пётр Симон Паллас) е знаменит германски и руски изследовател, зоолог, геолог и ботаник, работил дълго време и в Русия; член на Санктпетербургската академия на науките, професор в Санктпетербургския университет.
New!!: Задбайкалие и Петер Симон Палас · Виж повече »
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
New!!: Задбайкалие и Ольокма · Виж повече »
Ольокмински Становик
Физикогеографска карта на Забайкалски край Ольо̀кминският Становѝк (Олëкминский Становик) е планинска земя в Източното Забайкалие, в източната част на Забайкалски край и крайната западна част на Амурска област на Русия.
New!!: Задбайкалие и Ольокмински Становик · Виж повече »
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Задбайкалие и Онон · Виж повече »
Арсений Усолцев
Арсений Фьодорович Усолцев (Арсений Фëдорович Усольцев) е руски изследовател, топограф.
New!!: Задбайкалие и Арсений Усолцев · Виж повече »
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
New!!: Задбайкалие и Аргун (река в Азия) · Виж повече »
Александър Герасимов
Александър Павлович Герасимов (Александр Павлович Герасимов) е виден руски геолог, картограф, вулканолог, изследовател на Задбайкалието.
New!!: Задбайкалие и Александър Герасимов · Виж повече »
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
New!!: Задбайкалие и Амур · Виж повече »
Никита Соколов
Никита Петрович Соколов е руски изследовател, химик и минералог, академик от Руската академия на науките (1784).
New!!: Задбайкалие и Никита Соколов · Виж повече »
Нерча
Карта на водосборния басейн на река Шилка Нерча̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, ляв приток на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Задбайкалие и Нерча · Виж повече »
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
New!!: Задбайкалие и Русия · Виж повече »
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
New!!: Задбайкалие и Сибир · Виж повече »
Северобайкалска планинска земя
Северобайкалската планинска земя (Северо-Байкальское нагарье) е планинска земя в Южен Сибир, разположена в северната част на Република Бурятия и североизточната част на Иркутска област в Русия.
New!!: Задбайкалие и Северобайкалска планинска земя · Виж повече »
Северомуйски хребет
Северому̀йският хребет (Северо-Муйский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалие, разположен в североизточната част на Република Бурятия и частично в Иркутска област в Русия.
New!!: Задбайкалие и Северомуйски хребет · Виж повече »
Северен ледовит океан
Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика.
New!!: Задбайкалие и Северен ледовит океан · Виж повече »
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
New!!: Задбайкалие и Селенга · Виж повече »
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
New!!: Задбайкалие и Тунгир · Виж повече »
Тихия океан
#виж Тихи океан.
New!!: Задбайкалие и Тихия океан · Виж повече »
Удокан
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребетът Удокан (Удокан) е планински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
New!!: Задбайкалие и Удокан · Виж повече »
Хамар-Дабан
Хама̀р-Даба̀н (Хама̀р-Даба̀н; Һамар дабаан, хамар — «нос» или hамар — «орех», дабаан — «проход, хребет») е планински хребет в Прибайкалието, разположен в западната част на Република Бурятия и най-южната част на Иркутска област в Русия.
New!!: Задбайкалие и Хамар-Дабан · Виж повече »
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
New!!: Задбайкалие и Хилок · Виж повече »
Ципа (река)
Карта на водосборния басейн на река Витим Ципа е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, ляв приток на Витим.
New!!: Задбайкалие и Ципа (река) · Виж повече »
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
New!!: Задбайкалие и Чикой · Виж повече »
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
New!!: Задбайкалие и Шилка (река) · Виж повече »
Южномуйски хребет
Южному̀йският хребет (Южно-Муйский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалие, разположен в североизточната част на Република Бурятия в Русия.
New!!: Задбайкалие и Южномуйски хребет · Виж повече »
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
New!!: Задбайкалие и Яблонов хребет · Виж повече »
Муйско-Куандинска котловина
Муйско-Куандинската котловина (Муйско-Куандинская котловина) е междупланинска котловина в северната част на Забайкалието разположена в крайната североизточна част на Бурятия и крайната северозападна част на Забайкалски край в Русия.
New!!: Задбайкалие и Муйско-Куандинска котловина · Виж повече »
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
New!!: Задбайкалие и Монголия · Виж повече »
Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг.
New!!: Задбайкалие и Иркутска област · Виж повече »
Игнатий Милованов
Игнатий Михайлович Милованов е руски пътешественик-изследовател и дипломат от XVII век.
New!!: Задбайкалие и Игнатий Милованов · Виж повече »
Икатски хребет
Ика̀тския хребет (Икатский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в северната част на Република Бурятия, Русия.
New!!: Задбайкалие и Икатски хребет · Виж повече »
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Задбайкалие и Ингода · Виж повече »
Зун-Торей
Зун-Торѐй е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край.
New!!: Задбайкалие и Зун-Торей · Виж повече »
Забайкалски край
Физикогеографска карта на Забайкалски край Забайкалски край е субект на Руската федерация.
New!!: Задбайкалие и Забайкалски край · Виж повече »
Бурятия
Република Бурятия (Буряад Улас, Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация.
New!!: Задбайкалие и Бурятия · Виж повече »
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
New!!: Задбайкалие и Барун-Торей · Виж повече »
Баргузинска котловина
Баргузинската котловина (Баргузинская котловина) е междупланинска котловина в Забайкалието, в северозападната част на Република Бурятия, разположена между Баргузинския хребет на запад и Икатския хребет на изток.
New!!: Задбайкалие и Баргузинска котловина · Виж повече »
Баргузински хребет
Баргузѝнският хребет (Баргузинский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в северозападната част на Република Бурятия, Русия.
New!!: Задбайкалие и Баргузински хребет · Виж повече »
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
New!!: Задбайкалие и Байкал · Виж повече »
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
New!!: Задбайкалие и Витим · Виж повече »
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Задбайкалие и Витимско плато · Виж повече »
Владимир Обручев
Владимир Афанасиевич Обручев (Владимир Афанасьевич Обручев) е руски геолог и географ, изследовател на Сибир, Централна и Средна Азия, академик на АН на СССР (1929; член-кореспондент от 1921), герой на социалистическия труд (1945).
New!!: Задбайкалие и Владимир Обручев · Виж повече »
Густав Раде
Густав Фердинанд Рихард Раде (Gustav Ferdinand Richard Radde; Густав Иванович Радде) е германски зоолог и ботаник, изследовател на Сибир и Кавказ, работил дълги години в Русия.
New!!: Задбайкалие и Густав Раде · Виж повече »
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
New!!: Задбайкалие и Газимур · Виж повече »
Горночарска котловина
Горночарската котловина (Верхнечарская котловина) е котловина разположена в северна част на Забайкалски край, Русия.
New!!: Задбайкалие и Горночарска котловина · Виж повече »
Горноангарска котловина
Горноангарската котловина (Верхнеангарскаь котловина) е котловина, разположена в крайната северна част на Република Бурятия, Русия.
New!!: Задбайкалие и Горноангарска котловина · Виж повече »
Даниел Готлиб Месершмит
Даниел Готлиб Месершмит (Daniel Gottlieb Messerschmidt; Даниэль (Даниил) Готлиб Мессершмидт) е германски лекар и ботаник на руска служба.
New!!: Задбайкалие и Даниел Готлиб Месершмит · Виж повече »
Джида (река)
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Джида̀ (на бурятски: Зэдэ) е река в Азиатската част на Русия, Република Бурятия ляв приток на Селенга.
New!!: Задбайкалие и Джида (река) · Виж повече »
Джидински хребет
Джидинският хребет (Джидинский хребет; Зэдийн нуруу) е планински пограничен хребет в югозападното Задбайкалие, разположен в югозападната част на Република Бурятия, Русия и северната част на Монголия.
New!!: Задбайкалие и Джидински хребет · Виж повече »
Ерик Лаксман
Ерик Густав Лаксман (Eric Laxmann, Erik Laxman, Ericus Laxman, Erich Lachsmann; Erik Gustav Laxman; Эрик (Кирилл) Густавович Лаксман) е финландски химик, ботаник и географ на руска служба.
New!!: Задбайкалие и Ерик Лаксман · Виж повече »
Лудвиг Шварц
Лудвиг Едуардович Шварц (Людвиг Эдуардович Шварц; Peter Karl Ludwig Schwarz) e руски астроном и геодезист.
New!!: Задбайкалие и Лудвиг Шварц · Виж повече »
Йохан Готлиб Георги
Йохан Готлиб Георги (Johann Gottlieb Georgi; Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги) е германски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик-изследовател, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.
New!!: Задбайкалие и Йохан Готлиб Георги · Виж повече »
Йохан Георг Гмелин
Йохан Георг Гмелин (Johann Georg Gmelin; Иоганн Георг Гмелин) е германски естествоизпитател на руска служба, лекар, ботаник, етнограф, пътешественик, изследовател на Сибир и Урал.
New!!: Задбайкалие и Йохан Георг Гмелин · Виж повече »
