Съдържание
44 отношения: Крим, Каспийско море, Карл Ернст фон Баер, Кавказ, Прусия, Ока (Ангара), Археоложка, Аргун (река в Азия), Амур, Нерчинск, Русия, Руска империя, Руската империя, Сибир, Северна Африка, Тбилиси, Тифлис, Усури, Хубсугул, Хорасан, Чита, Шилка (река), Япония, Мунку Сардък, Иран, Иркутск, Източни Саяни, Източен Сибир, Индия, Задбайкалие, Задкавказие, Зоология, Байкал, Ботаника, Верхнеудинск, Гданск, Данциг, Етнография, Еврейската автономна област, Енисей, Лудвиг Шварц, Йохан Фридрих фон Брант, 16 март, 27 ноември.
- Германски ентомолози
- Германски орнитолози
Крим
Кримският полуостров, Крим (Крим, Кримський півострів; Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы; Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море.
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Виж Густав Раде и Каспийско море
Карл Ернст фон Баер
Карл Ернст фон Баер или Карл Максимович Баер (Karl Ernst von Baer; Карл Эрнст фон Бэр или Карл Максимович Бэр) е руски естественик, географ, пътешественик-изследовател от естонско-немски произход, един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия, академик от Петербургската академия на науките, президент на Руското ентомологично дружество.
Виж Густав Раде и Карл Ернст фон Баер
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Прусия
Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.
Ока (Ангара)
#пренасочване Ока (приток на Ангара).
Виж Густав Раде и Ока (Ангара)
Археоложка
#виж Археология.
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Густав Раде и Аргун (река в Азия)
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Нерчинск
Не́рчинск (Нерчинск; Нэршүү) е град в Забайкалски край, Русия.
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Густав Раде и Руска империя
Руската империя
#виж Руска империя.
Виж Густав Раде и Руската империя
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Северна Африка
Държавите от Южна Африка Северна Африка е географски, културен и исторически район в северната част от континента Африка.
Виж Густав Раде и Северна Африка
Тбилиси
Тбили́си (თბილისი, до 1936 г. Тифлис) е столицата на Грузия.
Тифлис
#виж Тбилиси.
Усури
Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на река Усури. Усу́ри (Уссури; 乌苏里江) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Приморски край и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян, десен приток на Амур.
Хубсугул
#виж Хьовсгьол (езеро).
Хорасан
Хорасан (на фарси: خراسان) е историко-географска област, включваща източните части от империята на Сасанидите.
Чита
Чита́ е град в Русия, административен център на Забайкалския край.
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Густав Раде и Шилка (река)
Япония
Япония (日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“, официално: '日本国',, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия.
Мунку Сардък
Мунку Сардък (Мунку-Сардык; Мүнхэ Һарьдаг – „вечно гол“) е висикопланински масив в Южен Сибир в планината Източни Саяни, издигащ се на границата между Русия (западната част на Бурятия) и Монголия.
Виж Густав Раде и Мунку Сардък
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Иркутск
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район.
Източни Саяни
Източните Саяни (Восточный Саян), е планинска система в Южен Сибир, в пределите на Русия (южната част на Красноярски край, североизточната част на Тува, западната част на Бурятия и южната част на Иркутска област) и северната част на Монголия, част от голямата планинска система Саяни.
Виж Густав Раде и Източни Саяни
Източен Сибир
#виж Сибир.
Виж Густав Раде и Източен Сибир
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Задбайкалие
Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.
Задкавказие
Карта на Кавказкия регион, 1994. Задкавказие или Южен Кавказ е геополитически регион, разположен на границата на Източна Европа и Югозападна Азия.
Зоология
Зоологията е наука за животните.
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Ботаника
Растенията Ботаниката (паша, фураж, трева) наричана още фитология, е наука за устройството, еволюцията, разпространението, значението и класификацията на растенията, процесите в тяхи взаимоотношенията им със заобикалящата ги среда.
Верхнеудинск
#виж Улан Уде.
Виж Густав Раде и Верхнеудинск
Гданск
Гданск или Данциг (Gdańsk; Gduńsk; Danzig) е шестият по големина град в Полша, най-важното полско пристанище и столица на Поморското войводство.
Данциг
#виж Гданск.
Етнография
Етнографията (ἔθνος – „народ“ и γράφω – „пиша“), още и народознание, е хуманитарна наука, която изучава утвърдилите се в традиции елементи на културата на даден народ или група народи – техните обичаи, бит, изкуство, облекло, език, занаяти, семейни и родови взаимоотношения, вярвания.
Еврейската автономна област
#виж Еврейска автономна област.
Виж Густав Раде и Еврейската автономна област
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Лудвиг Шварц
Лудвиг Едуардович Шварц (Людвиг Эдуардович Шварц; Peter Karl Ludwig Schwarz) e руски астроном и геодезист.
Виж Густав Раде и Лудвиг Шварц
Йохан Фридрих фон Брант
Йохан Фридрихфон Брант (Johann Friedrich von Brandt) е германски зоолог, работил дълго време в Русия.
Виж Густав Раде и Йохан Фридрих фон Брант
16 март
16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).
27 ноември
27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).
Вижте също
Германски ентомолози
- Алберт Велики
- Албрехт фон Халер
- Аугуст Бач
- Густав Раде
- Ернст Юнгер
- Йохан Кристиан фон Шребер
- Йохан Матеус Бехщайн
- Йохан Фишер фон Валдхайм
- Йохан Фридрих Гмелин
- Йохан Фридрих фон Брант
- Йохан Центуриус фон Хофмансег
- Йохан фон Спикс
- Карл Фердинанд Апун
- Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат
- Конрад фон Мегенберг
- Кристиан Готфрид Еренберг
- Мориц Алфонс Щюбел
- Хайнрих Кул
Германски орнитолози
- Густав Раде
- Едуард Пьопиг
- Едуард Рюпел
- Ернст Майр
- Йохан Георг Ваглер
- Йохан Готлиб Георги
- Йохан Матеус Бехщайн
- Йохан Фридрих Гмелин
- Йохан Фридрих фон Брант
- Йохан Центуриус фон Хофмансег
- Йохан Якоб Кауп
- Йохан фон Спикс
- Константин Вилхелм Ламберт Глогер
- Ото Финш
- Петер Симон Палас
- Рудолф Амандус Филипи
- Самуел Готлиб Гмелин
- Теодор фон Хойглин
- Хайнрих Густав Райхенбах
- Хайнрих Кул
- Херман Шлегел