По-бързо от браузъра!Прилики между Забайкалски край и Задбайкалие
Забайкалски край и Задбайкалие има 22 общи неща (в Юнионпедия): Пьотър Бекетов, Ольокма, Онон, Аргун (река в Азия), Амур, Нерча, Сибир, Северен ледовит океан, Селенга, Тунгир, Тихия океан, Хилок, Чикой, Шилка (река), Монголия, Иркутска област, Ингода, Зун-Торей, Барун-Торей, Байкал, Витим, Газимур.
Пьотър Бекетов
Пьотър Иванович Бекетов (Пётр Иванович Бекетов) е руски войвода, пътешественик, изследовател на Сибир, основател на няколко сибирски града – Якутск, Чита, Нерчинск, Ольокминск.
Забайкалски край и Пьотър Бекетов · Задбайкалие и Пьотър Бекетов ·
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Забайкалски край и Ольокма · Задбайкалие и Ольокма ·
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Забайкалски край и Онон · Задбайкалие и Онон ·
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Аргун (река в Азия) и Забайкалски край · Аргун (река в Азия) и Задбайкалие ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Забайкалски край · Амур и Задбайкалие ·
Нерча
Карта на водосборния басейн на река Шилка Нерча̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, ляв приток на река Шилка от басейна на Амур.
Забайкалски край и Нерча · Задбайкалие и Нерча ·
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Забайкалски край и Сибир · Задбайкалие и Сибир ·
Северен ледовит океан
Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика.
Забайкалски край и Северен ледовит океан · Задбайкалие и Северен ледовит океан ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Забайкалски край и Селенга · Задбайкалие и Селенга ·
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Забайкалски край и Тунгир · Задбайкалие и Тунгир ·
Тихия океан
#виж Тихи океан.
Забайкалски край и Тихия океан · Задбайкалие и Тихия океан ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Забайкалски край и Хилок · Задбайкалие и Хилок ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Забайкалски край и Чикой · Задбайкалие и Чикой ·
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Забайкалски край и Шилка (река) · Задбайкалие и Шилка (река) ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Забайкалски край и Монголия · Задбайкалие и Монголия ·
Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг.
Забайкалски край и Иркутска област · Задбайкалие и Иркутска област ·
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Забайкалски край и Ингода · Задбайкалие и Ингода ·
Зун-Торей
Зун-Торѐй е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край.
Забайкалски край и Зун-Торей · Задбайкалие и Зун-Торей ·
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
Барун-Торей и Забайкалски край · Барун-Торей и Задбайкалие ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Забайкалски край · Байкал и Задбайкалие ·
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Витим и Забайкалски край · Витим и Задбайкалие ·
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Забайкалски край и Задбайкалие са по-чести
- Какви са приликите между Забайкалски край и Задбайкалие
Сравнение между Забайкалски край и Задбайкалие
Забайкалски край има 45 връзки, докато Задбайкалие има 59. Тъй като те са по-чести 22, индекса Jaccard е 21.15% = 22 / (45 + 59).
Препратки
Тази статия показва връзката между Забайкалски край и Задбайкалие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
