Съдържание
72 отношения: Първа световна война, Павел Шафарик, Пловдив, Полянци (етнографска група), Поморавие, Петър Оджаков, Петко Славейков, Одеса, Народни песни на македонските българи, Найден Геров, Николай Палаузов, Неофит Рилски, Русия, Русе, Рупци (етнографска група), Райна Кацарова, Райно Попович, Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите, Станко Враз, Стоян Романски, Стоян Джуджев, Стефан Костов (писател), Стефан Бобчев, Стефан Веркович, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, София, Софийски университет, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Тутракан, Трявна, Унгария, Фотография, Христо Вакарелски, Юрий Венелин, Музей на дунавския риболов и лодкарство, Михаил Арнаудов, Москва, Иван Шишманов, Иван Богоров, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Жива старина, Захари Круша, Загреб, Български народни песни (сборник), България, Бяла черква, Бургас, БАН, Болград, Берковица, ... Разширете индекс (22 Повече ▼) »
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Етнография на България и Първа световна война
Павел Шафарик
Павел Йозеф Шафарик (Pavel Jozef Šafárik; Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет.
Виж Етнография на България и Павел Шафарик
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Етнография на България и Пловдив
Полянци (етнографска група)
Полянцѝте, наричани още хърцои са българска етнографска група, обитаваща ареала между Стара планина и река Дунав – от река Искър до Силистра.
Виж Етнография на България и Полянци (етнографска група)
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Виж Етнография на България и Поморавие
Петър Оджаков
Петър Василев Оджаков е български просветен деец, юрист, учител и фолклорист.
Виж Етнография на България и Петър Оджаков
Петко Славейков
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.
Виж Етнография на България и Петко Славейков
Одеса
Одески национален академичен театър за опера и балет Одеса (Одеса) е град в Украйна на Черно море.
Виж Етнография на България и Одеса
Народни песни на македонските българи
„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.
Виж Етнография на България и Народни песни на македонските българи
Найден Геров
Найден Геров Добревич е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, общественик.
Виж Етнография на България и Найден Геров
Николай Палаузов
Николай Христофорович Палаузов (също понякога и като Никола Палаузов) е български възрожденец, общественик и просветен деец.
Виж Етнография на България и Николай Палаузов
Неофит Рилски
Неофит Рилски е български монах, учител и художник.
Виж Етнография на България и Неофит Рилски
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Етнография на България и Русия
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Виж Етнография на България и Русе
Рупци (етнографска група)
Рупците са българска етнографска група, населяваща дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река).
Виж Етнография на България и Рупци (етнографска група)
Райна Кацарова
Райна Димитрова Кацарова-Кукудова е българска фолклористка, наричана „майка на българската етномузикология“.
Виж Етнография на България и Райна Кацарова
Райно Попович
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.
Виж Етнография на България и Райно Попович
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година.
Станко Враз
Мемориална плоча на Станко Враз в Загреб Станко Враз (Stanko Vraz; Stanco Vraz; истинско име Якоб Фрас) е хърватски и словенски поет романтик, просветител и обществен деятел.
Виж Етнография на България и Станко Враз
Стоян Романски
Стоян Маринов Романски е български езиковед и етнограф славист, член-кореспондент, действителен член (академик) и секретар на БАН.
Виж Етнография на България и Стоян Романски
Стоян Джуджев
Стоян Стоев Джуджев (6 декември 1902 — 17 март 1997) е български музиковед и фолклорист.
Виж Етнография на България и Стоян Джуджев
Стефан Костов (писател)
Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф.
Виж Етнография на България и Стефан Костов (писател)
Стефан Бобчев
Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист и политик от Народната партия.
Виж Етнография на България и Стефан Бобчев
Стефан Веркович
Стефан Илич Веркович (Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
Виж Етнография на България и Стефан Веркович
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУНК) е българско периодично научно издание.
Виж Етнография на България и Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Етнография на България и София
Софийски университет
Софийският университет „Св.
Виж Етнография на България и Софийски университет
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство обединява 10 музейни обекта в Трявна.
Виж Етнография на България и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
Тутракан
Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.
Виж Етнография на България и Тутракан
Трявна
Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.
Виж Етнография на България и Трявна
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Етнография на България и Унгария
Фотография
Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.
Виж Етнография на България и Фотография
Христо Вакарелски
Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист.
Виж Етнография на България и Христо Вакарелски
Юрий Венелин
Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
Виж Етнография на България и Юрий Венелин
Музей на дунавския риболов и лодкарство
#пренасочване Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.
Виж Етнография на България и Музей на дунавския риболов и лодкарство
Михаил Арнаудов
Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Виж Етнография на България и Михаил Арнаудов
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Виж Етнография на България и Москва
Иван Шишманов
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
Виж Етнография на България и Иван Шишманов
Иван Богоров
Иван Андреев Богóров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн.
Виж Етнография на България и Иван Богоров
Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей
Етнографският институт с музей (Национален етнографски музей, НЕМ) е държавна културна институция към Българската академия на науките в София за развитие на етнологията и успоредно съхранение на материалните богатства от миналото на българския народ.
Виж Етнография на България и Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей
Жива старина
„Жива старина.
Виж Етнография на България и Жива старина
Захари Круша
#пренасочване Захарий Круша.
Виж Етнография на България и Захари Круша
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Виж Етнография на България и Загреб
Български народни песни (сборник)
„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга.
Виж Етнография на България и Български народни песни (сборник)
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Етнография на България и България
Бяла черква
Бя̀ла чѐрква е град в Северна България.
Виж Етнография на България и Бяла черква
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Виж Етнография на България и Бургас
БАН
#виж Българска академия на науките.
Виж Етнография на България и БАН
Болград
Болград е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област.
Виж Етнография на България и Болград
Берковица
Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България.
Виж Етнография на България и Берковица
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Етнография на България и Белград
Вук Караджич
Вук Стефанович Караджич (Vuk Stefanović Karadžić) (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864) е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
Виж Етнография на България и Вук Караджич
Васил Априлов
Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.
Виж Етнография на България и Васил Априлов
Васил Стоин
Васил Стоянов Стоин е музикален фолклорист и автор на редица сборници с български народни песни, професор.
Виж Етнография на България и Васил Стоин
Васил Чолаков
Васил (Василий) Динчов Чолаков е български духовник, фолклорист, издател, книжовник, етнограф, библиограф и нумизмат.
Виж Етнография на България и Васил Чолаков
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Етнография на България и Варна
Виктор Григорович
В̀иктор Ив̀анович Григор̀ович (Виктор Иванович Григорович) е украински филолог, славист, професор в Казан, Москва и Одеса.
Виж Етнография на България и Виктор Григорович
Димитър Матов
Димитър Христов Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
Виж Етнография на България и Димитър Матов
Димитър Маринов
Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.
Виж Етнография на България и Димитър Маринов
Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език
„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 година във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.
Етнографски институт с музей
#пренасочване Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей.
Виж Етнография на България и Етнографски институт с музей
Етнографски музей (Пловдив)
#пренасочване Регионален етнографски музей (Пловдив).
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Пловдив)
Етнографски музей (Бяла черква)
Етнографският музей към Народно читалище „Бачо Киро 1869“ в Бяла черква е създаден в реставрираната сграда на старото читалище през 2004 година.
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Бяла черква)
Етнографски музей (Бургас)
Етнографският музей в Бургас е част от Регионалния исторически музей – Бургас.
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Бургас)
Етнографски музей (Берковица)
Етнографският музей в Берковица запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта.
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Берковица)
Етнографски музей (Варна)
Етнографският музей във Варна е сред няколкото специализирани музеи по етнография в България.
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Варна)
Етнографски музей (Елхово)
#пренасочване Етнографско-археологически музей (Елхово).
Виж Етнография на България и Етнографски музей (Елхово)
Етнография на България (Христо Вакарелски)
„Етнография на България“ е монография от Христо Вакарелски.
Виж Етнография на България и Етнография на България (Христо Вакарелски)
Елхово
Ѐлхово е град в Югоизточна България, област Ямбол, втори по големина в областта след Ямбол.
Виж Етнография на България и Елхово
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Виж Етнография на България и Любомир Милетич
Любен Каравелов
Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт.
Виж Етнография на България и Любен Каравелов
Йордан Иванов
Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
Виж Етнография на България и Йордан Иванов