Съдържание
15 отношения: Петър Пашов, Словообразуване, Сегашно време, Минало свършено време, Минало несвършено време, Минало неопределено време, Минало предварително време, Бъдеще време, Бъдеще време в миналото, Бъдеще предварително време, Бъдеще предварително време в миналото, Български език, Граматика, Глаголно време, Лице (граматика).
Петър Пашов
Петър Пашов е български езиковед, професор в Софийския университет.
Виж Деятелен залог и Петър Пашов
Словообразуване
Образуването на думи от представки, наставки и корени.
Виж Деятелен залог и Словообразуване
Сегашно време
Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент).
Виж Деятелен залог и Сегашно време
Минало свършено време
Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.
Виж Деятелен залог и Минало свършено време
Минало несвършено време
Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент.
Виж Деятелен залог и Минало несвършено време
Минало неопределено време
Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене.
Виж Деятелен залог и Минало неопределено време
Минало предварително време
Минало предварително време е глаголно време, което означава резултат от някакво действие, наличен в определен минал момент.
Виж Деятелен залог и Минало предварително време
Бъдеще време
Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.
Виж Деятелен залог и Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
Бъдеще време в миналото е глаголно време, изразяващо действие, което е било предстоящо спрямо определен момент в миналото.
Виж Деятелен залог и Бъдеще време в миналото
Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време е глаголно време в българския език, което означава резултат от бъдещо действие, извършено преди бъдещ ориентационен момент.
Виж Деятелен залог и Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време в миналото
Бъдеще предварително време в миналото е глаголно време, изразяващо действие за което в един минал момент говорещият е очаквал да бъде извършено и чийто резултат да е налице в друг момент – бъдещ спрямо миналия.
Виж Деятелен залог и Бъдеще предварително време в миналото
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Деятелен залог и Български език
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Виж Деятелен залог и Граматика
Глаголно време
#виж Време (граматика).
Виж Деятелен залог и Глаголно време
Лице (граматика)
Лице е граматическа категория от общ характер, използвана в езикознанието в няколко различни смисъла, частично припокриващи се и уточнявани с допълнителни определения.