Съдържание
31 отношения: Корез, Константинопол, Париж, Персия, Османска империя, Австрийска империя, Авиньон, Амстердам, Апенински полуостров, Наполеон, Наполеонови войни, Рона, Стоте дни, Франция, Френска революция, Холандия, Хелветска република, Шведска Померания, Швейцария, Жорж Дантон, Бурбони, Брив ла Гаярд, Вандея, 13 март, 1801, 1802, 1804, 1807, 1815, 2 август, 5 октомври.
- Жертви на убийства във Франция
- Посланици на Франция в Османската империя
- Починали през 1815 година
- Родени през 1764 година
Корез
Корез (Corrèze) е река в централната част на Франция.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Гийом Брюн и Константинопол
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Гийом Брюн и Османска империя
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Гийом Брюн и Австрийска империя
Авиньон
Авиньо̀н (Avignon, Avignoun) е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг.
Амстердам
Амстердам (Amsterdam) най-големият град в Нидерландия.
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Гийом Брюн и Апенински полуостров
Наполеон
#виж Наполеон I.
Наполеонови войни
С термина Наполеонови войни (Guerres napoléoniennes) се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1804 – 1815).
Виж Гийом Брюн и Наполеонови войни
Рона
Рона (Rhône, Рон) е река в Швейцария (кантони Вале, Во и Женева) и Франция (департаменти Ен, Горна Савоя, Изер, Рон, Ардеш, Дром, Гар, Воклюз и Буш дю Рон), вливаща се в Средиземно море.
Стоте дни
Възвръщането на Наполеон I Бонапарт от Елба Стоте дни е времето на повторно управление на френския император Наполеон Бонапарт във Франция (20 март – 22 юни 1815 г.) след бягството му от изгнание на остров Елба.
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Френска революция
Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.
Виж Гийом Брюн и Френска революция
Холандия
Холандия (Holland) е историческа област, част от Нидерландия.
Хелветска република
Хелветската република (Helvetische Republik, République helvétique, Repubblica elvetica) е държава, съществувала 5 години от 1798 до 1803 г.
Виж Гийом Брюн и Хелветска република
Шведска Померания
Шведска Померания (Svenska Pommern; Schwedisch-Pommern) е доминион на Шведската корона в периода от 1630 до 1815.
Виж Гийом Брюн и Шведска Померания
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Жорж Дантон
Жорж Жак Дантон (Georges Jacques Danton) е френски оратор, държавник и политик, една от водещите фигури на Великата френска революция.
Бурбони
Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия.
Брив ла Гаярд
Брив ла Гаярд (Brive-la-Gaillarde) е град в югозападна Франция, административен център на окръг Брив ла Гаярд в департамента Корез на регион Нова Аквитания.
Виж Гийом Брюн и Брив ла Гаярд
Вандея
Вандея (Vendée; Vande) е департамент в регион Пеи дьо ла Лоар в западна Франция.
13 март
13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).
1801
1801 (MDCCCI) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
1802
1802 (MDCCCII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1807
1807 (MDCCCVII) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
1815
1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
2 август
2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).
5 октомври
5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-и през високосна).
Вижте също
Жертви на убийства във Франция
- Анри III
- Анри дьо Гиз
- Бернар-Рене Журдан дьо Лоне
- Гийом Брюн
- Еварист Галоа
- Жан Безстрашни
- Йоахим Пайпер
- Луи Барту
- Сади Карно (политик)
Посланици на Франция в Османската империя
Починали през 1815 година
- Балтазар Акке
- Гийом Брюн
- Джон Копли
- Едуард Едуардс
- Жоашен Мюра
- Йохан Георг Розенмюлер
- Карстен Нибур
- Луи Бертие
- Мишел Ней
- Робърт Фултън
- Стоян Чупич
- Франц Месмер
- Фридрих Вилхелм (Брауншвайг-Волфенбютел)
- Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд
- Ян Потоцки
Родени през 1764 година
- Августа фон Брауншайг-Волфенбютел
- Ан Радклиф
- Анастасиос Каратасос
- Гийом Брюн
- Густав фон Хуго
- Джон Бароу (географ)
- Елизабет Бурбон-Френска
- Йохан Шадов
- Карл Фредрик Фален
- Карлуш Лекор
- Клод Виктор
- Лоран Сен Сир
- Луиджи Адемоло
- Луиза фон Щолберг-Гедерн (1764–1834)
- Мария Каролина Савойска
- Хосе Артигас
- Чарлс Грей, граф Грей
- Шарл Персие
- Шарл Тевенен