Съдържание
13 отношения: Платонизъм, Персийци, Арабска литература, Аристотел, Авицена, Стоицизъм, Силогизъм, Тома Аквински, Ум, Федон, Ибн Туфайл, Западна философия, Епистемология.
- Джон Лок
- История на психологията
- Социална философия
- Философска антропология
Платонизъм
Платонизмът е философията на Платон и други философски доктрини, считани за нейни производни.
Персийци
#виж Перси.
Арабска литература
Арабска литература (الأدب العربي) се нарича съвкупността от проза и поезия, написана на арабски език.
Виж Tabula rasa и Арабска литература
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Авицена
Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалахибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина (ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا), известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век.
Стоицизъм
Бюст на Зенон от Китион, смятан за основател на стоицизма. Стоицизъм (от гръцки: Στωικισμός) е школа на елинистическата философия, основана в Атинската агора от Зенон от Китион през IV – III век пр.н.е.
Силогизъм
Силогизмът (συλλογισμός) е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод.
Тома Аквински
Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино Thomas Aquinas; Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ.
Виж Tabula rasa и Тома Аквински
Ум
Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.
Виж Tabula rasa и Ум
Федон
Смъртта на Сократ от Луи Давид, музей Метрополитън Диалогът на Платон Федон (Φαίδων) е един от големите диалози на автора от средния му период, заедно с Държавата и Пир и бележи своеобразен връхв художественото внушение.
Ибн Туфайл
Абу Бакр Мухаммад ибн Абд ал-Малик ибн Мухаммад ибн Туфайл ал-Каиси ал-Андалуси (أبو بكر محمد بن عبد الملك بن محمد بن طفيل القيسي الأندلسي), известен в Европа и с латинизираното име Абубакер, е андалуски философ, лекар и политик.
Западна философия
Западната философия е понятие, с което се обозначава философската мисъл на Западния свят.
Виж Tabula rasa и Западна философия
Епистемология
Познанието и неговата теоретична рефлексия; от James Ayscough, ''A Short Account of the Eye and Nature of Vision'' (Лондон, 1752), S. 30 Епистемологията (ἐπιστήμη, „знание“ и λόγος – „слово, учение“) е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието.
Виж Tabula rasa и Епистемология
Вижте също
Джон Лок
- Tabula rasa
- Джон Лок
- Естествено състояние
- Обществен договор
История на психологията
- Tabula rasa
- Берлинска школа по експериментална психология
- Густав Льобон
- Експеримент на Милграм
- Експеримент на Розенхан
- Закон за ефекта
- История на психологията
- Кажимеж Твардовски
- Когнитивна революция
- Медитация
- Оперантно кондициониране
- Отвъд принципа на удоволствието
- Посттравматичен стрес
- Радикален бихевиоризъм
- Станфордски затворнически експеримент
- Теория за прелъстяването
- Тълкуване на сънищата
- Условни рефлекси
- Френология
- Функционализъм
- Хистерия
- Цивилизацията и разочарованието от нея
- Школа на Брентано
- Школа от Грац
Социална философия
- Tabula rasa
- Алтруизъм
- Анархо-примитивизъм
- Генерална превенция
- Доброволчески сектор
- Зло
- Изследвания на пола
- Икономическа свобода
- Институт за социални изследвания
- Историцизъм
- Капитализъм
- Космополитизъм
- Критическа теория
- Лудвиг фон Мизес
- Маргинализация
- Марксистко-ленинска философия
- Меритокрация
- Михайло Маркович
- Наказание
- Парадокс на Мандевил
- Плутокрация
- Политическа философия
- Постиндустриално общество
- Праксеология
- Социалдемокрация
- Социален либерализъм
- Социална философия
- Теория на дейността
- Традиция
- Трансхуманизъм
- Утилитаризъм
- Философия на правото
- Франкфуртска школа
- Фредерик Мартел
- Ценност (философия)
- Школа „Праксис“
- Юриспруденция