Съдържание
30 отношения: Карл Попър, Принцип, Парменид, Платон, Отворено общество, Ориген, Аристотел, Августин Блажени, Аз знам, че нищо не знам, Научен метод, Наука, Рене Декарт, Схоластика, Сократ, Томас Кун, Френсис Бейкън, Хегел, Истина, Имре Лакатош, Имануел Кант, Знание, Библия, Бог, Вяра, Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, Джордж Бъркли, Джон Лок, Дейвид Хюм, Евангелие от Йоан, Логическа индукция.
Карл Попър
Карл Раймунд Попър (Karl Raimund Popper) е австрийско-британски философ и общественик.
Виж Епистемология и Карл Попър
Принцип
„сляпо“ правосъдие е морален принцип. Принцип е утвърдено единно правило или стойност, на което се основават различни твърдения, процеси и постановки.
Парменид
Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Отворено общество
Отворено общество е термин във философията и социалните науки, популяризиран след 30-те години на 20 век от философите Анри Бергсон и Карл Попър.
Виж Епистемология и Отворено общество
Ориген
Ориген (Ὠριγένης.; Origenes Adamantius.) (ок. 185, Александрия — ок. 254 г., Тир, Ливан), раннохристиянски богослов и философ, един от светите отци на Църквата.
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Августин Блажени
Аврелий Августин (Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.
Виж Епистемология и Августин Блажени
Аз знам, че нищо не знам
Аз знам, че нищо не знам (ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα; scio me nihil scire или scio me nescire) е крилата фраза, приписвана на древногръцкия философ Сократ (според Платон - виж и линията на Платон).
Виж Епистемология и Аз знам, че нищо не знам
Научен метод
Научният метод (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.
Виж Епистемология и Научен метод
Наука
Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.
Рене Декарт
Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.
Виж Епистемология и Рене Декарт
Схоластика
„Атинската школа“, Рафаело от 1511 – 12 г. Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.) Схола́стиката (σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети.
Виж Епистемология и Схоластика
Сократ
Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.
Томас Кун
Томас Семюъл Кун (Thomas Samuel Kuhn) е американски философ на науката и неин историк, известен в широк интелектуален кръг.
Френсис Бейкън
Френсис Бейкън (Francis Bacon) е английски философ, юрист, политик и писател.
Виж Епистемология и Френсис Бейкън
Хегел
#виж Георг Вилхелм ФридрихХегел.
Истина
„Истината“, 1870 г., маслени бои „Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г. Истината е философско понятие, което няма едно-единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване, в съответствие с фактите или действителността.
Имре Лакатош
Имре Лакатош (Lakatos Imre) е философ на науката, роден в Унгария, който е живял в Англия, един от представителите на постпозитивизма.
Виж Епистемология и Имре Лакатош
Имануел Кант
Имануел Кант (Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е германски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.
Виж Епистемология и Имануел Кант
Знание
Робърт Райд, ''Знание'' (1896). Сградата на Томас Джеферсън, Вашингтон Знанието (или познание) е осъзнаването на фактите или практическите умения в дадена област, като може да включва и запознатостта с предмети или ситуации.
Библия
Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Вяра
''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле Вярата, произлиза от латинското fides и от старофренското feid е увереност или доверие в човек, нещо или концепция.
Готфрид Вилхелм фон Лайбниц
#виж Готфрид Лайбниц.
Виж Епистемология и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц
Джордж Бъркли
Джордж Бъркли (George Berkeley; Georgius Berkeley) е британски философ-емпирик и математик от ирландски произход.
Виж Епистемология и Джордж Бъркли
Джон Лок
Джон Лок (John Locke) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.
Дейвид Хюм
Дейвид Хюм (David Hume) е шотландски икономист, философ и историк.
Виж Епистемология и Дейвид Хюм
Евангелие от Йоан
#пренасочване Евангелие от Иоан.
Виж Епистемология и Евангелие от Йоан
Логическа индукция
Схемата на класическото представяне на връзката между теорията, емпиризма, индукцията и приспадането. Логическата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост) отколкото входните условия.
Виж Епистемология и Логическа индукция
Известен като Епистемолог.