Съдържание
35 отношения: Каузалност, Когнитивна наука, Памет, Панпсихизъм, Платон, По следите на изгубеното време, Познавателна способност, Понятие, Аристотел, Анимизъм, Неоплатонизъм, Равновесие (биология), Разум, Религия, Рене Декарт, Съзнание, Сидхарта Гаутама, Семантика, Материализъм, Марсел Пруст, Мартин Хайдегер, Мислене, Монизъм, Идея, Избор, Интелект, Индийска философия, Заратустра, Безсмъртие, Въображение, Главен мозък, Дуализъм (философия), Древногръцка философия, Емоция, Енергия (психология).
- Концепции в метафизиката
- Разум
Каузалност
#виж Причинност.
Виж Ум и Каузалност
Когнитивна наука
Когнитивната наука (и като когнитивистика) може накратко да се дефинира като изучаването на природата на интелигентността.
Памет
---- Паметта и обучението са най-съществените черти на висшите животни, достигащи съвършена форма при човека.
Виж Ум и Памет
Панпсихизъм
Панпсихизъм (от παν — всичко и ψυχή – душа) е теория, според която всичко съществуващо е одушевено.
Виж Ум и Панпсихизъм
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Виж Ум и Платон
По следите на изгубеното време
„По следите на изгубеното време“ (À la recherche du temps perdu) е роман в седем тома на френския писател Марсел Пруст, публикуван между 1913 и 1927 година.
Виж Ум и По следите на изгубеното време
Познавателна способност
Разграфяване на човешки мозък Познавателна способност или когнитивност (Cognition) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.
Виж Ум и Познавателна способност
Понятие
Понятието е една от основните форми на мислене, в която обобщено са представени съществените признаци на предмети и явления.
Виж Ум и Понятие
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Виж Ум и Аристотел
Анимизъм
Анимизмът (anima – душа) е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата.
Виж Ум и Анимизъм
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.
Равновесие (биология)
#виж Вестибуларен апарат.
Виж Ум и Равновесие (биология)
Разум
Разум (ratio) означава висша степен на познавателна дейност, способност за логическо и абстрактно мислене.
Виж Ум и Разум
Религия
Карта на основните религии и техните клонове Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване.
Виж Ум и Религия
Рене Декарт
Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.
Виж Ум и Рене Декарт
Съзнание
Представа за съзнанието от 17 век (Робърт Флъд) Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за реализиране на действителността, нейното осмисляне (което изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища).
Виж Ум и Съзнание
Сидхарта Гаутама
#пренасочване Сидхарта Гаутама Буда.
Семантика
Семантиката (σημαντικός – значим, σημαίνω – да означавам, посочвам, σήμα – знак) изучава значението, обикновено в езика.
Виж Ум и Семантика
Материализъм
Материализмът ( – веществен) e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.
Марсел Пруст
Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (Valentin Louis Georges Eugène Marcel Proust) е френски писател – романист, критик и есеист.
Мартин Хайдегер
Ма̀ртин Ха̀йдегер (Martin Heidegger) е германски философ, най-известен с приносите си към феноменологията, херменевтиката и екзистенциализма, един от най-значимите и влиятелни философи на XX век.
Мислене
Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността.
Виж Ум и Мислене
Монизъм
Монизъм е философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо едно начало.
Виж Ум и Монизъм
Идея
Идея (от гръцки ἰδέα – вид, форма) е философски термин свързан с мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката.
Виж Ум и Идея
Избор
Изборът е психологично решение, след преценката на множество опции и избор на една или повече от тях.
Виж Ум и Избор
Интелект
Интелект (intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация.
Виж Ум и Интелект
Индийска философия
Индия има богата и разнообразна философска традиция датираща от съчиняването на Упанишадите в късния Ведически период.
Заратустра
Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, държавна религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха.
Виж Ум и Заратустра
Безсмъртие
date.
Виж Ум и Безсмъртие
Въображение
Въображението е познавателен психичен процес, при който действителността се отразява в съзнанието под формата на нови, необичайни и дори невъзможни образи, идеи или представи.
Виж Ум и Въображение
Главен мозък
1. Полукълбо на главния мозък (Краен мозък)2. Таламус (Междинен мозък)3. Хипоталамус (Междинен мозък)4. Среден мозък5. Варолиев мост6. Малък мозък7. Продълговат мозък8. Гръбначен мозък Главният мозък (cerebrum; ἐγκέφαλος) е главният и най-сложно устроен орган на централната нервна система при хордовите животни, като при черепните се намира изцяло в черепна кутия.
Дуализъм (философия)
Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза, както и самото това противоречие във философските концепции, субстанцията, свойствата или атрибутите на разглежданите обекти.
Древногръцка философия
древногръцката архитектура Древногръцката философия се заражда през 6 век пр.н.е.
Виж Ум и Древногръцка философия
Емоция
Котка, показваща емоция Емоция ( – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства.
Виж Ум и Емоция
Енергия (психология)
Душевната или психичната енергия или активност е концепция на принципна активност, захранваща операциите на ума, душата или психиката.
Вижте също
Концепции в метафизиката
- Абстракция
- Аксиология
- Аналогия на разделената линия
- Воля
- Време
- Дао
- Добро
- Дуализъм (философия)
- Душа
- Единство на противоположностите
- Екстаз
- Емпатия
- Жизела Панков
- Зло
- Зловеща долина
- Идея
- Интроспекция
- Информация
- Концепция
- Логическа индукция
- Мислене
- Мит за пещерата
- Музика на сферите
- Нищо
- Ноосфера
- Парадокс
- Пратитясамутпада
- Представа
- Принцип
- Прогрес
- Пространство
- Разсъждение
- Реалност
- Самосъзнание
- Свободна воля
- Система
- Спор за универсалиите
- Театър на абсурда
- Тяло (физика)
- Ум
- Факт
- Ценност (философия)
- Явление
Разум
- Ум