Съдържание
208 отношения: Кръвоносна система, Кръгов мускул на окото, Крак, Кардия, Калцитонин, Калций, Калий, Кислород, Китка (анатомия), Ключица, Костен мозък, Коса, Кортикотропин-освобождаващ фактор, Корем, Кожа, Кожа и кожни образувания, Коляно, Коленно капаче, Пръст, Прасцов мускул, Прасец, Прав коремен мускул, Право черво, Празно черво, Прогестерон, Проксимални фаланги, Пролактин, Преддверие, Предмишница, Предноходилни кости, Паратироиден хормон, Панкреас, Панкреатичен сок, Пилор, Пилорен сфинктер, Плацента, Плосък мускул, Поясни прешлени, Подчелюстна слюнчена жлеза, Подключична артерия, Подключична вена, Подмишнична артерия, Подезична слюнчена жлеза, Пета, Пенис, Очи, Обща хълбочна артерия, Ободно черво, Окситоцин, Околоушна слюнчена жлеза, ... Разширете индекс (158 Повече ▼) »
- Анатомия на човека
Кръвоносна система
#виж Кръвообращение.
Виж Човешко тяло и Кръвоносна система
Кръгов мускул на окото
Кръговият мускул на окото (Musculus orbicularis oculi) е мускул, чиято функция е да затваря очната цепка.
Виж Човешко тяло и Кръгов мускул на окото
Крак
Човешки крак Кракът е част от тялото, крайник (долен при човека), който служи за придвижване.
Кардия
Кардия (ostium cardiacum), известна още като долен езофагеален сфинктер (lower esophageal sphincter) или сърдечен сфинктер (cardiac sphincter), е еднопосочна клапа, разделяща хранопровода от стомаха.
Калцитонин
Калцитонинът е аминопептиден хормон, който се секретира от щитовидната жлеза.
Калций
Калций е химичен елемент със символ Ca и номер 20 в периодичната система на елементите със сребрист, а в много чисто състояние и оранжев цвят.
Калий
Калият (K) е химичен елемент с пореден атомен номер 19 и атомна маса 39.
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Китка (анатомия)
Китка, още киткова става е част от горния крайник, която се разполага в областта между предмишницата и пръстите на ръката.
Виж Човешко тяло и Китка (анатомия)
Ключица
Ключицата (clavicula – ключе) е извита дълга тръбна кост, която се намира над раменната става и има форма на разтегната латинска буква 'S'.
Костен мозък
Напречен пререз на тръбести кости. Костният мозък е жълто-розовата материя, оградена от светъл костен кръг. Костният мозък (medulla ossea) изпълва каналите на тръбестите кости и кухините в спонгиозата на плоските кости.
Виж Човешко тяло и Костен мозък
Коса
Момиче с чуплива коса Коса̀ (Pilus) се нарича космената покривка на главата при хората.
Кортикотропин-освобождаващ фактор
Кортикотропин-освобождаващият фактор (CRH), известен още и като кортикотропин-освобождаващ хормон и кортиколиберин, е полипептиден хормон и невротрансмитер, участващ в процеса на стрес и адаптация.
Виж Човешко тяло и Кортикотропин-освобождаващ фактор
Корем
Коремът (Abdomen, -inis) е частта от тялото, която се намира между гръдния кош и бедрата и обхваща уретера, уретрата, червата, черния дроб, ануса, пикочния мехур, жлъчния мехур и половата система, с изключение на гърдите.
Кожа
Кожата е анатомичен орган, мекото външно покритие на тялото при гръбначните животни.
Кожа и кожни образувания
#виж Покривна система.
Виж Човешко тяло и Кожа и кожни образувания
Коляно
Опростен вид на дясното коляно (погледнато отпред, схематично) Рентгенова снимка на дясно коляно (погледнато от средната страна) Коляно, още колянна става (индг.: ǵenu-, Articulatio genus) е най-голямата става при бозайниците и ставните капсули, които свързват костите в човешкия организъм.
Коленно капаче
Коленно (колянно) капаче (patella, нарича се често Патела) е най-голямата сезамовидна кост включена в крайното сухожилие на четириглавия бедрен мускул (квадрицепс), а от другата страна - в пателарната връзка (и).
Виж Човешко тяло и Коленно капаче
Пръст
Пръсти на човешка ръка Пръсти на човешки крак Пръстът е всеки един от петте подвижни окончания на горните (ръцете) или долните (краката) крайници на човека и приматите.
Прасцов мускул
#виж Триглав подбедрен мускул.
Виж Човешко тяло и Прасцов мускул
Прасец
Прасецът (sura) е задната част на подбедрицата.
Прав коремен мускул
Правият коремен мускул (Musculus rectus abdominis) е дълъг, плосък, лентовиден мускул изграждащ най-предната част на коремната стена.
Виж Човешко тяло и Прав коремен мускул
Право черво
Право черво Правото черво, наричано още ректум (rectum), е последната част от дебелото черво, която завършва при аналния канал.
Виж Човешко тяло и Право черво
Празно черво
Празното черво е най-дългата и основна част на тънкото черво.
Виж Човешко тяло и Празно черво
Прогестерон
Структурна формула на прогестерона Прогестеронът е стероиден хормон, участващ в менструалния цикъл, бременността и ембриогенезата при хората и другите видове.
Виж Човешко тяло и Прогестерон
Проксимални фаланги
#виж Фаланга (кост).
Виж Човешко тяло и Проксимални фаланги
Пролактин
Пролактинът е хормон, който се произвежда и секретира от аденохипофизата (предна част от хипофизната жлеза).
Преддверие
#пренасочване Коридор.
Предмишница
Предмишницата е частта от ръката, разположена между лакътя и китката.
Виж Човешко тяло и Предмишница
Предноходилни кости
Предноходилните кости (Ossa metatarsalia или Метатарзус) са група от десет сходни по строеж и фунция тръбести кости част от скелета на крака при човека.
Виж Човешко тяло и Предноходилни кости
Паратироиден хормон
Паратироидният хормон или паратхормон се отделя от околощитовидните жлези.
Виж Човешко тяло и Паратироиден хормон
Панкреас
Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Далак Панкреасът (Πανκρεας; pan: всичко, kréas: месо), известен още под името задстомашна жлеза е голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната стена на коремната кухина.
Панкреатичен сок
Панкреатичният сок е продукт на външната секреция на задстомашната жлеза, който чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника.
Виж Човешко тяло и Панкреатичен сок
Пилор
Пилор (pylorus; πυλωρός) – изход на стомаха.
Пилорен сфинктер
#виж Пилор.
Виж Човешко тяло и Пилорен сфинктер
Плацента
Плацента Плацентата (Placenta) е временен орган, който възниква по време на бременността.
Плосък мускул
#виж Триглав подбедрен мускул.
Виж Човешко тяло и Плосък мускул
Поясни прешлени
#виж Прешлен.
Виж Човешко тяло и Поясни прешлени
Подчелюстна слюнчена жлеза
#виж Долночелюстна слюнчена жлеза.
Виж Човешко тяло и Подчелюстна слюнчена жлеза
Подключична артерия
Подключична артерия Подключичната артерия (arteria subclavia) излиза през горния отвор на гръдния кош, завива дъгообразно под ключицата над I-во ребро, след което се насочва встрани към подмишничната ямка, където продължава в подмишничната артерия.
Виж Човешко тяло и Подключична артерия
Подключична вена
Подключичната вена (v. subclavia) е продължение на подмишничната вена, която придружава подмишничната артерия.
Виж Човешко тяло и Подключична вена
Подмишнична артерия
Клонове на подмишничната артерия Подмишничната артерия (arteria axillaris) е продължение на подключичната артерия и се разполага в подмишничната ямка заедно със сноповете на мишничния нервен сплит, които я обхващат от трите ѝ страни.
Виж Човешко тяло и Подмишнична артерия
Подезична слюнчена жлеза
Подезична слюнчена жлеза (glandula sublingualis) се нарича една от трите чифтни големи слюнчени жлези.
Виж Човешко тяло и Подезична слюнчена жлеза
Пета
Петáта (calx) е изпъкналата задна част на ходилото, на която се опира кракът, както в изправено положение, така и по време на ходене.
Пенис
Пенис е основният полов орган, който мъжките животни използват за осеменяване на женски (или хермафродити) по време на копулация.
Очи
#виж Око.
Обща хълбочна артерия
Обща хълбочна артерия Общата хълбочна артерия (arteria iliaca communis) се намира на нивото на IV поясен прешлен и представлява разклонение на коремната аорта.
Виж Човешко тяло и Обща хълбочна артерия
Ободно черво
Ободното черво (colon) е елемент на храносмилателната система при повечето гръбначни, основна част на дебелото черво.
Виж Човешко тяло и Ободно черво
Окситоцин
Окситоцинът е хормон, който се синтезира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и отделя в кръвния поток.
Околоушна слюнчена жлеза
Разположение на паротидната жлеза Паротидна жлеза (на латински glandula parotidea или glandula parotis) се нарича най-голямата слюнчена жлеза в организма.
Виж Човешко тяло и Околоушна слюнчена жлеза
Околощитовидни жлези
Щитовидна жлеза (''thyroid'') и '''околощитовидни жлези''' (''parathyroid'') Околощитовидните жлези (Glandulae parathyroidae) представляват четири на брой малки телца с формата и големината на оризови зрънца, които се разполагат по задната повърхност на щитовидната жлеза.
Виж Човешко тяло и Околощитовидни жлези
Опашна кост
Опашната кост, os coccygis представлява кост, изградена от срастването на 4-5, по-рядко 3-6 прешлена (недоразвити).
Виж Човешко тяло и Опашна кост
Адреналин
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер.
Адренокортикотропен хормон
Адренокортикотропният хормон (АКТХ) стимулира производството на хормони от кората на надбъбречните жлези.
Виж Човешко тяло и Адренокортикотропен хормон
Аденохипофиза
Аденохипофизата представлява предния дял на хипофизната жлеза.
Виж Човешко тяло и Аденохипофиза
Азот
Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.
Алвеоли
#виж Алвеола.
Анус
Анатомия на мъжко тяло В анатомията, аналната кухина е външният отвор на ректума.
Анатомия на човека
400п 200п Анатомията (от гръцки: анатоме – „разсичам“, „разделям“) е общобиологична наука за строежа на човешкото тяло.
Виж Човешко тяло и Анатомия на човека
Аорта
Аортата (на гръцки: αορτή) е голям кръвоносен съд, който отвежда кръв от лявата камера на сърцето до съдовете на големия кръг на кръвообращението.
Апендикс
Апендиксът (appendix vermiformis) е сляпо завършващ, извит орган, започващ от задно-медиалната стена на сляпото черво (цекум) на разстояние 2 - 4 сm под илео-цекалната клапа.
Начин на живот
#виж Модел на живот.
Виж Човешко тяло и Начин на живот
Надбъбречна жлеза
вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз Надбъбречната жлеза (glandula suprarenalis) е чифтен орган при бозайниците, представляващ двойка ендокринни жлези, разположени върху горната предна част на всеки от двата бъбрека.
Виж Човешко тяло и Надбъбречна жлеза
Надбъбречна медула
Надбъбречната медула е сърцевината на надбъбречната жлеза, обвита от надбъбречната кора.
Виж Човешко тяло и Надбъбречна медула
Надгръклянник
Видим епиглотис Надгръкля̀нникът, наричан още епиглотис (epiglottis), представлява еластичен хрущял с форма на крушов лист, който затваря входа на гръкляна при гълтане.
Виж Човешко тяло и Надгръклянник
Нос
Човешки нос Нос на куче Нос на котка Носът (nasus) е анатомичен орган на дишането и обонянието у гръбначните животни и човека.
Носна кухина
Нос и носна кухина Носната кухина се състои от преддверие и същинска носна кухина.
Виж Човешко тяло и Носна кухина
Норадреналин
Норадреналинът или норепинефринът е невротрансмитер и хормон.
Виж Човешко тяло и Норадреналин
Ноздра
#виж Нос#Носни отвори (ноздри).
Неврохипофиза
Неврохипофизата обхваща задния дял на хипофизата и е част от ендокринната система.
Виж Човешко тяло и Неврохипофиза
Ръка
Ръката (manus) е анатомичната част от горния крайник, простираща се от китката до върха на пръстите.
Радиална кожна вена
Радиалната кожна вена (v. cephalica) е повърхностна вена на горния крайник, водеща началото си от венозната мрежа по лъчевата тръбна страна на ръката.
Виж Човешко тяло и Радиална кожна вена
Рамо
Рамото (articulatio humeri) е мястото, където се присъединява ръката към торса.
Раменна кост
Раменна кост (humerus) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на скелета при гръбначните организми.
Виж Човешко тяло и Раменна кост
Ребра
#виж Ребро.
Ренин
Ренинът известен още и като ангиотензиногеназа, е ензим участващ в системата ренин-ангиотензин (RAS), която регулира екстрацелуларния обем (кръвна плазма, лимфа и чревен флуид), чрез артериалната вазоконстрикция.
Сърце
Модел на човешко сърце Сърцето (cor; καρδία) представлява кухмускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система и по този начин поддържа кръвообращението.
Стомашен сок
Стомашният сок е храносмилателна, киселинна и безцветна течност с антибактериално действие, която се образува от стомашните жлези на лигавичния слой на стомаха.
Виж Човешко тяло и Стомашен сок
Стомах
Стомахът (gaster s. ventriculus) е кухкоремен орган с формата на круша, който представлява разширена част на храносмилателната тръба, където храната частично се смила и временно престоява от два до пет часа.
Средни фаланги
#виж Фаланга (кост).
Виж Човешко тяло и Средни фаланги
Систола
Камерна систола Систола се нарича съкращението на миокарда на предсърдията или камерите, а отпускането - диастола.
Скелет
Скелет на човек и кон, Австралийски музей, Сидни Скелет на син кит Скелет (на гръцки: σκελετός, skeletos.
Слюнчени жлези
Схема на разположението на слюнчените жлези 1.Паротидна жлеза, 2.Субмандибуларна жлеза, 3.Сублингвална жлеза Слюнчените жлези (glandulae salivariae oris), представляват образувания на устния епител.
Виж Човешко тяло и Слюнчени жлези
Слюнка
Слюнката още плюнка, представлява воднисто-пенеста субстанция, произвеждана от слюнчените жлези в устната кухина на някои животни и човека.
Сляпо черво
Сляпото черво, известно още като цекум (cecum; caecum - сляп) е началната част на дебелото черво.
Виж Човешко тяло и Сляпо черво
Сливици
#пренасочване Сливица.
Слезка
Слезката, наричана още далак, е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм.
Соматостатин
Соматостатин е задържащ хормон, отделян от панкреаса и хипоталамуса.
Виж Човешко тяло и Соматостатин
Соматотропин
Соматотропин (соматотропен хормон, наречен още растежен хормон) е пептиден хормон.
Виж Човешко тяло и Соматотропин
Соматотропин-освобождаващ фактор
#виж Соматотропин-освобождаващ хормон.
Виж Човешко тяло и Соматотропин-освобождаващ фактор
Тънко черво
Дванадесетопръстник (''duodenum''),празно черво (''jejunum'') и хълбочно черво (''ileum'') Тънкото черво (intestinum tenue) е част от храносмилателния канал на гръбначните животни включително и на човека.
Виж Човешко тяло и Тънко черво
Тяло (стомах)
Тялото на стомаха (corpus gastricum), наричано още корпус, е една от четирите анатомични области в стомаха.
Виж Човешко тяло и Тяло (стомах)
Трахея
#виж Дихателна тръба.
Трапецовиден мускул
Трапецовидният мускул (Musculus trapezius) е мускулна плоча с триъгълна форма, разположена в горната част на гърба.
Виж Човешко тяло и Трапецовиден мускул
Триглав мишничен мускул
Триглавият мишничен мускул (Musculus triceps brachii), известен повече като трицепс, принадлежи към задната група мускули на мишницата.
Виж Човешко тяло и Триглав мишничен мускул
Трийодтиронин
Трийодтиронинът (Т3) е тироиден хормон, секретиран от щитовидната жлеза.
Виж Човешко тяло и Трийодтиронин
Тироксин
Тироксинът наричан още тетрайодтиронин или Т4 (3,5,3',5'-tetraiodothyronine) е тироиден хормон, секретиран от щитовидната жлеза.
Тиреотропин
Тиреотропинът (известен и като TSH или тироид-стимулиращ хормон) е пептиден хормон, синтезиран и секретиран от тиреотрофни клетки в аденохипофизата, който регулира ендокринната функция на щитовидната жлеза.
Виж Човешко тяло и Тиреотропин
Тиреотропин-освобождаващ фактор
#виж Тиреотропин-освобождаващ хормон.
Виж Човешко тяло и Тиреотропин-освобождаващ фактор
Тимус
250px Тимусът е ендокринна жлеза, съставена от два дяла.
Тестиси
#виж тестис.
Уста
Устна кухина Устната кухина е началната част на храносмилателната система.
Устна кухина
#пренасочване Уста.
Виж Човешко тяло и Устна кухина
Устни
Устни (labia oris) са кожно-мускулни образувания разположени на входа на устната кухина.
Уши
#виж Ухо.
Урина
Проба от човешка урина Урина (на латински: urina) е отпаден продукт на организма, произвеждан от бъбреците посредством филтрация на кръвта.
Фаринкс
#виж Гълтач.
Фаланга (кост)
Фаланга е името на всеки от костните сегменти, които влизат в структурата на пръстите на ръцете и краката.
Виж Човешко тяло и Фаланга (кост)
Фосфор
Фосфорът е химичен елемент, който се означава с латинската буква P в периодичната система на елементите, а атомният му номер е 15.
Фоликулостимулиращ хормон
Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) е хормон, който регулира процеса на узряване на яйцеклетките и на сперматозоидите.
Виж Човешко тяло и Фоликулостимулиращ хормон
Хранопровод
Хранопроводът (oesophagus s. esophagus) представлява дълга около 25 – 30 cm тръба, която свързва гълтача със стомаха.
Виж Човешко тяло и Хранопровод
Хистамин
Хистаминът е органично съединение, отделяно в човешкия организъм при алергична реакция.
Химично вещество
Вода, най-разпространеното химично вещество Химично вещество (или за кратко химикал) е материал с определена и постоянна химическа структура.
Виж Човешко тяло и Химично вещество
Хипоталамус
Хипоталамусът е означен с номер 7 на снимката. Хипоталамус. Хипоталамусът (подхълмие) (hypothalamus, произлизащо от гръцкото название ὑποθαλαμος) е висш център на вегетативната нервна система (ВНС).
Виж Човешко тяло и Хипоталамус
Хипофиза
Хипофиза Хипофизата (хипофизната жлеза) е малък ендокринен орган в човешкото тяло, разположен в sella turcica.
Хорион гонадотропин
Човешкият хорион гонадотропин (ЧХГ, hHG) е глюкопротеинен хормон.
Виж Човешко тяло и Хорион гонадотропин
Ходило
Ходило на човек Ходилото (pes) е анатомична структура на долен крайник при много гръбначни, която носи теглото и позволява придвижване.
Чревен сок
Чревният сок (succus entericus) представлява светложълт воднист секрет, който се произвежда от жлезите на тънкото черво.
Човек
Човекът, наричан също разумен човек (Homo sapiens), е вид едър бозайник, единственият съвременен представител на трибус Hominini.
Черен дроб
вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз Черен дроб (ήπαρ, hepar) е най-голямата по устройство паренхиматозна жлеза в тялото на гръбначните, включително при човека.
Череп
Човешки череп. Череп на дива свиня Череп (cranium) се нарича костната структура на главата при гръбначните черепни животни.
Чело
Чело се нарича частта от лицето разположена над очите.
Широк гръбен мускул
Широкият гръбен мускул (Musculus latissimus dorsi) е най-големият гръбен мускул.
Виж Човешко тяло и Широк гръбен мускул
Шивашки мускул
Шивашкият мускул (Musculus sartorius) е дълъг, лентовиден, бедрен мускул, който започва от предно-горното хълбочно бодило, спуска се спираловидно надолу и навътре, преминава зад вътрешния надкондил и заедно със сухожилията на нежния и полусухожилния мускул се залавя за фасцията на подбедрицата и голямо пищялната грапавина.
Виж Човешко тяло и Шивашки мускул
Шийни прешлени
#виж Прешлен.
Виж Човешко тяло и Шийни прешлени
Щитовидна жлеза
Човешката щитовидна жлеза в (телесен цвят), погледната отпред; и артерии (червени), захранващи жлезата. Щитовидната жлеза (glandula thyroidea) е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 – 25 грама при възрастните.
Виж Човешко тяло и Щитовидна жлеза
Яйчник
Яйчникът (ovarium, oophoron) е чифтен орган до тазовата стена, непосредствено под средата на linea terminalis или малко зад нея.
Мъж
„Бог дава живот на Адам“, изображение на Микеланджело в Сикстинската капела Мъжът (мн.ч. мъже) е човек от мъжки пол, като наименованието на децата от мъжки пол е момче.
Мастна тъкан
Бяла мастна тъкан в отрязък парафин. Микроанатомия на подкожните мазнини. Мастната тъкан е вид отпусната съединителна тъкан, съставена главно от адипоцити.
Виж Човешко тяло и Мастна тъкан
Матка
Женски вътрешни полови органи Матката (uterus, утерус) е кухмускулест орган.
Малък мозък
Малкият мозък е маркиран в розово Малкият мозък (cerebellum) е част от централната нервна система.
Виж Човешко тяло и Малък мозък
Малък пищял
Малък пищял (fibula, нарича се често фибула) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни, лежаща странично на големия пищял и движеща се успоредно с него.
Виж Човешко тяло и Малък пищял
Мишнична артерия
Мишнична артерия и нейните клонове Мишничната артерия (arteria brachialis) е пряко продължение на подмишничната артерия от нивото на дисталния ръб на m. prctoralis major.
Виж Човешко тяло и Мишнична артерия
Мишничен мускул
Мишничният мускул (Musculus brachialis) води началото си от предната страна на раменната кост дистално (по-отдалечено от тялото) от залавното място на клюно-мишничния и делтовидния мускул и се залавя върху предната повърхност на лакътната кост в Tuberositas radii.
Виж Човешко тяло и Мишничен мускул
Мелатонин
Мелатонинът (5-метокси-N-ацетилтриптамин) е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества от водораслите до човека в нива, променящи се в ежедневен цикъл.
Меланоцит-стимулиращ хормон
Меланоцит-стимулиращите хормони (общо MSH или интермедини) са клас пептидни хормони, които се произвеждат от междинния лоб на хипофизата.
Виж Човешко тяло и Меланоцит-стимулиращ хормон
Илео-цекална клапа
Ендоскопски образ на цекум със стрелка, сочеща към '''илео-цекалната клапа''' Илео-цекалната клапа (valva ileocaecalis) е сфинктерен мускул намиращ се на границата между тънкото черво и дебелото черво.
Виж Човешко тяло и Илео-цекална клапа
Инсулин
Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза).
Инхибин
Секрецията на инхибин от сертолиевите клетки подлежи на централен контрол и се стимулира от FSН.
Жлъчен сок
черния дроб Жлъчен сок, или жлъчка, е горчива на вкус жълтокафява или зеленикава телесна течност, която се секретира от черния дроб на повечето гръбначни и подпомага процеса на разграждане на мазнините в тънките черва.
Жлъчен мехур
Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Далак Устройство на жлъчката Жлъчният мехур (vesica fellea), или жлъчка, е спомагателен орган на храносмилателната система, който има основна функция да съхранява жлъчен сок, спомагащ при храносмилането.
Виж Човешко тяло и Жлъчен мехур
Жена
''Раждането на Венера'', 1862 от Южен Емануел Амари-Дювал Символ на женския пол произтичащ от този на планетата Венера Жена е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже.
Зъб
Зъбите (dens, мн. ч. dentes) са многобройни костоподобни образувания в устната кухина, които служат за разкъсване на храната и първичната ѝ механична обработка.
Задноходилни кости
Задноходилните кости, наричани още тарзални кости, или тарзус (tarsus) са част от скелета на крака при човека.
Виж Човешко тяло и Задноходилни кости
Бъбрек
вена, 12. Черен дроб, 13. Дебело черво, 14. Таз Бъбрекът (ren s. nephros) е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина.
Буза
Бузите (bucca) са чифт анатомични области на лицето простиращи се под очите, между носа и лявото или дясното ухо.
Брада
Мъж с брада Брада е сборно наименование на групата от косми, които покриват лицето.
Бронхи
Бронхите са част от дихателната система на човека.
Бета-ендорфин
Бета-ендорфин (β-ендорфин) е вид ендогенен, опиоиден, пептиден невротрансмитер, срещащ се в невроните както на централната, така и на периферната нервна система.
Виж Човешко тяло и Бета-ендорфин
Бедро (анатомия)
Бедрото е част от долния крайник, което се разполага в областта между таза и коляното.
Виж Човешко тяло и Бедро (анатомия)
Бедрена артерия
Бедрената артерия (arteria femoralis), известна още под научното си название феморална артерия, е голяма артерия на бедрото, която е продължение на външната хълбочна артерия, идваща от коремната аорта.
Виж Човешко тяло и Бедрена артерия
Бедрена кост
Бедрена кост (femur, os femoris, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните.
Виж Човешко тяло и Бедрена кост
Бели дробове
#виж Бял дроб.
Виж Човешко тяло и Бели дробове
Вътрешна яремна вена
Вътрешната яремна вена (v. jugularis interna) събира кръвта от черепната кухина и от лицевата част на главата и шията.
Виж Човешко тяло и Вътрешна яремна вена
Въглерод
Въглеродът (Carboneum, от латинската дума carbo – „въглища“; химичен символ С) е химичен елемент от 14 (или 4А) група, 2 период.
Външна сънна артерия
Външната сънна артерия (arteria carotis externa) е клон на общата сънна артерия и дава значителен брой клончета, които кръвоснабдяват външните части на главата и шията.
Виж Човешко тяло и Външна сънна артерия
Външен кос коремен мускул
Външният кос коремен мускул (Musculus obliquus externus abdominis) е един от трите мускула на коремната стена, разположени между долния ръб на гръдния кош и горния край на тазовите кости.
Виж Човешко тяло и Външен кос коремен мускул
Вулва
Вулвата (vulva) е съвкупност от първичните външни полови органи на жената.
Врат
Вратът (collum), известен още като шия, е част от тялото на много сухоземни гръбначни животни, която дава на главата подвижност, отделяйки я от торса.
Вазопресин
#виж Антидиуретичен хормон.
Витрувиански човек
Витрувианският човек на Леонардо да Винчи, пример за представата за изкуство и наука по времето на Ренесанса „Витрувиански човек“ е известна скица, придружена с бележки от Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г.
Виж Човешко тяло и Витрувиански човек
Водород
Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.
Вестибуларен апарат
Вестибуларна система Вестибуларната система, още вестибуларен апарат (vestibulum – преддверие), е сензорна система, която осигурява пазенето на равновесие и пространствената ориентация при повечето бозайници.
Виж Човешко тяло и Вестибуларен апарат
Вежди
#виж Вежда.
Венец (анатомия)
Венец е месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите.
Виж Човешко тяло и Венец (анатомия)
Гърда
Гърдата (mamma) е издаден, чифтен жлезист орган при бозайниците, в частност при човека.
Гълтач
Гълта̀чът, още глътка или фаринкс (pharynx) е кухмускулест орган, в който се пресичат пътят на въздуха и пътят на храната.
Гръбначен мозък
Гръбначният мозък (medulla spinalis) е дял на централната нервна система, разположен в канала на гръбначния стълб.
Виж Човешко тяло и Гръбначен мозък
Гръдна кост
Гръдната кост (sternum; στέρνον) представлява плоска кост, която вероятно за първи път се появява при четириногите като продължение на гръдния пояс.
Виж Човешко тяло и Гръдна кост
Гръдни прешлени
#виж Прешлен.
Виж Човешко тяло и Гръдни прешлени
Гръдноключичносисовиден мускул
Гръдноключичносисовидният мускул (Musculus sternocleidomastoideus) е най-големият шиен мускул, който се разполага непосредствено под платизмата.
Виж Човешко тяло и Гръдноключичносисовиден мускул
Гастрин
Механизъм на действие на гастрина Гастринът при хората е пептиден хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха и подпомага стомашната моторика.
Глюкагон
Глюкагонът е един от трите основни хормона, произвеждани от задстомашната жлеза и е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма.
Глава
Глава Глава (caput) е част от тялото на човек или на животно, в която се намира мозъкът, органите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и устата.
Главен мозък
1. Полукълбо на главния мозък (Краен мозък)2. Таламус (Междинен мозък)3. Хипоталамус (Междинен мозък)4. Среден мозък5. Варолиев мост6. Малък мозък7. Продълговат мозък8. Гръбначен мозък Главният мозък (cerebrum; ἐγκέφαλος) е главният и най-сложно устроен орган на централната нервна система при хордовите животни, като при черепните се намира изцяло в черепна кутия.
Виж Човешко тяло и Главен мозък
Глезен
Глезенът е част от човешкото тяло, свързваща ходилото с останалата част от крака.
Горна челюст
Горна челюст при човека Горната челюст (maxilla) е чифтна кост от лицевия череп (splanchnocranium) на главата на черепните гръбначните животни и човека.
Виж Човешко тяло и Горна челюст
Горна куха вена
#виж Горна празна вена.
Виж Човешко тяло и Горна куха вена
Горен езофагеален сфинктер
Горния езофагеален сфинктер (upper esophageal sphincter) е мускулна клапа, която се отваря по време на преглъщане.
Виж Човешко тяло и Горен езофагеален сфинктер
Голям седалищен мускул
Големият седалищен мускул (Musculus gluteus maximus) е най-големият от мускулите около тазобедрената става.
Виж Човешко тяло и Голям седалищен мускул
Голям гръден мускул
Разположение на pectoralis major Големият гръден мускул (m.
Виж Човешко тяло и Голям гръден мускул
Голям дъвкателен мускул
Големият дъвкателен мускул (musculus masseter) е един от четирите дъвкателни мускула при човека.
Виж Човешко тяло и Голям дъвкателен мускул
Голям пищял
Голям пищял (tibia, нарича се често тибия) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни, движеща се успоредно с малкия пищял.
Виж Човешко тяло и Голям пищял
Гонадотропин-освобождаващ фактор
Структура на GNRH1 Ганадотропин-освобождаващият фактор (GnRH), известен и като лутеинизиращ хормон-освобождаващ фактор (LHRH) или лулиберин, е тропен пептиден хормон отговорен за освобождаването на фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH) от аденохипофизата.
Виж Човешко тяло и Гонадотропин-освобождаващ фактор
Гениталии
#виж Полова система.
Дъно (стомах)
Дъното на стомаха (fundus ventriculi) се намира в най-горната, лява, куполообразна част на стомаха.
Виж Човешко тяло и Дъно (стомах)
Двуглав мишничен мускул
Двуглавият мишничен мускул (Musculus biceps brachii), известен повече като бицепс, е най-повърхностният от предната група мускули на мишницата.
Виж Човешко тяло и Двуглав мишничен мускул
Дванадесетопръстник
Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Далак Дванадесетопръстникът (duodenum) е началната част на тънкото черво, което е част от общата храносмилателна тръба.
Виж Човешко тяло и Дванадесетопръстник
Дистални фаланги
#виж Фаланга (кост).
Виж Човешко тяло и Дистални фаланги
Диафрагма (анатомия)
Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Далак Действие на диафрагмата Диафрагмата е плосък мускул, който разделя коремната от гръдната кухина и разширява белите дробове за осъществяване на дишането.
Виж Човешко тяло и Диафрагма (анатомия)
Долна челюст
mandibula Долна челюст, мандибула (mandibula) е нечифтна кост, която изгражда долната част на лицевия череп.
Виж Човешко тяло и Долна челюст
Допамин
Допаминът, хидрокситирамин, 3,4-дихидрокси-β-фенилетиламин, е катехоламин от групата на биогенните амини с функции на невротрансмитер и хормон, произвеждан от невроните в субстанция нигра.
Дебело черво
вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз Дебелото черво (intestinum crassum) представлява крайната част от храносмилателния канал при човека, гръбначните и някои от безгръбначните животни.
Виж Човешко тяло и Дебело черво
Делтовиден мускул
Делтовидният мускул (Musculus deltoideus) има форма на триъгълник, обърнат с основата нагоре, а с върха надолу, и наподобява гръцката буква делта (Δ), откъдето носи и наименованието си.
Виж Човешко тяло и Делтовиден мускул
Естрадиол
Естрадиолът е стероиден естрогенен женски полов хормон, който обуславя сексуалното поведение при женските индивиди.
Естрогени
#виж Естроген.
Език (анатомия)
Езикът (linguae) е анатомичен мускулест орган разположен в устната кухина.
Виж Човешко тяло и Език (анатомия)
Епифиза (нервна система)
Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale), шишарковидно тяло или неформално, главно в Ню ейдж културата трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък.
Виж Човешко тяло и Епифиза (нервна система)
Лъчева артерия
Лъчева артерия Лъчевата артерия (arteria radialis) е продължение на мишничната артерия.
Виж Човешко тяло и Лъчева артерия
Лъчева кост
Лъчевата кост (radius) е една от двете големи кости на предмишницата.
Виж Човешко тяло и Лъчева кост
Лутеинизиращ хормон
Лутеинизиращият хормон (ЛХ) подтиква разпукването на зреещия фоликул, тоест овулацията и стимулира образуването на жълтото тяло.
Виж Човешко тяло и Лутеинизиращ хормон
Лакът
Лакътят, още лакътна става (articulatio cubiti), се състои от три кости – раменна, лакътна и лъчева кост, които се свързват в средата на горния крайник.
Лакътна артерия
Лакътната артерия (arteria ulnaris) минава дълбоко всред мускулите на предната страна на предмишницата, върви успоредно на лакътната кост, а накрая излиза по-повърхностно.
Виж Човешко тяло и Лакътна артерия
Лимфен съд
#виж Лимфна система.
Лимфен възел
Лимфният възел (лимфни жлези, nodi lymphatici) са малки лимфни органи, разположени по дължината на потока на лимфните съдове.
Виж Човешко тяло и Лимфен възел
Лопатка
#виж Лопатка (кост).
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Виж Човешко тяло и Леонардо да Винчи
Лептин
Лептин Лептинът (λεπτός – „слаб“) е пептиден хормон, който играе ключова роля в регулирането на приема и разхода на енергия в организма на човек, включително на апетита и метаболизма.
Вижте също
Анатомия на човека
- Ахилесово сухожилие
- Гръб
- Клепач
- Корем
- Костна система
- Кутре
- Пенис при човека
- Препуциум
- Тъпанче
- Устни
- Фонтанела
- Човешко тяло