Съдържание
15 отношения: Ксеркс I, Ахемениди, Регия, Сиракуза, Тартес, Хасдрубал I, Химера, Херодот, Магон I, Магониди, Битка при Химера (480 пр.н.е.), Владетели на Картаген, Гелон, 480 пр.н.е., 510 пр.н.е..
- Владетели на Картаген
Ксеркс I
Ксеркс I (خشایارشا, Khshayarshā, 𐎧𐏁𐎹𐎠𐎼𐏁𐎠 Xšayârša, означава „героичен цар“, или „герой сред царете“) е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 – 465 пр.н.е.
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
Регия
Регия Регията (Regia) в Древен Рим е сграда в източната страна на Римския форум съвсем близо до храма на Веста.
Сиракуза
Амфитеатърът на Сиракуза Сиракуза (Siracusa; на сицилиански: Sarausa; Συρακοῦσαι; Syracusae) е италиански град на източния бряг на остров Сицилия и столица на провинция Сиракуза с население 124 453 души (2009).
Тартес
Тартес Пекторал, съкровището от Карамболо Тарте́с (Tartessus; Tartessos) е древен град-държава съществувал на ограничена територия в Южна Испания през първото хилядолетие пр.н.е.
Хасдрубал I
Хасдрубал I е картагенски владетел в периода 530—510 пр.н.е., най-възрастният син на Магон I. Пълководец.
Химера
Химера е древно чудовище от гръцката митология.
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Магон I
Магон I (Mago I.) e генерал, мелек и монархна Картаген между 550 – 530 пр.н.е., основател на династията Магониди.
Магониди
Магонидите (Magonides, Mago) са политическа династия от Древен Картаген от 550 пр.н.е. до 340 пр.н.е.
Битка при Химера (480 пр.н.е.)
Битката при Химера (Himeras) през 480 пр.н.е. се провежда до гръцкия град Химера за контрол над Сицилия.
Виж Хамилкар I и Битка при Химера (480 пр.н.е.)
Владетели на Картаген
Списък на владетелите и управлявалите Пунически Картаген династии.
Виж Хамилкар I и Владетели на Картаген
Гелон
Гелон (Γέλων; Gelon; Γέλωνος; * ок. 540 пр.н.е.; † 478 пр.н.е.) е тиран на Гела и Сиракуза от 485 пр.н.е.
480 пр.н.е.
#виж 5 век пр.н.е.
510 пр.н.е.
#виж 510 г. пр.н.е.