Съдържание
23 отношения: Кимерийци, Пергамско царство, Асирийци, Ахемениди, Страбон, Тракийски език, Троянска война, Урарту, Фригия, Фригийска шапка, Фригийски език, Финикийска азбука, Херодот, Хелеспонт, Мушки, Мала Азия, Индоевропейски праезик, Индоевропейци, Ван (езеро), Гръцка митология, Гордион, Деление кентум-сатем, Лидия.
- Индоевропейци
Кимерийци
Кимерийски нашествия в Колхида, Урарту и Асирия 715 – 713 пр.н.е. Трако-кимерски археологически находища Кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Κιμμέριοι, Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Гомер), са народ на конници номади.
Пергамско царство
Пергамското царство (Πέργᾰμον) е историческо царство от елинистическата епоха в северозападната част на Мала Азия, съществувало в периода 283 – 133 г.
Асирийци
Асирийците (асир.: Assūrāju; Assyrer) – произлизат от Асур, син на Сим, син на Ной.
Виж Фриги и Асирийци
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
Страбон
Страбон (Στράβων) е древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.
Виж Фриги и Страбон
Тракийски език
Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки.
Троянска война
Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска.
Урарту
Урарту (урартийски: Биайнили, асирийски: Мат Урарту, вавилонски: Уращу), известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван е историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато.
Виж Фриги и Урарту
Фригия
Фригия е историческо царство и област в централната част на Мала Азия, около река Сангариус (Sangarius, днес Сакария), простираща се на юг до река Меандър.
Виж Фриги и Фригия
Фригийска шапка
Фригийската шапка с трицветна кокарда по време на Френската революция Фригийската шапка е мека шапка с конична форма и с издаден напред връх.
Фригийски език
Фригийският език е изчезнал индоевропейски език, говорен от фригийците – древен народ, съставен от тракийски племена, мигрирали от Тракия – поречието на река Струма в Анатолия около 1200 г.
Финикийска азбука
#виж Финикийска писменост.
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Виж Фриги и Херодот
Хелеспонт
#виж Дарданели.
Мушки
Мушките са древен народ, появил се в историческите източници на границата на бронзовата и желязната епоха в Анатолия.
Виж Фриги и Мушки
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Индоевропейски праезик
#пренасочване Протоиндоевропейски език.
Виж Фриги и Индоевропейски праезик
Индоевропейци
Миграция на индоевропейските народи (4000 – 1000 г. пр.н.е) Индоевропейци, в немскоезичната историография „индогермани“ (Indogermanen), е сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от индоевропейските езици.
Ван (езеро)
Ван (Van Gölü; Վանա լիճ; Gola Wanê, Гола Уане, وان كولى) е солено безотточно езеро с тектоничен произход, разположено в Арменското плато, Източна Турция.
Гръцка митология
#виж Древногръцка митология.
Гордион
Гордион (Gordion, Gordium, Gordiyon) е столица на царство Фригия.
Виж Фриги и Гордион
Деление кентум-сатем
Делението кентум-сатем означава развитието на три реда съгласни звукове от индоевропейския праезик, /*kʷ/ (устнено-заднонебен), /*k/ (заднонебен) и /*ḱ/ (небно-заднонебен).
Виж Фриги и Деление кентум-сатем
Лидия
Карта на Лидия към средата на 6 в. пр.н.е. (с алтернативна граница в червено Лидия Мала Азия в древността Лидия (асирийски: Luddu; гръцки: Λυδία; староперсийски: Спарда), или по-рано Меония, е древно царство (1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция.
Виж Фриги и Лидия
Вижте също
Индоевропейци
- Албанци
- Арменци
- Балти
- Венеди
- Германи
- Гърци
- Дардания (провинция)
- Илири
- Индо-ирански народи
- Италийци
- Кандзю
- Лузитани
- Пеони
- Славяни
- Тохари
- Траки
- Усуни
- Фриги
- Юеджи