Съдържание
9 отношения: Плутарх, Позитивизъм, Поетика (Аристотел), Аристотел, Агиография, Сътворение на света, Херодот, История (Херодот), Исторически метод.
- Историография
Плутарх
Плутарх(на гръцки: Πλούταρχος) е древногръцки историк, биограф, есеист и философ - платонист.
Виж Философия на историята и Плутарх
Позитивизъм
Позитивизмът (positivisme, от латински positivus – даден, съществуващ) е направление в методологията на науката, което обявява емпиричните изследвания за единствен източник на истинското, действително знание, и което отрича познавателната ценност на философското изследване.
Виж Философия на историята и Позитивизъм
Поетика (Аристотел)
#пренасочване За поетическото изкуство.
Виж Философия на историята и Поетика (Аристотел)
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Виж Философия на историята и Аристотел
Агиография
Агиография (от гръцки: ἁγιογραφία, hagiographia, άγιος – свят/светец и γράφω – пиша) е биографията на светец или на божи служител.
Виж Философия на историята и Агиография
Сътворение на света
Фреската „Сътворението на Адам“ от Микеланджело (Сикстинска капела) Сътворението на света е космогоничен мит и изначална легенда в митологията на почти всички религии, особено на „световните религии“ – тези претендиращи да са глобални, т.е.
Виж Философия на историята и Сътворение на света
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Виж Философия на историята и Херодот
История (Херодот)
„История“ (или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.
Виж Философия на историята и История (Херодот)
Исторически метод
Историческият метод с методологията на историческата наука е най-съществената специална историческа дисциплина, която определя предмета и обекта на историята, историографията и знанието, целта на познанието, детерминирайки научния метод на/за изследване и социалния статус на историческата наука, ведно с дисциплинарната ѝ структура, теорията на историческото познание (включително общите философски, гносеологически и епистемологически основи, принципи, направления, начини (видове) и методи на историческото познание).
Виж Философия на историята и Исторически метод
Вижте също
Историография
- Translatio imperii
- Антиквар
- Велико преселение на народите
- Златен век (история)
- Златен век (митология)
- Историзъм
- Историография
- Исторически източник
- Исторически метод
- Исторически ревизионизъм
- История на вигите
- Марксистка историография
- Медиевистика
- Постмодерност
- Правоприемственост на държави
- Просопография
- Сфрагистика
- Съвременна епоха
- Телеология
- Феминистка история
- Философия на историята
- Школа „Анали“