Съдържание
15 отношения: Кормесий, Константинопол, Абдикиране, Анастасий II (Византийска империя), Солун, Тема (Византия), Мала Азия, Мизия, Иконоборство, Император на Византия, Византийски император, Византийско-български договор (716), Герман I, Ефес, Лъв III Исавър.
- Ефески митрополити
- Починали през 8 век
Кормесий
Хан/Кан Кормесий или Кормес е третият владетел на България.
Виж Теодосий III Адрамит и Кормесий
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Теодосий III Адрамит и Константинопол
Абдикиране
#виж Абдикация.
Виж Теодосий III Адрамит и Абдикиране
Анастасий II (Византийска империя)
Анастасий II Артемий (Ἀναστάσιος Β΄ Ἀρτέμιος) е византийски император от 713 до 715 г.
Виж Теодосий III Адрамит и Анастасий II (Византийска империя)
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Виж Теодосий III Адрамит и Солун
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Виж Теодосий III Адрамит и Тема (Византия)
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Теодосий III Адрамит и Мала Азия
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Теодосий III Адрамит и Мизия
Иконоборство
Михаил III. Икона от края на XIV – началото на XV век елизабетинската пропаганда горната дясна част на картината изобразява мъже, които свалят и разрушават икони, докато властта преминава от умиращия крал Хенри VIII вляво към неговия протестантски син, момчето-крал Едуард VI в центъра.
Виж Теодосий III Адрамит и Иконоборство
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Теодосий III Адрамит и Император на Византия
Византийски император
#виж Император на Византия.
Виж Теодосий III Адрамит и Византийски император
Византийско-български договор (716)
Византийско-български мирен договор от 716 г.
Виж Теодосий III Адрамит и Византийско-български договор (716)
Герман I
#пренасочване Герман I Константинополски.
Виж Теодосий III Адрамит и Герман I
Ефес
историческа карта на Ефес в ''Meyers Konversationslexikon'', 1888 г. Ефес (Ἔφεσος; Ephesus; Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция.
Виж Теодосий III Адрамит и Ефес
Лъв III Исавър
Лъв III Исавър или Лъв Сириец (Leon III.; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година.
Виж Теодосий III Адрамит и Лъв III Исавър
Вижте също
Ефески митрополити
- Антим VI Константинополски
- Йосиф II Константинополски
- Константин V Константинополски
- Марк Ефески
- Михаил VII Дука
- Онисим Византийски
- Теодосий III Адрамит
- Тимотей Ефески
- Хрисостом Хадзиставру
Починали през 8 век
- Агипранд (Сполето)
- Албоин (Сполето)
- Алдана
- Анна (съпруга на Артавазд)
- Доменико Монегарио
- Евдокия (съпруга на Константин V)
- Ине
- Козма Маюмски
- Мавър
- Мария (съпруга на Лъв III)
- Маркарий
- Руодхайд
- Савин
- Сванхилда
- Теодиций (Сполето)
- Теодора Хазарска
- Теодосий III Адрамит
- Траян Патрикий
- Умор
- Хериберт от Лаон
- Химилтруда
- Хродгауд (Фриули)
- Шантидева